Решение № 5409 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3137/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ (ОДОП) – София при ЦУ на НАП, чрез юриск. М. Михайлова срещу Решение № 43217 от 29.12.2025 г., постановено по адм дело № 7058/2021 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е прогласена нищожността на РА № Р-22002219008363-091-001 от 12.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 877/10.06.2021 г. на касатора, с което е ангажирана отговорността на О. Д. О. по чл. 19, ал. 2 ДОПК за непогасени задължения на „Коко Партс“ ЕООД в общ размер на 577 638,68 лв., а именно: данък върху доходите по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в размер на 15 769,75 лв. и лихви в размер на 6 240,23 лв., данък по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 192 741,88 лв. и лихви в размер на 83 140,49 лв., корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в размер на 142 815.54 лв. и лихви в размер на 56 099,26 лв., задължителни осигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (330), общо в размер на 57 930,50 лв. и лихви в размер на 22 901,03 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т. 3 АПК. Касаторът сочи, че в първото ревизионно производство лично на ревизирания е връчена заповед за възлагане на ревизия на 23.01.2019 г., като не е оспорена редовността на възлагането и провеждането на първото ревизионно производство. Позовава се на практика на Върховния административен съд, според която с отмяната на решението по чл. 155, ал. 4 ДОПК на решаващия орган и връщането на преписката за нова ревизия се възстановява висящността на ревизионното производство. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на деловодни разноски за двете инстанции. Ответната страна – О. Д. О., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АССГ е бил Ревизионен акт № Р-22002219008363-091-001 от 12.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 877/10.06.2021 г. на директорa на дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП, с което е ангажирана отговорността на О. Д. О. по чл. 19, ал. 2 ДОПК за непогасени задължения на „Коко Партс“ ЕООД в общ размер на 577 638,68 лв., а именно: данък върху доходите по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в размер на 15 769,75 лв. и лихви в размер на 6 240,23 лв., данък по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 192 741,88 лв. и лихви в размер на 83 140,49 лв., корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в размер на 142 815.54 лв. и лихви в размер на 56 099,26 лв., задължителни осигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (330), общо в размер на 57 930,50 лв. и лихви в размер на 22 901,03 лв. С обжалваното решение е прогласена нищожността на РА. Първостепенният съд е изложил съображения, че не са представени доказателства за прилагане на предвидените в чл. 29 ДОПК способи за връчване на книжата. Основан на заключението на съдебно-графологичната експертиза (СГЕ) е изводът на съда, че подписът, положен като получател в ЗВР №Р-2200219008363-020-001 от 18.12.2019 г., не е на ревизирания субект. Според АССГ спрямо задълженото лице не е започнал да тече срокът за извършване на ревизия и ревизионното производство е протекло без негово участие, което е обусловило извод за съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 113, ал. 2 ДОПК, обуславящо нищожност на РА. Решението е неправилно. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт, с който ревизията е приключила, е нищожен поради нарушение на изискванията на чл. 113, ал. 2 ДОПК. Процесната ревизия е повторна за ангажиране на отговорността по чл. 19 ДОПК за спорните периоди и видове данъчни и осигурителни задължения. Възложена е в изпълнение на указанията, дадени с Решение №1844 от 01.11.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - София, с което е отменен предходен Ревизионен акт №Р- 22220619000446-091-001 от 07.08.2019 г., издаден от Ф. С. Йоневска – орган, възложил ревизията и К. П. Янчева - ръководител на ревизията и преписката е върната за нова ревизия. Впоследствие възложилият първата ревизия орган по приходите е депозирал искане за самоотвод, поради което повторната ревизия е възложена от С. Т. Костадинова на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София. В първото ревизионно производство лично на О. Д. О. е връчена заповед за възлагане на ревизия ЗВР №Р-22220619000446-020-001 от 23.01.2019 г. Основателно касаторът сочи, че производството по чл. 155, ал. 4 ДОПК е повторно и представлява етап от възложено вече ревизионно производство, а не е отделно и самостоятелно такова. Новото ревизионно производство и предходното, което е приключило с отменения ревизионен акт, са свързани. В хипотезата на чл. 155, ал. 4 ДОПК, производството приключва с РА при спазване указанията на решаващия орган, като новото производство се явява продължение на действията по установяване на задълженията на същия субект, за същия по вид и период задължения. Този извод следва от разпоредбата на чл. 155, ал. 4 ДОПК, съгласно която в случаите по ал.4 - отмяна на РА и връщане на преписката, производството по издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна на акта. Следователно, чрез правомощията по чл. 155, ал. 2 и ал. 4 ДОПК на решаващия орган да върне преписката за нова ревизия законодателят на практика е предвидил възможността по този ред да бъдат отстранени допуснати съществени процесуални нарушения. Именно поради това в ал. 6 на чл.155 ДОПК изрично е указано, че повторното производство започва от незаконосъобразното действие. Връщайки преписката за нова ревизия, при започването на която е издадена и връчена нова ЗВР, на практика е отстранено констатираното нарушение. Издадената при повторната ревизия заповед за възлагане е насочена именно към отстраняване на незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна. В случая не е оспорена редовността на възлагането и провеждането на първото ревизионно производство. Същевременно лично на ревизирания са връчени ЗВР № Р-22220619000446-020-001 от 23.01.2019 г., Ревизионен акт №Р-22220619000446-091-001 от 07.08.2019 г., като Ревизионен доклад №Р-22220619000446-092-001 от 07.06.2019 г. е връчен на обявения електронен адрес. От горното следва, че на О. Д. О. му е било известно извършването на ревизия за ангажиране на отговорността му по чл. 19, ал. 2 ДОПК за задължения на „Коко Партс“ ЕООД, поради което неправилно първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство е протекло при нарушено право на участие на задълженото лице. Основателен е касационният довод, че в нарушение на чл. 164 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК административният съд е отхвърлил искането на ответника за допускане на гласни доказателства, видно от определението, обективирано в протокол от открито съдебно заседание, проведено на 23.06.2025 г. Издадената заповед за възлагане на ревизия и разписката за връчването й са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и в случая не се касае за опровергаване на съдържанието им съгласно чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК, а за потвърждаване на това съдържание, поради което свидетелските показания са допустими. На следващо място, в нарушение на чл. 193, ал. 1 ГПК първостепенният съд е допуснал оспорване на подписа на задълженото лице върху разписката за връчване на ЗВР №Р- 2200219008363-020-001 от 18.12.2019 г. Съгласно чл. 193, ал. 1 ГПК във връзка с §1 от ДР на ДОПК, заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. В случая е допуснато оспорване на официален документ, направено в съдебно заседание на 06.03.2025 г., което е девето по ред след образуване на делото. ЗВР е представена ведно с цялата административна преписка с писмо изх. №53-04-422^5 от 15.07.2021 г. и първото съдебно заседание по делото е проведено на 23.03.2023 г. Следователно, неправилен и необоснован е изводът на АССГ за нищожност на процесния РА. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане на друг състав на административния съд, който след като извърши преценка за законосъобразност на РА. В съответствие с чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,