Решение № 11732 от 5.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3328/2018 г.

Решение № 11732 от 5.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3328/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова "Напоителни системи" ЕАД със седалище и адрес на София е подало касационна жалба срещу решение № 3/03.01.2018 г. по адм. дело № 2838/2017 г. по описа на Административния съд-Пловдив, с което е била отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 72/20.09.2017 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което актът да бъде отменен. Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Напоителни системи" ЕАД със седалище и адрес на София срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 72/20.09.2017 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район"- Пловдив, с който по отношение на дружеството са установени публични задължения за неплатени такси за водовземане от водни обекти. Административният съд установил, че с разрешително за водоползване № 0738/21.01.2002 г. на министъра на околната среда и водите "Напоителни системи" ЕАД– клон Хасково придобило право на водоползване с цел "напояване" от воден обект–язовир "Нановица-1", с общ обем 0, 165 млн. м3, изграден на река Буюк дере, в землището на село Нановища, община, община Момчилград, област Кърджали. Разрешено е водно количество до 0, 100 м3 /сек, а лимитът на ползваната вода е определен до 0, 1 млн. м3 /годишно, с режим на водоползване през месеците април, май, юни, юли, август, септември и октомври. Разрешителното е издадено със срок до 21.01.2006 г. С разрешително за водоползване № 0738/29.11.2005 г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив, било изменено разрешително за водоползване № 0738/21.01.2002 г. Променен бил титулярът на разрешителното, като правата по него били придобити от "Напоителни системи" ЕАД- София, а срокът му на действие бил удължен до 21.01.2012 г. С решение № РР-1495/17.05.2012 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив срокът на действие на разрешително № 0738/21.01.2002 г. повторно бил удължен до 21.01.2022 г. С разрешително за водоползване № 0734/16.01.2002 г., издадено от министъра на околната среда и водите, "Напоителни системи" ЕАД-клон Хасково придобило право на водоползване с цел "напояване" от воден обект – язовир "Звиница". Разрешеното водно количество е до 0, 265 м3 /сек, а лимитът на ползваната вода-до 0, 9 млн. м3 /годишно. Разрешен е режим на водоползване в периода май-октомври. С разрешително за водоползване № 0734/29.11.2005 г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район"- Пловдив, параметрите на разрешителното било изменени. Правата по разрешителното били предоставени на "Напоителни системи" ЕАД- София. С решение № РР-1499/17.05.2012 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив срокът на действие на разрешителното бил удължен до 16.01.2022 г. С писмо с изх. № КД-05-2913/03.07.2014 г. изпълнителният директор на "Напоителни системи" ЕАД бил уведомен за наличието на задължения за такси за водоползване за 2012 и 2013 година. С писмо № КД-05-3112/25.04.2016 г. изпълнителният директор на "Напоителни системи" ЕАД бил уведомен за задълженията на дружеството за такси за водовземане за 2014 и 2015 година. При извършена документална проверка за определяне на дължимите от "Напоителни системи" такси за водовземане служители на Дирекция "Контрол" при Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив констатирали, че съоръжението, от което се извършва водовземане за напояване на земеделски площи, няма монтирани водомерни устройства за отчитане на количествата използвана вода, поради което дължимите такси следва да се определят на база максимално разрешено годишно водно количество според разрешителното. Съгласно съставения при проверката протокол № КЖ – 088/21.06.2017 г. за всяка година в рамките на периода 01.01.2012 г. – 31.12.2013 г. "Напоителни системи" дължи такса в размер на 100 лева. За задълженията на дружеството за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г. бил изготвен констативен № КЖ – 089/21.06.2017 г., според който титулярът на разрешителното дължи годишна такса в размер на 900 лева. По делото са представени декларации по чл. 194б от Закона за водите, подадени от изпълнителния директор на "Напоителни системи" ЕАД за 2013, 2014 и 2015 година по разрешително № 31410028/16.01.2002 г. - за 2014 година и разрешително № 31420032/21.01.2002 г. - за 2015 година. С покана за доброволно изпълнение № ПО-02-194/10.07.2017 г. "Напоителни системи" ЕАД било поканено доброволно да заплати задълженията си. Тъй като задълженията не били погасени, на 20.09.2017 г. директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив издал акт № 72 за публично държавно вземане, с който по отношение на "Напоителни системи" ЕАД били установени публични задължения, както следва: такси за водовземане в размер на 3600 лева по разрешително № 0734/16.01.2002 г. за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2015 г., ведно с изтеклата лихва за забава в размер на 1 087, 42 лева; такса за водовземане по разрешително № 0738/21.01.2002 г. за периода 01.01.2012 г. –31.12.2013 г. в размер на 200 лева главница, ведно с изтеклата лихва за забава в размер на 80, 74 лева. Административният съд приел, че актът за установяване на публично държавно вземане е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 195б, ал. 2 от Закона за водите. Съдът приел за установено, че "Напоителни системи" ЕАД не е монтирало водомерни устройства, от които да се установи какво е количеството на ползваната вода. Съгласно чл. 6, ал. 4 от Тарифата за таксите за водовземане за ползване на воден обект до монтиране на отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства или при техническа невъзможност за монтиране, поддръжка и контрол на измервателни устройства при водовземане от повърхностни води таксата за водовземане се определя на базата на максимално разрешеното годишно водно количество в разрешителното. В случая поради липса на монтирани измервателни устройства /водомери/ за отчитане на ползваното количество вода и за двата водни обекта административният орган определил размера на дължимата такса въз основа на разрешеното за ползване годишно водно количество. Съдът направил констатация, че задълженията за такса, които дружеството не е заплатило, са изчислени вярно съобразно максимално разрешено годишно водно количество. При отсъствието на основания за отмяна на законосъобразно издадения административен акт първоинстанционният съд отхвърлил жалбата на "Напоителни системи" ЕАД. Касационната инстанция намира, че решението е правилно. В касационната жалба се прави оплакване за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с фактическите констатации на съда. Административният съд не взел предвид, че в представените по делото декларации по чл. 194б от Закона за водите са записани много по-малки количества вода от тези, които издателят на акта за установяване на публично държавно вземане използвал като база за определяне на годишните такси за водоползване. Разликата се дължала на загубите по съоръженията на напоителната система. Оплакването е неоснователно. Липсата на подобна констатация в мотивите на решението, основава на данните по декларациите, не обосновава друг изход от произнасянето на съда, след като таксата за водовземане не е определена въз основа на реално отчетени количества, а въз основа на законова фикция, че отнетият при водовземането обем вода е равен на максимално разрешения размер. Освен това въпросът за загубите по съоръженията за напояване е ирелевантен за спорното правоотношение. Тъй като в жалбата не се посочва нарушение, което може да се интерпретира като необоснованост, решението не следва да се проверява за наличието на допуснати от съда логически грешки. При липса на конкретни оплаквания, които сочат допуснато от съда нарушение на материалния закон, следва да се извърши служебна проверка на решението. В тази насока следва да се отбележи, че административният съд е приложил точно материалния закон, като е приел, че оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е издаден от компетентен орган, при спазване на производствените правила и материалноправните разпоредби. Размерът на задълженията законосъобразно е определен в съответствие с чл. 194а, ал. 2 от Закона за водите (редакция ДВ бр. 61 от 2010 г.), приложим по аналогия при отсъствието на изрична норма в случаите, когато титулярът на разрешителното не е монтирал отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства, както и съобразно чл. 6, ал. 4 от Тарифата за таксите за водовземане за ползване на воден обект. С оглед направените при касационната проверка изводи постановеното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд