Решение № 277 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8778/2008 г.

Решение № 277 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8778/2008 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на ЕТ "Зорка Владимирова - Зорица" - Дупница, чрез процесуалният му представител адв. Стоева срещу решение от № 153/ 1.04.2008 г., постановено по адм. дело № 3768/2008 г. от Административен съд - София град, в частта му, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 1001041/02.02.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Кюстендил. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и да постанови ново, с което да отмени изцяло ревизионния акт. Излагат се твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски. Ответникът, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание моли съда да отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218 ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил ревизионен акт № 1001041/02.02.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Кюстендил, в частта му, в която са установените задължения на жалбодателя за осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване за периода 1.10.1997 г. до 1.09.2000 г. и за здравно осигуряване от 1.07.1999 г. до 1.09.2000 г., ведно със следващите се лихви, общо в размер на 1709, 65 лв. на ЕТ "Зорка Владимирова - Зорица" Кюстендил; отхвърлил е жалбата против ревизионния акт в останалата му част и е осъдил жалбодателя да заплати на по бюджета на Директора на Дирекция "обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - София разноски в размер на 545 лв. Така постановеното решение е недопустимо, като постановено по недопустима жалба, предвид подаването й след преклузивния срок за обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ДОПК решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата по чл. 152, ал. 3, който казва, че жалбата се подава чрез териториалната дирекция, а според чл. 156, ал. 4 ДОПК непроизнасянето на решаващия орган в срока по ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част. Според чл. 156, ал. 5 ДОПК в случаите по ал. 4 жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. От доказателствата по делото е видно, че в случая жалбата по чл. 152, ал. 1 ДОПК е подадена в ТД на НАП - Кюстендил на 21.02.2007 г., заведена с вх. № ТД-05-35, поради което 45-дневният срок е изтекъл на 9.04.2007 г. - понеделник, присъствен ден. До тази дата не е постановено решение на решаващия орган, нито е сключено споразумение по чл. 156, ал. 7 ДОПК за продължаване на срока за произнасяне по жалбата. От приложената по делото административна преписка се установява, че няма такова споразумение в посочения срок. По делото е приложено такова, но с дата 21.04.2007 г. - т. е. сключено между страните 12 дни след изтичане на срока по чл. 155 ал. 1 ДОПК, което според настоящия състав не може да се приеме за допустимо и съответно породило действието на такова по чл. 156 ал. 7 ДОПК. Предвид това, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 155, ал. 1 ДОПК е започнал да тече 30-дневният срок за обжалване по съдебен ред съгласно чл. 156, ал. 5 ДОПК, който в случая е изтекъл на 09.05.2007 г. - петък, присъствен ден. От данните по делото е видно, че решението на решаващия орган е постановено на 27.06.2007 г., а жалбата до съда е подадена на 19.07.2007 г., заведена с вх. № 53-01-70 от същата дата, т. е. жалбата е подадена след изтичане на преклузивния срок за обжалване. Срокът, предвиден за обжалване на ревизионен акт в чл. 156, ал. 1 ДОПК е преклузивен, както и срокът за обжалване на акта по чл. 156, ал. 5 ДОПК, предвиден за подаване на жалба до съда в случаите по ал. 4. Затова, при неупражняване на правото на обжалване от страна на данъчния субект в преклузивния срок, последиците са еднакви, независимо дали се касае за изрично или мълчаливо потвърждаване. Това означава, че когато ревизионният акт, който е мълчаливо потвърден по смисъла на чл. 156, ал. 4 ДОПК не е обжалван пред съда в срока, предвиден в чл. 156, ал. 5 ДОПК, този РА влиза в сила и против него не може да се подава допустима жалба до съда. След изтичане на срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК директорът на дирекция "ОУИ" не разполага с материална компетентност да се произнася по жалбата по реда на чл. 152 и сл. ДОПК, тъй като в случая тази компетентност е ограничена от законодателя с определен срок, след изтичането на който се поражда субективното процесуално право на жалба до съда против РА, за който се приема, че е мълчаливо потвърден съгласно чл. 156, ал. 4 ДОПК. В този смисъл са указанията в Тълкувателно решение № 7/11.12.2008 г., постановенопо тълк. дело № 3/2008г на ОСК на ВАС. Поради това, ако заинтересованото лице не упражни правото си на жалба до съда в установения срок, това право се преклудира и не може с последващи действия на органа, който осъществява административен контрол, да се възстанови възможността за обжалване пред съда. В конкретния случай ревизионния акт е бил влязъл в сила към датата, на която е постановено Решение № 947/27.06.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ", поради което не може да се приеме, че се касае за неправилно указание за обжалваемостта на РА № 1001041/02.02.2007 г. и разпоредбата на чл. 140, ал. 2 АПК е неприложима. По изложените съображения жалбата против ревизионен акт № 1001041/ 2.02.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Кюстендил е подадена след преклузивния срок за обжалване, поради което е недопустима и първоинстанционният съд е следвало да я остави без разглеждане на основание чл. 159, т. 5 АПК и да прекрати образуването по нея съдебно производство. Постановеното съдебно решение на Административен съд София-град, което е предмет на настоящото производство е недопустимо, като постановено по просрочена жалба и затова следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а жалбата против ревизионния акт да бъде оставена без разглеждане и образуваното по нея съдебно производство - прекратено. Следва да се подчертае, че съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение касационната инстанция следи служебно, затова въпреки липсата на доводи в този смисъл, решението следва да бъде обезсилено. При този изход на делото и предвид разпоредбите на чл. 143 ал. 2 АПК и чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата на минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбодателя следва да бъде осъден да заплати на ответника - Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП направените по делото разноски - сума в размер на 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение