Решение № 1065 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14234/2014 г.

Решение № 1065 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14234/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 4 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс /ДПК/, отм. във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. София при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/ срещу Решение от 29.09.2014 г., постановено по адм. д. № 3467/2003 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "В" състав, с което е отменен ДРА № 366/18.10.2002 г. на ДП "Люлин", ТДД - гр. София, мълчаливо потвърден при условията на чл. 121, ал. 4 от ДПК (отм.) от Директора на РДД - гр. София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушения при прилагането на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че неправилно е приложен институтът на абсолютната погасителна давност, тъй като само по себи си изтичането на законоустановения 10 годишен срок не обосновава извод за незаконосъобразност на ДРА. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него, постанови друг, по съществото на спора, с който да отхвърли жалбата срещу ДРА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "ГРОЗД - ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ", гр. Сунгурларе, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване в производството пред Софийски градски съд е данъчно ревизионен акт № 366/18.10.2002 г., издаден от Виолета Стоянова Денева на длъжност главен данъчен инспектор - ръководител на екип в ДП - Люлин при ТДД - гр. София, мълчаливо потвърден при условията на чл. 121, ал. 4 от ДПК (отм.) от регионален данъчен директор - гр. София, за определени данъчни задължения по ЗДДС на ЕТ "Херон-Парашкева Йовкова", чието търговско предприятие е прехвърлено на ЕТ "ГРОЗД - ЮРИЙ АЛЕКСАНДРОВ", универсален правоприемник на първоначалния жалбоподател ЕТ "Херон-Парашкева Йовкова"; по отношение на фактури, издадени от фирмите - доставчици - "Мегатрейд 2002" ЕООД; ЕТ "Роси 86 - Н. Костова"; "Щастие - Зоя 2000" ООД; ЕТ "Ели"; ЕТ "Юлиана"; "КГК" ЕООД; "Бол Тен Ин Ко" ООД; ЕТ "Мила- М. Любенов"; ЕТ "Мери 61"; ЕТ "Дани - М. Данчева"; ЕТ "Надя - Г. Е. К."; "Ева" ЕООД; "Сили" ЕООД; ЕТ "Мира"; "Мултикооп" ЕООД; ЕТ "Белса"; "Катя-60" ЕООД; "Сал Консулт" ЕООД, за данъчни периоди 1.05.1998 г. до 30.11.2001 г. За да се произнесе по спора първоинстанционният съд е приел, че ДРА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на приложимите административно производствени правила. Преценил е, че по отношение на установените данъчни задължения за периода 1.05.1998 г. до 30.11.2001 г. е изтекла абсолютната погасителна давност и е отменил оспорения ДРА. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице и отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Спрямо материалноправният институт на погасителната давност са приложими разпоредбите, действащи към момента на възникване на спорите публични задължения. В случая, всички те произтичат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди през 1.05.1998 г. до 30.11.2001 г., към които действащи са съответно нормите на чл. 22, ал. 1 от ЗДПр (отм.) и чл. 140, ал. 2 от ДПК (отм.). Разпоредбата на чл. 22, ал. 2ЗДПр (отм.) предвижда, че давността започва да тече от 01.01. на годината, следваща тази, за която се отнася данъчното задължение, а чл. 4, ал. 5 от Закона за събиране на държавните вземания (отм.) сочи, че независимо от спирането и прекъсването на давността вземането не се събира, след като са изтекли 15 години от деня, в който то е станало изискуемо. Съобразно чл. 140, ал. 2 от ДПК (отм.), всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите на отсрочване или разсрочване, се погасяват след изтичането на 10-годишен давностен срок. При липсата на специално правило, което да конкретизира началния момент, от който започва да тече този срок, систематичното тълкуване налага да се приеме, че той е идентичен с момента, визиран в чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.) - първи януари на година, следваща годината, през която е трябвало да се плати публичното задължение. В случая, за процесните задължения за ДДС за 1.05.1998 г. до 30.11.2001 г., 15-годишният давностен срок не е изтекъл, но по аргумент чл. 46, ал. 2 от ЗНА, приложим е по-краткият 10-годишен давностен срок по чл. 140, ал. 2 от ДПК (отм.). Той е изтекъл както за задълженията за ДДС за 1.05.1998 г. до 30.11.2001 г., поради което правилен е изводът на съда, че към датата на приключване на устните състезания по делото абсолютната десет годишна давност по отношение на всички спорни задължения е изтекла и публичните вземания по оспорения ДРА са погасени по давност. /в този смисъл е и преобладаващата практика на Върховния административен съд - Решение № 6869 от 17.05.2011 г. по адм. д. № 6419/2010 г., I отд. на ВАС, Решение № 6811/15.05.2012 г. по адм. дело № 12807/2011 г., VIII отд., Решение № 9261/27.06.2012 г. по адм. дело № 11034/2011 г., VIII отд., Решение № 78/4.01.2012 г. по адм. дело № 2455/2011 г., Решение № 9367/28.06.2012 г. по адм. дело № 15431/2011 г., Решение № 5736/26.04.2011 г. по адм. дело № 6493/2010 г., I отд. и др./ Настоящият състав не споделя тезата на касатора, че изтичането на абсолютната погасителна давност не е основание за отмяна на обжалвания ДРА поради спецификата на института на погасителната давност, при който изтичането на нормативно установения срок не погасява самото субективно право и възможността за установяването му с ревизионен акт. Тези доводи са в противоречие с разпоредбата на чл. 138, т. 3 от ДПК (отм.), респ. - чл. 168, т. 3 от ДОПК, които изрично сочат погасяването по давност като начин на погасяване на публичното вземане. Приложението на визираните норми не се дерогира от разпоредбите на чл. 143 от ДПК (отм.), респ. - чл. 174 от ДОПК, които регламентират единствено хипотезата на доброволно плащане след изтичането на давностния срок и следващите от това правни последици. При липсата на доказателства, че процесните вземания са събрани от органа по приходите и на възражение в тази насока в хода на първоинстанционното производство, неоснователно е възражението на касатора, че решаващият състав е бил длъжен да изследва този факт. Неговото установяване е в тежест на органа по приходите и след като той не е сторил това при изричното позоваване на коментираното погасителното право от ревизираното лице, то съдът правилно е съобразил изтеклата абсолютна давност, в качеството й на юридически факт от значение за спорното право, който е настъпил след предяваването на жалбата. В резултат на това решаващият състав е достигнал до обоснования извод, че спорните публичните задължения са погасени по давност, а установяващият ги ДРА е материално незаконосъобразен. Неговата правилност не се опровергава от декларативния характер на ДРА, тъй като в качеството си на изпълнително основание същият следва да установява не само дължими, но и принудително изпълняеми публични задължения. В противен случай, с настъпването на неговия стабилитет не би се проявило типичното му, законоустановено правно действие. Гореизложеното мотивира настоящия състав да приеме, че не са налице сочените касационни основания по отношение на обжалваното съдебно решение, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника по касационната жалба също не се дължат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,