Решение № 5600 от 30.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби - на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез процесуалния представител юрк. С. Калдъшев и на К. Симеонова, [ЕГН], чрез адв. Н. Шилев, против решение 1532/08.08.2022 г., постановено по адм. д. 2434/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив в съответните изменителна и отхвърлителна част. Директорът на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, с която е изменен ревизионен акт (РА) Р-16001620005490-091-001/28.05.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 435/11.08.2021 г., по отношение на допълнително установен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) като размерът на задължението за 2014 г. е намален от 1 784,91 лв. главница на 136,91 лв. и лихви за просрочие от 1 101,08 лв. на 84,46 лв., както и за 2015 г. от 6 848,60 лв. главница на 6 605,04 лв. и лихви от 3 527,44 лв. на 3 401,99 лв. В касационната жалба са изложени доводи за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оплакванията се отнасят до неправилно възприемане на различен от приетия с РА начален размер на разполагаемите парични средства при ревизираното лице. Счита че в хода на съденобото производство жалбоподателят не е успял да опровергае констатациите в РА съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК. В касационната жалба са развити конкретни съображения. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно и потвърждаване на РА. В проведеното съдебно заседание оспорването се поддържа чрез юрк. Дамянова, която поддържа изложеното в писмена молба от 21.04.2023 г. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер на 4 000 лв. и внесената държавна такса в размер на 24,27 лв. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заявено адвокатско възнаграждение. Ответникът К. Симеонова, не взема становище по основателността на касационната жалба на ДД ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът - К. Симеонова, чрез адв. Шилев, обжалва решението в отхвърлителната част по отношение на определените данъчни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 136,91 лв. главница и 84,46 лв. лихви за просрочие, за 2015 г. в размер на 6 605,04 лв. главница и 3 401,99 лв. - лихви, за 2016 г. в размер на 3 508,67 лв. главница и 1 448,86 лв. - лихви, за 2017 г. в размер на 1 086,44 лв. главница и 339,24 лв. - лихви, за 2018 г. в размер на 435 лв. - главница и 91,72 лв. - лихви и за 2019 г. в размер на 576,97 лв. главница и 53,21 лв. лихви. Твърди че съдебното решение в съответната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на получените дарения от роднини и счита, че възприетият подход за определяне на разходите за издръжка и живот при фактическо съжителство е незаконосъобразен. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на всички направени разноски. В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. Ответникът по тази касационна жалба - директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Дамянова, оспорва същата като неоснователна по съображения в писмена молба от 21.04.2023 г. и моли да бъде отхвърлена от Съда. В отменителната си част решение 1532/08.08.2022 г., постановено по адм. д. 2434/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив не се обжалва от страните и е влязло в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни по делото срещу съответната неблагоприятна за всяка от тях част от първоинстанционния съдебен акт и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Предмет на оспорване пред административния съд е бил РА Р-16001620005490-091-001/28.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 435/11.08.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на определените данъчни и осигурителни задължения, както следва: данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 1 784,91 лв. главница и лихви в размер на 1 101,08 лв.; за 2015 г. в размер на 6 848,60 лв. главница и лихви в размер на 3 527,44 лв.; за 2016 г. в размер на 3 502,67 лв. главница и лихви в размер на 1 448,86 лв.; за 2017 г. в размер на 1 086,44 лв. главница и лихви в размер на 339,24 лв., за 2018 г. в размер на 435 лв. главница и лихви в размер на 91,72 лв. и за 2019 г. в размер на 576,97 лв. главница и лихви в размер на 53,21 лв.; 2014 г. вноски за ДОО в общ размер на 2 808,13 лв. главница и лихви в размер на 1 732,28 лв., ДЗПО - УПФ в общ размер на 1 096,93 лв. и лихви в размер на 676,68 лв., здравни осигуровки (3О) в общ размер на 1 553,48 лв. главница и лихви в размер на 958,31 лв., за 2015 г. ДОО в общ размер на 3 993,60 лв. главница и лихви в размер на 2 056,94 лв., ДЗПО - УПФ в общ размер на 1 560 лв. главница и лихви в размер на 803,49 лв., 3О в общ размер на 2 294,40 лв. главница и лихви в размер на 1 181,75 лв., за 2016 г. ДОО в общ размер на 3 993,60 лв. главница и лихви в размер на 1 651,93 лв., ДЗПО - УПФ в общ размер на 1 560 лв. главница и лихви в размер на 645,28 лв., 3О в общ размер на 2 294,40 лв. главница и лихви в размер на 949,07 лв. и за 2017 г. ДОО в общ размер на 1 799,20 лв. главница и лихви в размер на 561,81 лв., ДЗПО - УПФ в общ размер на 651,88 лв. главница и лихви в размер на 203,55 лв., 3О в общ размер на 822,21 лв. главница и лихви в размер на 256,73 лв. От фактическа страна решаващият съд е проследил извършените процесуални действия в хода на ревизионното производство. Посочено е, че ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16001620005490-020-001/10.09.2020 г., издадена от компетентен орган по приходите. Предметният обхват е за установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ и ЗОВ за самоосигуряващи се лица за периодите от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. Първоначалната ЗВР е изменена със ЗИЗВР Р-16001620005490-020-002/28.01.2021 г. и Р-16001620005490-020-003/26.02.2021 г. Изводите и предложенията за установяване на задължения са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-16001620005490-092- 001/09.04.2021 г., издаден от определените за това длъжностни лица. Правото на възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК е упражнено от адресата на 22.04.2021 г. и подадени множество допълнения към него (11 броя). Въз основа на доклада е издаден процесният РА, който е бил обжалван и потвърден изцяло от горестоящия административен орган. След извършената съдебна проверка е потвърдена валидността на оспорения РА като издаден след надлежно възложено ревизионно производство и от материално компетентен административен орган. В хода на ревизията не са констатирани съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. В констативната част на съдебното решение последователно са описани установените факти по случая и изводите, довели до определяне с РА на данъци и осигурителни вноски. През процесните данъчни периоди К. Симеонова е местно за данъчни цели по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ и задължено по чл. 6 ЗДДФЛ за доходи от източници в страната и чужбина. За периода ревизираното лице не е омъжено, живеещо на съпружески начала със С. Асенов и има три деца - едното от които пълнолетно, второто - непълнолетно за част от ревизирания период и третото - непълнолетно. В резултат от анализа на събраните доказателства и съпоставката на имуществото, органите по приходите са установили основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията, изразяващи се в неподаване на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ - чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК, наличие на данни за укрити приходи или доходи чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и несъответствие в имущественото и финансово състояние за ревизираните периоди - чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. За тези обстоятелства в хода на ревизията на РЛ са връчени уведомления и искания за представяне на обяснения и документи. Чрез тях задълженото лице е било надлежно информирано, че производството е по особения ред на облагане на доходите съгласно чл. 122 - чл. 124а ДОПК. За изясняване на фактическата обстановка по делото по искане на жалбоподателя е допусната ССЕ, чието заключение е приобщено към доказателствения материал с възражение от ответната страна и са разпитани трима свидетели. На база поставените задачи вещото лице е извършило анализ и преизчисление на паричните потоци за периода 2014- 2019 г. в три варианта. Свидетелските показания са дадени относно фактите, свързани с организацията на сватбено тържество през 2017 г., закупуването и обзевеждането в апартамент на [улица] и превода на парични суми от Германия на името на К. Симеонова. За да приеме жалбата срещу РА за частично основателна, първоинстанционният съд е разгледал наведените оплаквания по същество и е направил извод, че ангажираните доказателства по делото опровергават констатациите на органите по приходите относно размера на началното салдо към 01.01.2014 г. От представеното извлечение от банкова сметка на ревизираното лице се установява, че през 2011 г. са изтеглени в брой парични средства в размер на 40 000 лв. от продажбата на недвижим имот. Последните е следвало да бъдат съобразени при издаване на РА заедно с признатите във връзка с продажбата средства (29 000 лв.) и декларираните доходи от наеми за 2011- 2013 г., съгласно данните от ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. Съдът е разгледал и отхвърлил като декларативни и недоказани твърденията за получени дарения от роднини на ревизираното лице и продадени златни накити от тържеството (сюнет) на сина от 25.08.2007 г. Според мотивите, несъмнено сестрата на Симеонова е доказала произхода на парични средства в размер на 45 000 лв. от продажба на апартамент през 2007 г., но също така се твърди и че сумата е използвана за закупуване на съсобствен недвижим имот от двете сестри през 2019 г. По отношение на размера на разходите за издръжка и за заплащане на данъци и други разходи съдът е приел РА за законосъобразен предвид факта, че физическото лице безспорно е собственик на недвижимите имоти и МПС. Заключението по ССЕ в тази част не е съобразено при постановяване на крайното решение. Преди да бъде направен изводът, че за 2014 г. не се формира данъчна основа по реда на чл. 122 ДОПК, административният съд е отхвърлил като недоказани и твърденията за получена сума в размер на 6 000 лв. от продажба на обзавеждане. Мотивите за това са, че продажбата на апартамента е извършена в края на 2018 г., а предмет на облагане с РА за 2019 г. са единствено доходи по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Така постановеното решение от Административен съд - Пловдив е валидно и допустимо и правилно. При разрешаване на правния спор не са допуснати наведените с касационните жалби пороци. Аргументите на страните, релевантните факти и събраните доказателства в хода на административния и съдебен процес са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, в резултат на което решаващият съд е обосновал надлежно крайното заключение за частична незаконосъобразност на процесния РА по отношение на допълнително установените задължения по реда на чл. 122 ДОПК за 2014 г. и 2015 г. и съответно, за неоснователност на оспорването в останалата част, предмет на касационен контрол. Оплакванията на страните са свързани изцяло с приложението на материалния закон и неговото тълкуване по повод на изяснената фактическа обстановка, която не е обект на спор по делото. В случая не е спорно наличието на основания за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 1 ДОПК, доколкото възраженията на касатора К. Симеонова са насочени изцяло срещу преценката на решаващия съд във връзка с обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК. От друга страна, основното твърдение в касационната жалба на ДД ОДОП Пловдив е за наличие на противоречие в мотивите на съдебния акт, тъй като аргументът за представянето на четливо извлечение от банковата сметка на лицето за 2011 г. след приключване на ревизията е неоснователен. Извършената касационна проверка сочи, че доказателствената тежест в процеса е разпределена правилно от съда съгласно оборимата презумпция на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Практиката на ВАС е последователна в разбирането, че наличието на едно от основанията, изброени в чл. 122, ал. 1, т. 1-8 ДОПК, е достатъчно за провеждане на ревизията по особения ред и формиране на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, при наличието на някое от изчерпателно изброените в същата разпоредба обстоятелства. Настоящият състав споделя като логични и последователни изложените мотиви от административния съд по повод анализа на доказателствата. При изграждане на изводите си по основния спорен въпрос дали жалбоподателят е провел успешно насрещното доказване и е опровергал част от фактическите констатации в РА съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, първоинстанционният съд е съобразил фактическата обстановка в цялост и се е произнесъл по всички заявени възражения на страните. Обстоятелствата във връзка с установяването на точния размер на началното салдо на ревизираното лице към 01.01.2014 г. са разгледани по-задълбочено за пръв път при издаването на РА след направените възражения и представените допълнителни доказателства срещу констатациите в доклада по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК. В решението на горестоящия административен орган също е налице празнота в това отношение. Не може да бъде споделено изложеното на стр. 8 от него, че за определяне на размера на данъчната основа при особения ред не е задълженително органите по приходите да изследват и вземат предвид всички релевантни обстоятелства по т.т. 1-16 на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Независимо дали доказателствата са представени по време или след приключване на ревизията, издателите на РА и ДД ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е следвало да извършат обективен анализ в тази насока. Касационните доводи за неточности при пресмятането са неоснователни, тъй като съдът изрично е уточнил, че в резултат от приетото не се формира данъчна основа по чл. 122 ДОПК за 2014 г. Ясно е, че в потвърдената част РА касае единствено недекларирани доходи от други източници в размер на 1 369,08 лв. (получени парични преводи чрез Western Union). Съдебното решение е правилно и обосновано в останалата си част, отхвърляща жалбата на К. Симеонова по отношение на допълнително установените данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 136,91 лв., за 2015 г. в размер на 6 605,04 лв., за 2016 г. в размер на 3 508,67 лв., за 2017 г. в размер на 1 086,44 лв., за 2018 г. в размер на 435 лв. и за 2019 г. в размер на 576,97 лв. Различните варианти от заключението на вещото лице по поставените въпроси от жалбоподателя се отнасят единствено до преизчисление на паричня поток за съответните периоди при допускане на всички дарения от роднините 50 000 лв. от майката Н. Рамадан (М. Щерева), 45 000 лв. от сестрата Ф. Симеонова, дарения от гости и близки през 2007 г. в общ размер на 25 000 лв. Аргументираното обсъждане на оплакванията съгласно чл. 202 ГПК води до извод, че не е необходимо отговорите да бъдат възприети от съда предвид изцяло декларативния характер на ангажираните доказателствени средства. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и обосновано. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до частична отмяна на процесния административен акт. Предвид изхода от спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК страните имат право на разноски за настоящата съдебна инстанция. Претенцията на касатора К. Симеонова е неоснователна, предвид липсата на представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. На НАП (по арг. от § 1 т. 6 ДР АПК) съобразно материалния интерес се дължат разноски за касационното производство в размер на 2 000 лв. - юрисконсултско възнаграждение, изчислено на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,