Решение № 7472 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3861/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез представител по пълномощие – старши юрисконсулт К. Милева, против решение № 198 от 29 януари 2026 год., постановено по адм. дело № 434/2025 год. по описа на Административен съд гр. Кърджали. Касаторът твърди наличието на пороци на съдебното решение, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва изводите на съда досежно неспазването на установената от закона форма при издаването на оспорения акт поради липса на изложени правни и фактически основания. Намира, че доколкото писмото съдържа данни за установените недопустими площи в табличен вид и обстойни пояснения към тях, то необосновано съдът е счел, че актът е издаден при липса на мотиви. В тази връзка сочи, че съдът не е обсъдил ангажираните по делото писмени документи и подробно излага, защо е отказано финансовото подпомагане. На следващо място, оспорва изводите на съда по отношение на относимите нормативни разпоредби като обосновава извод за незаконосъобразност на постановения съдебен акт. По наведени доводи за неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса сочи, че съдът нито е решил въпроса по същество, нито е изпратил преписката на административния орган със задължителни указания за тълкуването и прилагането на закона. В съответствие с така развитите мотиви е формулирано искане за отмяна на оспорения съдебен акт. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. При условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство на ответната страна. Ответникът – „Екофрут“ ООД, представлявано от управителя З. А. А., чрез представител по пълномощие адв. В. Милушева, в представено писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и развива подробни съображения за законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като развива доводи, че в случая не са налице релевираните пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд гр. Кърджали е отменил по жалба на „Екофрут“ ООД уведомително писмо с изх. № 02-090-2600/754 от 24 октомври 2024 год., издадено от заместник изпълнителен директор на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014 год. - 2020 год., за кампания 2022 год., с което лицето е уведомено, че по подаденото от него заявление за подпомагане с УИН № 09/160622/89968 и приложението за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014 год. - 2020 год., оторизираната сума е в размер на 0 лева и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 39 420,15 лева. За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил, че на 10 май 2022 год., „Екофрут“ ООД е подало заявление за подпомагане за кампания 2022 год., в т. ч. и по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 год. - 2020 год., както и заявление за плащане. Видно от приложената към заявлението таблица на заявените площи по направления и дейности от мярка 11 „Биологично земеделие“, по направление „Биологично растениевъдство“ – БР 12 за кампания 2022 год, дружеството е декларирало площ от 50,53 ха. Със заповед № 472456 от 31 август 2022 год. на началник отдел на Регионален технически инспекторат към ДФЗ – гр. Кърджали е разпоредена проверка на място на 12 парцела, заявени за подпомагане от кандидата, в изпълнение, на която в периода 01 септември 2022 год. – 02 септември 2022 год. е извършена проверка на място. Според данните от изготвения доклад декларираната площ е в размер на 50,53 ха, а установената площ е 29,64 ха. От приложените към него работни листове за определяне на процента живи растения е установено, че по отношение на три от заявените парцели е отразено наличие на по-малко от 70 % живи растения. За извършената проверка и резултатите от нея, дружеството е уведомено с писмо от 11 ноември 2022 год. Със заповед № 473974 от 16 септември 2022 год. е разпоредена нова проверка на място по заявлението на кандидата. Видно от изготвения доклад за проверка на място в периода 02 ноември 2022 год. – 21 ноември 2022 год., в същия не са отразени несъответствия. От материалите по делото съдът е установил, че с възражение от 07 февруари 2023 год. от „Екофрут“ ООД е изразило несъгласие с констатациите в доклада за извършената проверка в периода 01 септември 2022 год. – 02 септември 2022 год., като са изложени съображения за необоснованост на същите в частта им констатираща несъответствие между заявени и установени площи. Във връзка с горното, с писмо от 12 февруари 2023 год. дружеството е уведомено, че констатациите на експертите са коректни и съответстват на утвърдените процедури. По отношение на изложените възражения за седем от заявените парцели е посочено, че същите са проверени на място и са установени несъответствия с разпоредбите на чл. 11, т. 1 и т. 2 от Наредба № 5. На 24 октомври 2024 год. заместник изпълнителния директор на ДФЗ е издал оспореното пред първоинстанционния съд писмо, в което кандидатът е уведомен, че по подаденото от него заявление за подпомагане и приложението за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014 год. - 2020 год., за кампания 2022 год. е оторизирана сума в размер на 0 лв. Посочено е, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място, съгласно чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане. Отразено е, че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с информация от регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти в Европейския съюз. Посочено е, че 2022 год. е трета година от поетия ангажимент по това направление, като са наложени и санкции за бъдещ период в размер на 39 420,15 лева, по отношение на които е посочено, че се налагат в случаите, в които разликата между декларираните площи и установените след проверки надвишава 50 % от действително стопанисваните площи, съгласно чл. 19 от Делегиран регламент 640/2014 год. В хода на съдебното производство е назначена съдебно – агротехническа експертиза, заключението, по която е прието и неоспорено от страните по делото и кредитирано от съда като компетентно, пълно и обективно изотвено. При така установените фактически обстоятелства, от правна страна първоинстанционният административен съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, но при липса на конкретни фактически и правни основания за издаването му. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че от съдържанието му не може да се установи за кои площи от заявените за подпомагане парцели е прието, че са недопустими за подпомагане, по всяка една от заявените схеми и мерки, наложило и намаление на претендираното подпомагане, за да е възможна проверката за съответствието на фактическите констатации с действителното положение. Счел е, че нито поясненията към съответните колони на таблиците, нито приложените към преписката доказателства внасят яснота и по отношение на законовите изисквания, които не са спазени от кандидата, респ. не позволяват установяване на конкретните фактически и правни основания за приетото наддеклариране и наложените санкции и редукции на субсидията. Конкретни основания според съда не се съдържат и в нормативните актове, посочени в поясненията към таблица 1, както и в приложената по делото административна преписка, в т. ч. и от докладите от извършени проверки на място. В тази връзка е обсъдил отразените различни забележки към проверяваните парцели, като е приел, че от данните в доклада не става ясно на кои законови изисквания за подпомагане по въпросната мярка, не отговарят тези площи, респ. се налага изключването им от допустимите за подпомагане и намаление на оторизираните суми. По отношение на приетото в работните листове (лист 81- лист 87 от делото) наличие на по-малко от 70 % живи растения административният съд се е позовал на установяванията на вещото лице по назначената експертиза, според които при определяне на този процент проверяващите органи са приложили схеми на засаждане, различни от действителните, като при отчитане на технологията на отглеждане на конкретните трайни насаждения и съобразяване с действително приложената схема на засаждане, броят на растенията надвишава 70 %. Отделно от горното, съдът е обсъдил приложеното по делото уведомително писмо, издадено във връзка с подаденото от дружеството възражение срещу констатациите в доклада за извършената проверка в периода 01 септември 2022 год. – 02 септември 2022 год., като е приел, че посочените несъответствия с разпоредбите на чл. 11, т. 1 и т. 2 от Наредба № 5 не са коректни, доколкото липсва пълното наименование на приложимия подзаконов нормативен акт. За пълнота е посочил, че Наредба № 5 от 10 март 2010 год. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 22 от 19 март 2010 год., в сила от 19 март 2010 год., към датата на извършване на проверката е отменена и не е част от действащото право. В заключение съдът е посочил, че в рамките на съдебната проверка по чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на акта, съобразно посочените в него фактически и правни основания, като не може да допълва мотивите му. В този смисъл е приел, че такова допълване е недопустимо да се прави и от самия орган едва в хода на съдебното производството, в какъвто смисъл са доводите, развити от ответната по спора страна, касаещи парцел № 55960-357-2-3, с площ 0,42 ха. В съответствие с така развитите мотиви, първоинстанционният съд е обосновал краен извод, че актът е постановен в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК, постановил е неговата отмяна и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно указаното в мотивите на решението. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на предвидените от закона изисквания за неговата форма, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не е нужно да бъдат възпроизвеждани изцяло в текста на настоящото решение. Не са налице сочените от касатора пороци на постановения от съда акт, съставляващи основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК, водещи до отмяната му като неправилен. Първоинстанционният съд правилно е приел, че административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Последното от своя страна е самостоятелно основание за отмяна на акта, при което проверката на акта за наличие или липса на друго отменително основание е безпредметно, още повече, че така допуснатото нарушение, препятства и възможността за извършване на проверка за това дали актът е постановен в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Правилен е и обоснованият от съда извод, че оспореният пред него акт не съдържа и относимите за конкретния казус правни норми. В действителност, под двете таблици, по колони следват обяснения на отделните понятия и начина на формиране на оторизираната сума, но липсват конкретни факти и правно основание, въз основа на което е прието, че е налице разлика между установената и декларираната площ, т.е. наддекларирана (недопустима) площ, съответно е намалена сумата за подпомагане, заявена от кандидата. Нито от съдържанието на оспореното писмо, нито от друг документ от административната преписка, се установява причината за приемането на площи в размер на 20,63 ха като наддекларирани. В таблица 1, колона 3 от уведомителното писмо „Установена площ (определена) площ“ и разясненията към тази колона е посочено, че площта е изчислена съгласно чл. 2, пар. 1, т. 23 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията, за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ и е в размер на 29,9 ха. Съгласно цитираната разпоредба „установена площ“ означава: а) за схеми за помощи за площ — площта, която отговаря на всички критерии за допустимост или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта, независимо от броя на правата на плащане, с които разполага бенефициерът; или б) за мерките за подпомагане за площ - площта на участъците или парцелите, идентифицирани посредством административни проверки или проверки на място. Видно от обобщените резултати от доклада от извършена на място проверка в периода 01 септември 2022 год. – 02 септември 2022 год., установената площ е в размер на 29,9 ха, но от същия, както и от приложените към него работни листове (л. 55 и сл.) за определяне процента живи растения, не се установява на кои критерии за допустимост не отговарят останалите заявени площи в размер на 20,63 ха. В тази връзка, правилна и в съответствие с доказателствата по делото е констатацията на първоинстанционния съд, че в отговор на подадено от кандидата възражение, административният орган се позовава на наредба, която към момента на извършване на проверката не е част от действащото право и в този смисъл не става ясно на кои нормативни изисквания за подпомагане не отговарят установените като наддекларирани площи. Горната неяснота не е преодоляна и при извършената повторна проверка на място на 01 ноември 2022 год., доколкото в изготвения доклад липсват установявания досежно допустимостта на заявените площи (л. 98 и сл.). За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. По делото не се установява посочване на конкретен критерий, условие или задължение, установено в законодателството на Европейския съюз, налагащо или предопределило процесното намаление. При липса на безспорно установена наддекларирана площ, респ. процента на наддекларираната към установената площ, то необоснована е и наложената на основание чл. 19 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 санкция за бъдещ период. Основателно е позоваването от ответната в настоящото производство страна на ТР № 16/1975 год. на ОСГК на ВС, съгласно което мотивите на акта могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. В случая такъв документ не е налице, а посоченото в уведомителното писмо, а именно че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, както и това за мотивираност на административния акт. Недопустими и в противоречие с мотивите на цитираното тълкувателно решение са и опитите на процесуалния представител на административния орган да допълни мотивите на акта в хода на съдебното производство, както правилно е приел и административният съд. Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 1 280 евро представляващи платено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък и доказателства към него. Процесуалният представител на касатора е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което, настоящият съдебен състав намира за основателно. Като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, осъществените в касационното производство процесуални действия, както и тълкуването дадено в решение от 25 януари 2024 год. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 год., съдът намира, че в полза на „Екофрут“ ООД следва да бъде присъдена сумата от 1000 евро, представляваща адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,