Решение № 6585 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7315/2018 г.

Решение № 6585 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7315/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ректора на Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий", подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 115 от 19.03.2018 г., постановено по адм. дело № 418/2017 г. по описа на Административен съд Велико Търново. С обжалваното решение, е отменена Заповед № РД-10-322/06.03.2017 г. на ректора на Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий" и са присъдени разноски с оглед изхода на спора. Касаторът оспорва решението като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на оспорваното решение и вместо него постановяването на ново, с което да се отхвърли жалбата против оспорваната заповед. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – К. Драгнева не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за частично основателна, по следните съображения: С обжалваната заповед, на основание чл. 42, ал. 9, т. 8 от Закона за висшето образование (ЗВО) и чл. 29, ал. 4 от Правилника за структурата и организацията на учебния процес и правата и задълженията на студентите във Великотърновския университет (Правилника), поради неизпълнение на задълженията по чл. 29, ал. 3, във вр. с ал. 1 от същия Правилник, а именно незаплащане или невнасяне на семестриална такса за обучение за летния семестър на академичната 2016/2017 от студенти в редовна форма на обучение, в срок до 5.03.2017 г. и непредставяне на вносна бележка за плащане на същата при инспектор студентско състояние в същия срок е прекъснато обучението за срок от една година, считано от летния семестър на академичната 2016/2017 година, на около 195 студента, между които и жалбоподателят в първоинстанционното производство К. Драгнева. За да отмени заповедта първоинстанционният съд е приел, че последната е издадена на основание чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗВО и представлява акт за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ). Тъй като последната е приложена на основание Правилника, а в съответствие с чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) могат да се прилагат само ПАМ уредени в закон или указ, то така приложената ПАМ е незаконосъобразна само на това основание. Според съда разпоредбата на закона дава възможност студент да бъде отстранен за определен срок при системно неизпълнение на задълженията си по правилниците на висшето училище, като в случая не е налице системно неизпълнение на задълженията. Такова би било налице при три или повече нарушения за определен срок, а в настоящия случай имаме само едно нарушение, което е еднократен акт. Съдът е приел за спорно и дали има нарушение, тъй като видно от представената по делото вносна бележка, жалбоподателката е внесла дължимата се такса в срок, а именно на 23.02.2017 година, но не е представила бележката при инспектор студентско състояние, което представлява само непълно изпълнение на задълженията. При извършена служебна проверка, настоящият съдебен състав установи, че решението В ЧАСТТА, с която е отменена Заповед № РД-10-322/6.03.2017 г. на ректора на Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий" по отношение на останалите 193 студенти, извън жалбоподателката К. Драгнева, е процесуално недопустимо по следните съображения: Като е отменил изцяло Заповед № РД-10-322/6.03.2017 г., а не само в частта й по отношение на К. Драгнева, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт. Видно от съдържанието на жалбата подадена до първоинстанционния съд, Драгнева е обжалвала Заповед № РД-10-322/6.03.2017 г. на ректора на Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий" единствено в частта с която е прекъснато нейното обучение. Съдът се произнесъл въпреки липсата на надлежно упражнено право на жалба, т. е. произнесъл се е свръх петитум. Това произнасяне винаги е недопустимо и касационната инстанция следва да обезсили решението и прекрати производството в тази му част. В останалата част, първоинстанционното решение е правилно като краен резултат по следните съображения: На първо място, както от правните основания посочени в обжалвана заповед, така и от нейния диспозитив се установява, че се прекъсва обучението на К. Драгнева. Съгласно чл. 42, ал. 9, т. 8 ЗВО, висшите училища създават възможности и определят условията за прекъсване на обучението от страна на студентите, докторантите и специализантите, както и продължаването му след това. В съответствие с чл. 29, ал. 4 от Правилника, при незаплащане или невнасяне в срока по ал. 3 семестриална такса за обучение, студентът прекъсва обучението си за срок от една учебна година. Прекъсването става със заповед на ректора, която се публикува в регистъра, който се води от ВТУ на основание чл. 10 ЗВО (в модула Е-студент), и с това се счита за връчена на студента. Цитираната от първоинстанционния съд разпоредба на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗВО предвижда, че студент, докторант или специализант се отстранява от висшето училище за определен срок при системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшето училище. Както от диспозитива на обжалваната заповед, така и от посоченото в нея правно основание се установява, че в случая е прекъснато обучението на студента Драгнева, а не е отстранена временно от висшето училище. Ето защо както мотивите на първоинстанционния съд, така и изложеното в заключението на прокурора от ВАП и процесуалния представител на касатора в тази насока, са неотносими към предмета на правния спор. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилника, при записване за всеки семестър, както и при презаписване на съответния семестър, студентите заплащат такса за обучение, чийто размер се определя от Министерския съвет или от Академичния съвет, като в ал. 3 е предвидено, че за летния семестър крайният срок за заплащане на таксата за редовните студенти е до 25 февруари. В случая, видно от представената по делото вносна бележка, К. Драгнева е внесла семестриалната си такса за летния семестър за учебната 2016/2017 г. на 23.02.2017 г., т. е. в посочения в Правилника срок, както правилно е приел и първоинстанционният съд. В посочените като правно основание за издаване на заповедта разпоредби, липсва изискване за представяне на вносната бележка за плащане при инспектор студентско състояние в срока посочен в чл. 29, ал. 3 от Правилника, нито е заложено изискване за "заверка и записване на студента като такъв за следващия семестър", в каквато насока са доводите на процесуалния представител на касатора. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение