Решение № 4820 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14356/2013 г.

Решение № 4820 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14356/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Виктор Хамлетов Йовчев, действащ като ЕТ "Виктор Йовчев - Вики - 94", гр. Велинград, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 5401 от 7.08.2013 г., постановено по адм. д. № 1359/2012 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № К 1102737/18.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 2226/8.12.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. София относно определените с него задължения за ДДС за д. периоди м. 07, м. 10, м. 11, м. 12.2005 г., м. 01.- м. 12.2006 г., м. 01.- м. 09.2007 г. и м. 11.2007 г. в общ размер от 227 446.89 лв. и лихви за забава в размер на 135 328.72 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд е подменил предмета на спора, като неправилно е приел, че той се свежда до наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Сочи, че за част от доставките му е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.), поради което решаващият състав е следвало да установи дали липсата на оригинален екземпляр на фактурата не може да бъде преодоляно по реда на чл. 88, ал. 4 от ППЗДДС (отм.), респективно - чл. 58, ал. 2 от ППЗДДС. Намира, че това е сторено с представените в съдебното производство заверени за вярност копия от фактури, които обективират доставките по СД за ДДС и обосновават изводите на експерта по проведената СсчЕ. Намира, че заключението по нея установява последващите продажби на стоките, а събраните в хода на съдебното производство доказателства обуславят извод за реално извършване на доставките от "Сигма Ойл". В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата, като се позова и на практика на СЕС и моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него, постанови друг, по съществото на спора, с който да отмени обжалваният РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП в о. с. з., чрез процесуален представител, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № К 1102737/18.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 2226/8.12.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. София, в частта, с която след непризнаване на право на приспадане на данъчен кредит е извършена корекция на декларираните резултати по ЗДДС за д. периоди м. 07, м. 10, м. 11, м. 12.2005 г., м. 01.-м. 12.2006 г., м. 01. - м. 09.2007 г. и м. 11.2007 г. и в резлутат на това са определени задължения за ДДС в общ размер от 227 446.89 лв. и лихви за забава в размер на 135328.72 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, обоснован е и съответства на материалния закон. Това заключение е изведено след като съдът е приел, че наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства, с оглед на което ревизията законосъобразно е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Преценил е, че фактическите констатации в РА не са опровергани от ангажираните в хода на административното и съдебното производство доказателства, в следствие на което и на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК е зачел тяхната презумптивна материална доказателствена сила. Обсъдил е също заключението на вещото лице по проведената СсчЕ и е кредитирал същото като обективно и компетентно дадено. След като е съобразил изводите на експерта и събраните по делото доказателства, решаващият състав е достигнал до заключението, че те не установяват реалното извършване на спорните доставки, с оглед на което за ревизираното лице не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по тях. В обобщение е приел, че в тази си част РА е законосъобразен, поради което и е отхвърлил жалбата срещу него. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено след съвкупен анализ на събраните доказателства съобразно доказателствената им сила, въз основа на който са формирани логически обосновани фактически изводи и материалнозаконосъобразни правни доводи. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът е подменил предмета на спора като е приел, че той се свежда единствено до наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Действително, ревизионното производство е проведено по този ред и данъчната основа по ЗДДФЛ и ЗКПО е определена по аналог, но задълженията по ЗДДС са установени по общия ред на чл. 112 и сл. от АПК. Именно поради това съдът е изложил изрични мотиви досежно предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС (отм.) и ЗДДС, както и относно доказателствената тежест за установяването им. Тя лежи върху ревизираното лице, в качеството му на страна, която претендира спорното право, а един от кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав, обуславящ възникването му, е реалното извършване на доставките. Този положителен факт от обективната действителност подлежи на главно и пълно доказване както с преки, така и с косвени доказателствени средства, които в своята съвкупност следва да мотивират убедителен извод за неговото осъществяване. Необходимостта от това не е отречена с цитираното от касатора Решение на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142-11, тъй като то не дерогира приложението на националните процесуални норми и не отменя изискването всяка страна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Същевременно, изложеното от СЕС не изключва правомощията на националния съдия да осъществи преценка за установеност или липса на реално извършена доставка и това е изрично подчертано в Решението по дело С-285/11 г. В т. 31 от него е уточнено, че "за да се установи, че е налице правото на приспадане на данъчен кредит, е необходимо да се провери дали доставките са били реално осъществени." В случая, съпоставката на основанията за непризнаване на данъчен кредит по фактурите, отразени в ДП и СД за ДДС за посочените данъчни периоди сочи, че е налице идентитет на едно от тях. За всички фактури декларираното от ревизираното лице право не е признато поради липса на доставка. С оглед на това, релевантността на доводите на касатора във връзка с неустановеността на хипотезите на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) е предпоставена от извода за реалното извършване на спорните доставки. Той не следва обаче от съвкупния анализ на ангажираните доказателства, включително и от заключението по ССчЕ и представените в хода на съдебното производство писмени доказателства, тъй като те не установяват фактическото предаване на стоките от съответния доставчик на получателя. Както нормата на чл. 6, ал. 1 от отменения ЗДДС, така и разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от действащия ЗДДС сочат, че доставка е налице при прехвърляне на собственост или други вещни права върху стока. При липсата на каквито е да е доказателства за предаване на държането на вещите от доставчиците на получателя и настъпване на следващия от това вещнотранслативен ефект не би могло да се приеме, че спорните доставки са осъществени. Наличието на последващи доставки със същия предмет сами по себе си не мотивират убедителен извод за реално извършване на преките. Ето защо, като е достигнал до извода, че поради липсата на реално извършени доставки за ревизираното лице не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури и с РА законосъобразно е отказано признаването му, съдът е постановил решение, което е страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да се остави в сила. Независимо от изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова вече е присъдено, а разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК ограничава неговия размер до минималното възнаграждение за един адвокат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение