Решение № 3644 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9365/2015 г.

Решение № 3644 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9365/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. Д., от гр. А., чрез пълномощника й - адв. Павлова, против решение № 1275/19.06.2015 г. по адм. дело № 3515/2014 г. на Административен съд - П., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответниците: Р. Н. Г., Н. Е. М., М. Г. П. и Г. Е. А., редовно призовани не се явяват и не се представляват. Ответникът: кмета на община Асеновград, редовно призован, не се явява. От същия е постъпил писмен отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на Д. А. Д., против Заповед № А-2577/2.12.2014 г. на кмета на община - Асеновград, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ е одобрено изменението на ПУП - ПР за УПИ IX-288 и УПИ VIII-287, кв. 29 по плана на гр. А., като се образуват два нови урегулирани поземлени имота: УПИ VIII-511.79 и УПИ IX-511.84, съгласно приложената графична част. За да постанови този резултат е прието от съда, че предприетото изменение на ПУП е законосъобразно, тъй като от доказателствата по делото и най-вече от приетото заключение на СТЕ, се потвърждава наличието на явна фактическа грешка при одобряване на ПУП-ПР от 1992 г., тъй като по него страничната регулационна линия между УПИ IX и УПИ VIII, кв. 29 по плана на гр. А. не съвпада с границата по предходния план от 1973 г., а е изместена към УПИ IX, с което е завишено лицето на съседния УПИ VIII, собственост на оспорващата Димитрова и е променено разстоянието от границата до съществуващите в двата имота жилищни сгради. Според съда това изместване на границата по РП от 1992 г. се дължи на явна фактическа грешка /ЯФГ/ в графичната част на плана, тъй като липсва формирана воля у органа "за отчуждаване по регулация /промяна на регулационната граница между процесните две УПИ/, а още по-малко за уреждане на сметки по регулация". Тази ЯФГ е основание за изменение на ПУП-ПР от 1992 г., като с изменението регулационната граница между двата имота правилно е поставена по границата между тях по предходните планове от 1959, т. и от 1973 г. Възражението на оспорващата, че заповедта е незаконосъобразна поради отсъствие на съгласието й като засегнат собственик, е отхвърлено от съда, с доводи, че при изменението на ПУП по чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ не се иска съгласието на заинтересованите собственици. Отхвърлени са и възраженията за допуснати грешки в кадастралния план, като неотносими. Решението е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения. ЯФГ по смисъла на чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ на влезлия в сила ПУП-ПР е налице при несъответствие между действителната воля на административния орган и нейното външно изразяване върху графичната или в текста на графичната част на този план. Волята на органа се установява от всички придружаващи плана документи, представляващи част от административната преписка по одобряване на ПУП, като такива могат да бъдат: заявлението за откриване на производството по изменение на ПУП с приложеното към него задание, респ. скица, заповед за допускане изработване на проект за изменение на ПУП, решения на ОбЕСУТ при съответната община, обяснителната записка /текстова част/ към внесения за одобряване проект на ПУП и др. В случая съдът е следвало да установи формираната действителна воля на органа при изменение на ПУП-ПР от 1992 г., в частта относно границата между двата процесни УПИ и след това как същата е отразена върху графичната част на този план. Без да бъде установена волята на органа не може да бъде изследвано, а още по-малко да бъдат направени изводи, както е в случая, че е налице ЯФГ при одобряване на плана от 1992 г. За да установи действителната воля съдът е следвало да изиска цялата административна преписка от община-Асеновград по одобряване на плана от 1992 г., с всички придружаващи преписката документи от самото образуване на производството, което не е направено. Съдът е приел, че фактическите установявания от вещото лице и от самия орган в заповедта и документите към настоящата преписка по изменение на ПУП, за несъответствие в регулационната граница между двата УПИ по плана от 1992 г. с предходно действащите планове от 1959 и 1973 г., са достатъчни за установяване волята на органа към 1992 г., а именно, че тя не е предвиждала такова изместване на границата, защото не е предвиждала придаваеми места от единия към другия имот. Този подход на съда е неправилен, защото волята на органа може да бъде установена с доказателствата към преписката по изменение на ПУП от 1992 г., а не чрез доказателствата по настоящата преписка за фактически изместена граница. Освен това не е съобразено и обостоятелството, че както оспорващата, така и ответниците - физически лица са придобили правото си на собственост върху процесните УПИ-та при действието на плана за регулация от 1992 г., на основание издадени скици по този план, имащо отношение към волята /виж нот. акт № 116/2003 г., договори за продажба от 8.10.1998 г. -2 бр./. От изложеното следва, че изводите на съда за наличие на ЯФГ в графичната част на плана от 1992 г., налагащо изменението му по реда на чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ, са направени при съществено нарушение на процесуалните правила, поради неустановеност на волята на органа към 1992 г., когато е одобрен действащия ПУП-ПР за двата имота. Изрично в мотивите към обжалваното решение самият съд приема, че липсват данни за формирана воля у органа за отчуждаване по регулация, чрез придаване на части от единия към другия имот и уреждане на сметки. При отсъствието на такива данни, изводът, че такава воля не е налице е неправилен, защото съдът е бил длъжен да я установи, с оглед основанието на извършеното изменение по чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ. На основание изложеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. При новото разглеждане съдът служебно следва да изиска от община - Асеновград цялата административна преписка по изменение на ПУП-ПР от 1992 г., като при нужда от технически знания, с каквито не разполага, да възложи на вещо лице разчитане на преписката за установяване действителната воля на органа при отразяването на регулационната граница между двата УПИ, дали предвижда изменението й спрямо предходния план от 1973 г. и по какъв начин. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение