Решение № 11688 от 25.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5261/2012 г.

Решение № 11688 от 25.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5261/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Варна срещу решение № 416 от 21.02.2012 г. по адм. дело № 4361/2011 г. на Административен съд - гр. Варна.

Касационната жалба е подадена по пощата в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. С експертно решение (ЕР) № 511 от 11.02.2008 г. Териториална експертна лекарска комисия за общи болести (ТЕЛК) при МБАЛ "Св. Марина" - гр. Варна е признала 54 % трайно намалена работоспособност (ТНР) на Емине Хасанова Алиева от гр. Варна, причинена от общо заболяване (с водеща диагноза "други артрози"). Това ЕР е издадено за срок от три години - срокът на инвалидността е определен до 01.02.2011 г. ТЕЛК е приела също така, че датата на инвалидизирането е 10.01.2008 г.

1. Въз основа на това ЕР със заявление вх. № МП-9524 от 14.03.2008 г. Емине Хасанова Алиева е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

1. Председателят на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при РУСО - гр. Варна е оспорил ЕР № 511 от 11.02.2008 г. пред Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - жалба изх. № 2709 от 01.04.2008 г. С писмо изх. № 2392 от 09.04.2008 г. НЕЛК уведомява РУСО - Варна, ТЕЛК и Емине Хасанова Алиева, че е образувала производство по жалбата на председателя на медицинската комисия и че "експертното решение на НЕЛК ще се издаде в предвидения срок, съгласно чл. 45 от ПУОРОМЕРРКМЕ" (три месеца от датата на постъпване на медицинските документи).

1. С разпореждане № 156 от 03.08.2009 г. на Емине Хасанова Алиева е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер (чл. 98, ал. 7 КСО), считано от 10.01.2008 г. (датата на инвалидизиране) до 01.02.2011 г. (последния ден от срока на инвалидизиране).

1. Шест дни преди да изтече срокът на инвалидизирането на Емине Хасанова Алиева и значително след като обещаният от нея 3-месечен срок за произнасяне по жалбата е изтекъл, НЕЛК е издава ЕР № 48 от 25.01.2011 г., с което отменя ЕР № 511 от 11.02.2008 г. на ТЕЛК и връща медицинското досие за ново освидетелстване на Емине Хасанова Алиева.

1. На 29.06.2011 г. Регионална здравна инспекция - гр. Варна изпраща на РУСО списък на лицата, които не са се явили за освидетелстване от ТЕЛК и сред тях Емине Хасанова Алиева, а с писмо изх. № РКМЕ-1036 от същата дата 29.06.2011 г. изпраща заверено копие на обратна разписка за доставена на 15.04.2011 г. пощенска пратка на Емине Хасанова Алиева.

1. С разпореждане № 6212110975 от 01.07.2011 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО при РУСО - гр. Варна прекратява пенсията на Емине Хасанова Алиева от датата на отпускането й (10.01.2008 г.), а с последващо разпореждане № 6212110975 от 11.10.2011 г. на основание чл. 114, ал. 1 КСО разпорежда Емине Хасанова Алиева да възстанови "неправомерно получената лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване" в размер на 3586,49 лв. ведно с лихва по чл. 113 КСО в размер на 1277,75 лв. На 13.10.2011 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е отправило до Емине Хасанова Алиева покана за доброволно изпълнение изх. № К-12178 от 13.10.2011 г.

1. Сезиран с жалба от Емине Хасанова Алиева, касационният жалбоподател с решение № 85 от 18.11.2011 г. е потвърдил двете разпореждания. За да постанови този резултат директорът на РУСО е приел, че "с неявяването си пред ТЕЛК, след като е била редовно призована, е поставен край на образуваното въз основа на молба-декларация... на Емине Алиева производство по първично освидетелстване... следователно с отмяната на експертното решение на ТЕЛК жалбоподателката няма определен процент трайно намалена работоспособност" и поради това "личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Емине Алиева правилно е прекратена на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, както и че изплатените й суми от тази пенсия за периода... са получени от нея недобросъвестно".

II. С посоченото по-горе решение Варненският административен съд е отменил решението на касационния жалбоподател и потвърдените с него две разпореждания на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО. За да постанови този резултат Варненският административен съд е приел, че:

1. Не съществува възможност ТЕЛК да приключва (прекратява) образувано пред нея производство по искане за освидетелстване, когато лицето не се е явило след редовно призоваване. Напротив, според чл. 40, ал. 1, т. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи в този случай ТЕЛК може да издаде решение само по документи без преглед на лицето.

1. Към датата, на която е изготвено съдебното решение, ТЕЛК все още не е направил възложеното от НЕЛК ново освидетелстване на Емине Хасанова Алиева, поради което издадените от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО две разпореждания се явяват преждевременно издадени.

1. Задължение за връщане на получени от ДОО осигурителни плащания възниква само при недобросъвестност на получилото ги лице, тъй като добросъвестно получени осигурителни плащания подлежат на връщане само в изчерпателно изброените в чл. 114, ал. 2 КСО случаи, какъвто процесният не е. Поради това, дори да са неправомерно изплатени, осигурителните плащания, между които са и пенсиите за инвалидност, се връщат само, ако лицето, което ги е получило, е било недобросъвестно.

Добросъвестността се предполага до доказване на противното. В случая обаче няма данни за недобросъвестност от страна на Емине Хасанова Алиева. Тя не е укрила факти, представила е всички относими документи във връзка с правото й на пенсия за инвалидност и не е подавала невярна информация за релевантни обстоятелства, обуславящи отпускането на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

1. Налице е още едно нарушение, водещо до незаконосъобразност на оспореното решение на касационния жалбоподател - липсата на изрично решение по чл. 114, ал. 6 КСО по въпроса била ли е недобросъвестна Емине Хасанова Алиева.

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че решението на Варненския административен съд е правилно.

Процесният случай е сходен (но не идентичен) със случая, предмет на реш. № 11347 от 18.09.2012 г. по адм. дело № 5113/2012 г. на ВАС-VI отд. (респ. реш. № 386 от 20.02.2012 г. по адм. дело № 3696 от 2011 г. на Административен съд - гр. Варна и реш. № 61 от 29.09.2011 г. на директора на РУСО - Варна). Съществените обстоятелства, които обуславят разлика в двете разрешения, са липсата на ново освидетелстване на Емине Хасанова Алиева и това, че срокът на инвалидността й (времето на неработоспособността й), определен с отмененото от НЕЛК експертно решение на ТЕЛК е бил вече изтекъл към датата на разпореждането, с което е прекратена отпуснатата й пенсия за инвалидност.

Процесният случай следва да бъде разрешен по правилото чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО, но само защото към датата 01.07.2011 г. срокът на инвалидността (времето на неработоспособността), определен от ТЕЛК с ЕР № 511 от 11.02.2008 г. е бил вече изтекъл на 01.02.2011 г., т. е. основанието, на което е била отпусната пенсията, вече не съществува. С разпореждането от 01.07.2011 г. длъжностното лице е следвало да прекрати пенсията от датата 01.02.2011 г., от която дата тя вече не се дължи, защото на тази дата е изтекло времето на неработоспособността, определено от ТЕЛК и след тази дата Емине Хасанова Алиева се счита за работоспособна (с възстановена работоспособност). Прекратяването на пенсията се дължи и поради обстоятелството, че в разпореждането за нейното отпускане изрично е посочено, че срокът на инвалидността е до 01.02.2011 г., т. е. пенсията се отпуска до тази дата - чл. 30, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

За времето до 01.02.2011 г. пенсията обаче е дължима в минимален размер - арг. чл. 98, ал. 7 КСО.

Законосъобразен е изводът на Варненския административен съд, че неявяването на Емине Хасанова Алиева за ново освидетелстване не приключва процедурата по нейното освидетелстване. Неявяването на Емине Хасанова Алиева за ново освидетелстване е било предпоставка по чл. 40, ал. 1, т. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи ТЕЛК да издаде решение само по документи без преглед на лицето. В процесния случай ТЕЛК е следвало да издаде ЕР, с което да определи 0 % ТНР, ако е считала, че в медицинското досие липсват убедителни доказателства за пълна или частична загуба на работоспособността.

Според чл. 41, ал. 3 от същия правилник РКМЕ уведомява писмено съответното ТП на НОИ за неявилите се за преосвидетелстване пенсионери, редовно призовани с обратна разписка. В тези случаи длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО спира пенсията - чл. 95, ал. 1, т. 2 КСО. Не я прекратява поради отпаднало основание за получаването й (чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО), освен когато срокът на инвалидността е изтекъл (т. е. времето на неработоспособността, определена от ТЕЛК или НЕЛК е изтекло), но в този случай прекратяването на пенсията следва да бъде от датата, на която срокът на инвалидизиране е изтекъл.

В процесния случай неявяването на Емине Хасанова Алиева за ново освидетелстване е било предпоставка за спиране на отпуснатата й пенсия. Предпоставка за прекратяване на пенсията е отпадане на основанието за нейното отпускане - трайно намалената неработоспособност.

Правилен е изводът на Варненския административен съд, че Емине Хасанова Алиева не е недобросъвестно лице в случая. ЕР № 511 от 11.02.2008 г. на ТЕЛК е било влязло в сила към датата 14.03.2008 г., на която тя е подала заявление за отпускане на пенсия и поради това е задължително за всички лица и органи - чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето. Последващата отмяна на това решение от НЕЛК в случая няма съществено значение, защото е постановена само 6 дни преди правото на Емине Хасанова Алиева на пенсия за инвалидност поради общо заболяване да бъде прекратено с изтичането на срока на инвалидността, определен от ТЕЛК, за който срок е била отпусната пенсията (арг. чл. 30, ал. 1 НПОС). Пропускът на длъжностните лица при РУСО - Варна да изпълнят собственото си разпореждане № 156 от 03.08.2009 г. и да изплащат отпусната с него пенсия само за периода от време, посочен в него, не следва да бъде отнесен в тежест на Емине Хасанова Али.

Неправилно обаче Варненският административен съд е върнал делото като преписка на директора на РУСО, защото освен решението на този административен орган е отменил и потвърдените от него две разпореждания на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО. Тази отмяна налага делото да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице, което да реши въпроса по същество, съобразявайки указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите към двете решения (на ВнАС и настоящето - на ВАС-VI отд.).

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд счита, че оспореното с касационната жалба решение на Варненския административен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото ответницата по касационната жалба Емине Хасанова Алиева има право да й бъдат присъдени разноските пред тази инстанция. Нейният процесуален представител по пълномощно е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение и самолетен билет Варна - София и обратно. Това искане налага пояснение за съдържанието на понятието "разноски по производството" (чл. 143, ал. 1 АПК). В АПК липсва обяснение на това понятие, поради което то следва да бъде взето от ГПК (арг. чл. 144 АПК). А според чл. 75 ГПК, наименован "Определяне на разноските", такива са възнаграждението на свидетелите и възнаграждението на вещите лица. Следователно пътните разходи на адвоката не са разноски по производството. Поради това искането да бъдат присъдени разноски на Емине Хасанова Алиева е основателно само в частта за заплатеното от нея възнаграждение на един адвокат в касационното производство.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,