Решение № 2561 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9162/2009 г.

Решение № 2561 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9162/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красимир Петров Иванов против решение № 8 от 22. 05. 2009 г. по адм. дело № 129/2009 г. на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата му против отказа на началника на Службата по геодезия, кадастър и картография (СГКК) - Враца, обективиран в писмо № 94 -45-06-10-1089/19.02.2009 г., да промени границите между ПИ с идентификатори № 12259.1012.183 и № 12259.1012.184 по кадастралната карта на гр. Враца. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Враца не изразява становище. Ответникът Атанас Атанасов оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Останалите ответници по касационната жалба не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Враца е постановено в съответствие със закона. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган. Съгласно разпоредбите на чл. 51 - 54 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) службите по геодезия, картография и кадастър изпълняват функции по поддържане в актуално състояние на кадастралната карта и кадастралните регистри, като началникът на службата е компетентен и да одобри изменения в кадастралната карта, след като е овластен за това от изпълнителния директор на Агенцията по картография, геодезия и кадастър. Това е и органът компетентен да постанови отказ за отразяване на непълноти или грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри съгласно чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Ето защо доводът на касатора в обратния смисъл не може да бъде споделен. Правилно е и заключението на съдебния състав, че оспореният акт е постановен при спазване на административнопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР производството по отстраняване на непълноти или грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри е образувано по молба на заинтересуваното лице, в случая на жалбоподателя Красимир Иванов, на място е съставен акт, придружен със скица - проект за отстраняване на грешките, който е подписан от заявителя и съставителя и който е представен за подпис на пряко заинтересуваните собственици (чл. 53, ал. 3 от ЗКИР). С това са изпълнени и процедурните изисквания на Наредба № 3, визирани в чл. 62, ал. 2 и ал. 3. Аргументирани и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР). В случая при съставяне на акта за грешки по заявлението на жалбоподателя Иванов е установено, че се засяга съседен имот, собственост на ответниците по касация - физически лица, които са депозирали изрични възражения срещу акта. При тези данни административният съд правилно приема, че между заявителя и заинтересуваните собственици е налице спор за материално право, който съставлява основание за отказ на административния орган да изменени кадастралната карта и кадастралните регистри съгласно направеното пред него искане. Поради това като достига до извод, че не са налице основания за отмяна на издадения от началника на службата по геодезия, кадастър и картография - Враца административен акт и по тези съображения отхвърля жалбата против постановения отказ, първоинстанционният съд постановява съдебен акт, който съответства на нормативната уредба. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съдебен състав обсъжда всички доводите на страните и в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК проверява законосъобразността на постановения административен акт на посочените в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът изгражда изводите си за това, че административният акт е издаден от компетентния орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е законосъобразен, тъй като са налице материалноправните основания за постановения отказ - между заявителя и заинтересуваните лица е налице спор за материално право, до чието разрешаване твърдяните грешки не могат да бъдат отстранени. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на Административен съд - Враца е постановено в съответствие със събраните доказателства. С оглед депозираните от заинтересованите лица възражения против акта за отстраняване на твърдяните от заявителя грешки в кадастралната карта съдът съвсем закономерно достига до извода, че между заявителя и заинтересованите лица е налице спор за материално право, който следва да бъзе разрешен от съда. При тези доказателства обосновано е и заключението, че отказът на административния орган да отрази грешка в кадастралната карта е постановен в съответствие с изискванията на закона. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Враца е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При касационното разглеждане не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, пето отделение