Решение № 8045 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4333/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 е и сл. от Административнопроцесуалния окедкс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране – София против решение № 43067 от 22.12 2025г., постановено по адм.д. № 918 по описа за 2025г. на Административен съд – София град. Предявена е и частна жалба от КЕВР против определение № 9011 от 06.03.2026г., с което по искане на "Овергаз Мрежи"АД е изменено решение № 43067 от 22.12 2025г. в частта за разноските, като КЕВР е осъдена да заплати на дружеството - жалбоподател пред първата съдебна инстнация разноски по делото в размер на 6050 лв., вкл. ДДС. Касационният жалбоподател релевира оплакване за недопустимост на обжалваното съдебно решение, доколкото жалбоподателят пред първата съдебна инстанция – „Овергаз Мрежи“ АД няма правен интерес да оспорва пред първата съдебна инстанция решението на КЕВР. Според касационния жалбоподател в частта, поради която решението на КЕВР е отменено от АССГ, администрантивният орган е възприел изцяло предложението на Овергаз Мрежи АД, поради което същото в тази част не се явява неблагоприятно за дружеството. Излага и оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Конкретните му оплаквания за са неправилно прилагане на нормата на чл. 13, ал.5 от НРЦПГ в действащата редакция на същата и във връзка с това – неправилно определяне на използвания отраслов безлостов коефициент Бета да се отнася до страни от Източна Европа, вместо до страни от Европа, както е правилното му приложение според касационния жалбоподател. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е тълкувал заключението на вещото лице по приетата и изслушана експертиза и поради това е достигнал до необоснован извод за незаконосъобразност на обжалваното решение на КЕВР досежно начина на определяне на нормата на възвращаемост на капитала съобразно данните относно отрасловия безлостов коефициент Бета. Ответникът – „Овергаз Мрежи“ АД оспорва основателността на касационната жалба и моли решението да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя мотивирано становище за неправилност на обжалваното съдебно решение и основателност на касационната жалба. С обжалваното съдебно решение Административен съд – София град се е произнесъл по същество по жалбата на „Овергаз Мрежи“ АД, която е приел за допустима, срещу решение Ц- 38/30.12.2024 г., като е посочил изрично, че според наведения предмет в жалбата, същата е насочена само към т. І от решението, с която са утвърдени цени считано от 01.01.2025 г. на „Овергаз Мрежи“ АД за пренос на природен газ през газоразпределителната мрежа, цени за продажба на природен газ от краен снабдител и цени за присъединяване на клиенти към газоразпределителната мрежа на лицензирани територии: Столична община (в т. ч СОР Банкя) и Божурище "Изток", "Запад", "Север" и "Юг" за регулаторния период от две години, която именно част обуславя и правния интерес на дружеството да атакува административния акт. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, спазени са изискванията за кворум и мнозивство при вземане на решението, не са нарушение административнопроизводствените правила, но е нарушен материалният закон и не е спазена целта на закона. Съдът се е обосновал с приложимата според него редакция на нормата на чл. 13, ал.5 НРЦПГ - ДВ бр. 95 от 2019 г., в сила от 3.12.2019 г., както и с обстоятелството, че не е взет предвид отрасловият безлостов коефициент Бета, относим за страни от Източна Европа. По делото няма спор за факти. Спорът касае приложимата редакция на разпоредбата на чл. 13, ал. 5 НРЦПГ и начина на определяне отраслов безлостов коефициент Бета. По делото административният съд е изяснил фактическата обстановка всестранно и задълбочено. поради липса на спор за фактите и неоспорването им в касационната жалба, настоящата инстанция за процесуална икономия намира, че не е необходимо да възпроизвежда фактическата обстановка, установена пред първата съдена инстанция, същата може да се открие в мотивите на обжалвания съдебен акт. Според действащата към настоящия момент редакция на разпоредбата на чл. 13, ал.5 НРЦПГ, Комисията определя нормата на възвръщаемост на капитала чрез модела за оценка на капиталовите активи и въз основа на данни от: международно признати източници на информация относно отраслов безлостов коефициент Бета за страни от Европа, обща пазарна рискова премия за Република България, формирана като сума от базовата рискова премия за развити пазари и премията за специфичния за държавата риск; данни на Българската народна банка относно безрисковата норма на възвръщаемост при използване на дългосрочния лихвен процент за оценка степента на конвергенция като средна стойност за 12-месечен период преди месеца на оповестяване на предложението за цени. Комисията е приложила действащата към настоящия момент редакция на разпоредбата в сила от 26.11.2024 г., като е използвала данни от сайт на Aswath Damodaran - Stern Scholl of Business, възприемайки данните, че общата пазарна рискова премия за Република България е 6,07 %, формирана чрез добавяне на базова премия за развиващите се пазари - 4,12% към премията за специфичен за страната риск- 1,95% по данни към м. юли 2024 г. По делото е установено, че от „Овергаз Мрежи“ АД е предложена среднопретеглена норма на възвръщаемост на капитала за регулаторния период 8, 8% при структура на капитала 77,33 % собствен и 22,67 % привлечен капитал след дадени указания на Комисията за представяне на коригиран електронен модел на цените, дадени с писмо изх. № Е-15-57-24/28.11.2024 г. във връзка с измененията на ал.5 на чл.13 от НРЦПГ. Среднопретеглената норма на възвръщаемост на капитала е изчислена при 8,36 % норма на възвръщаемост на собствения капитал и 7,00 % норма на възвръщаемост на привлечения капитал. За определяне нормата на възвръщаемост на привлечения капитал дружеството е посочило, че при формирането на цената на привлечения капитал, отразен в капиталовата структура на дружеството, са включени лихва по планираните кредити и допълнителни такси и комисионни за одобряване и обслужване на кредитите.При отчитане на капиталовата структура на „Овергаз Мрежи“ АД безлостовият коефициент се преобразува в лостов с размер 0,74. Според данни от сайт на Aswath Damodaran - Stern Scholl of Business, общата пазарна рискова премия за Република България е 6,07 %, формирана чрез добавяне на базова премия за развиващите се пазари - 4,12% към премията за специфичен за страната риск- 1,95% по данни към м. юли 2024 г. С решението си КЕВР е приела, че е обосновано цените на „Овергаз Мрежи“ АД да бъдат формирани при предложената от дружеството среднопретеглена норма на възвращаемост на капитала в размер на 8,8%. КЕВР е приложила чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от НРЦПГ. Правилно съдът е приел, че жалбата на "Овергаз Мрежи" АД е допустима, този извод на съда се споделя от настоящата инстанция. Дружеството - жалбоподател е адресат на оспорения административен акт и като такъв има право на жалба в случай, че оспорва начина формиране на цените по трите показателя, за които се произнася административният орган като регулатор, навеждайки довод за неблагоприятното засягане на правната му сфера.. В хода на съдебното производство съдът, на осн. чл. 168 АПК, не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като може да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Производството по жалбата на "Овергаз Мрежи"АД е образувано и проведено по правилата на чл. 145 и сл. АПК, а решението на КЕВР се обжалва като индивидуален административен акт за дружеството. За да приеме, че решението е материално незаконосъобразно, съдът е посочил в мотивите си, че „Овергаз Мрежи“ АД е подало заявление до КЕВР на 30.09.2024 г., когато е започнало административното производство по издаване на обжалвания административен акт. Към момента на подаване на заявлението нормата на чл. 13, ал. 5 от НРЦПГ е съществувала в редакцията от 03.12.2019 г., поради което същата е относима към определяне на цени по заявлението. Изложил е съображения, че нормата на ал.5 в сила от 26.11.2024 г. е неприложима, тъй като няма обратно действие по арг. § 2 от НРЦПГ и § 3 от ПЗР на същата наредба. Съдът е посочил, че в нарушение на императивните норми на чл. 14 от ЗНА, от КЕВР е прието, че по отношение на вече започналите производства следва да бъдат приложени новите разпоредби на НРЦПГ и това не се споделя от съда, тъй като чрез тълкуване на административна норма, органът би придал обратно действие на същата, без това да е предвидено и регламентирано законодателно. Преценката за съответствие на административния акт с материалния закон се извършва по правилото на чл. 142 АПК, съгласно което съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Решението е неправилно, доколкото не е отчетено обстоятелството, че подаването на заявленето от страна на „Овергаз Мрежи“ АД на 30.09.2024г. поставя начало на административното производство, но произнасянето на комисията е извършено в последващ момент, към който е изменена приложимата материалноправна норма на чл. 13, ал.5 НРЦПГ. Съгласно §11 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 19.03.2013 г. за регулиране на цените на природния газ (ДВ, бр. 100 от 2024 г., в сила от 26.11.2024 г.) започналите до влизането в сила на тази наредба производства за утвърждаване на цени се довършват по реда на тази наредба. Решението на КЕВР е постановено на 30.12.2024г. Същото е постановено след изменение на посочената норма и е съобразено със същата. Не се касае за ретроактивно действие на разпоредбата на чл. 13, ал.5 НРЦПГ в сега действащата редакция по отношение на факти, възникнали преди изменението и преуредени занапред от новата норма. Доколкото административното производство приключва с издаване на административния акт, именно административният акт е юридическият факт, по отношение на който следва да се извърша преценка за обратното или действието занапред на правната норма. Изменението на чл. 13, ал.5 НРЦПГ заварва аздминистратнивното производство неприключило. Актът в случая е издаден при действието на нормата след изменението й и е съобразен с него, според правилото на чл. 142 АПК. Неправилно в съдебното решение се приема, че комисията е следвало при изчисление на нормата на възвращаемост на капитала да приложи коефициент Бета за развиващите се пазари, към които спада България. Комисията е приложила действащата към дата на приемане на обжалваното решение разпоредба на чл. 13, ал.5 от Наредбата, който изрично сочи, че се вземат данни от международно признати източници на информация относно отраслов безлостов коефициент Бета за страни от Европа, обща пазарна рискова премия за Република България, формирана като сума от базовата рискова премия за развити пазари и премията за специфичния за държавата риск. Неправилно е решението в частта, с която се приема, че обжалваният акт на КЕВР е приет в противоречие с целта на закона – чл.2, ал.1 ЗЕ. Цитирайки в мотивите си целите, посочени в относимата разпоредба, съдът е направил извод, че извършената с процесното решение корекция на нормата на възвращаемост на собствения на „Овергаз Мрежи“ АД капитал е икономически немотивира а и необоснована, създаваща предпоставки за неизпълнение на одобрения с решение на КЕВР бизнес план на дружеството - оплакване на дружеството, съдържащо се в жалбата срещу акта на КЕВР. Мотиви – фактически и правни основания, даващи основание да се формира този извод, съдът не е изложил, не са събирани и доказателства в подкрепа на посоченото оплакване на "Овергаз Мрежи"АД / мотивите в тази част на съдебния акт са идентични с оплакванията в жалбата /, поради което същият се явява необоснован.С оглед на изложеното, решението на Административен съд – София град следва да се отмени, включително и в частта на присъдените разноски, а вместо него да се постанови друго, с което жалбата на „Овергаз Мрежи““АД срещу решение Ц- 38/30.12.2024 г. на КЕВР следва да се отхвърли с последиците по закон. Върховният административен съд намира частната жалба на КЕВР против определение № 9011 от 06.03.2026г., с което по искане на "Овергаз Мрежи"АД е изменено решение № 43067 от 22.12 2025г. в частта за разноските, като КЕВР е осъдена да заплати на дружеството - жалбоподател пред първата съдебна инстанция разноски по делото в размер на 6050 лв., вкл. ДДС, предвид изхода на основния правен спор, за основателна. Същото следва да се отмени. Следва да се посочи и това, че с основното решение АССГ е осъдил КЕВР да заплати на "Овергаз Мрежи" АД разноски в размерна 3650 лв, от които адвокатско възнаграждение от 3000 лв. в намален по реда на чл. 78 ГПК размер, като част от претендирани 7000 лв. от дружеството, 600 лв. - възнаграждение за вещо лице и 50 лв. държавна такса. С определение № 9011 от 06.03.2026г., съдът изменя решението в частта за разноските и осъжда КЕВР да заплати сумата 6050 лв., като приема, че е допуснал грешка и вместо дължимите 6050 лв. / 3000 лв.- адвокатско възнаграждение, държавна такса от 50 лв. и 3000 лв- хонарар за вещо лице/. В мотивите си съдът е посочил, че молбата на дружеството е основателна до размер на 2400лв. Но вместо да осъди КЕВР за разликата от 2400 лв., съдът, без да отмени сам решението си в частта за разноските и да осъди ответника за изцяло дължимата сума от 6050, направо е осъдил КЕВР за общата сума от 6050 лв. Така, КЕВР се явява осъдена за разноски в общ размер на 9700 лв. / 3650 лв. по решението, което в тази част не е отменено и 6050 по определението № 9011 от 06.03.2026г./. Доколкото изходът на спора формира извод за отговорност за разноски за дружеството "Овергаз Мрежи"АД, след отмяна на решението изцяло, включително и в частта за разноските и отмяна на определение № 9011 от 06.03.2026г., същото следва да понесе разноските на КЕВР в размер на 400 евро - възнаграждение за юрисконсулт за две съдебни инстанции. Водим от изложеното, Върховният административен съд