Решение № 341 от 19.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3227/2015 г.

Решение № 341 от 19.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3227/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 73 ЗЧСИ. Обжалва се от К. Д. П. - частен съдебен изпълнител с рег. № *** - решение на състав на Д. к. към К. на ч. с. и. (ДК КЧСИ) от 24.01.2015 г. по дисц. д. № 54/2014 г., с което му е наложена глоба в размер 2 000 лв за неизпълнение на задълженията му по изп. д. № 20138520402235, състоящи се в: предприемане на действия на принудително изпълнение чрез извършване на опис върху недвижими имоти, без това да му е възложено от взискателя по реда на чл. 18 ЗЧСИ; несъставяне и неприлагане по изпълнителното дело на актове за разгласяване на публична продан; несъставяне на протоколи за нестанала публична продан; необявяване за купувач на публична продан на наддавач, предложил следващата най-висока цена, след постъпил по делото отказ от наддавача, обявил най-високата цена и извършване на разпределение въпреки постъпилия отказ; неприлагане по изпълнителното дело на документ за платена цена от обявения за купувач на публична продан; неприлагане по изпълнителното дело на наддавателните предложения, постъпили на публична продан. Жалбоподателят поддържа, че е налице възлагане от взискателя да извърши опис на недвижими имоти, което не е оттеглено впоследствие и поради това няма нарушение на чл. 18 ЗЧСИ. Според него не съществува задължение за съставяне на акт за поставяне на всяко отделно обявление за насрочена публична продан, достатъчно е съставянето на протокол за надлежно разгласяване на проданта и регистрирането му в канцеларията на районния съд. Счита, че наддавачът, предложил най-висока цена на публичната продан, който е и взискател, не може да се откаже от правото си да купи имота, преди да е изготвено разпределение и с това да бъде определено каква цена трябва да заплати. Поддържа, че за ЧСИ не съществува задължение да съставя протокол за нестанала публична продан - такава е налице, когато не са постъпили предложения в канцеларията на районния съд. Този факт може да бъде удостоверен само от съответните служители на съда, но не и от ЧСИ, който съставя протокол единствено за своите действия. Неприлагането по изпълнителното дело на документ за платена цена по публична продан от обявения за купувач е нарушение, но то е маловажно и не обуславя налагането на наказание. А неприлагането на наддавателните предложения според ЧСИ не е нарушение, тъй като в тях се съдържат лични данни. Според ЗЗЛД администраторът на такива данни, е длъжен да се грижи за опазването им и поради това те са подреждани в отделна папка с ограничен достъп, а не по изпълнителното дело. Излага и довод за незаконосъобразност на решението на ДК на КЧСИ изцяло поради това, че заповедта, слагаща началото на дисциплинарното производство, ограничава проверката срещу него до обстоятелствата по подадена от длъжниците жалба до министъра на правосъдието. Наказанието обаче е наложено за нарушения, които в тази жалба не са посочени. М. на п., чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата и поддържа, че са налице констатираните в решението на дисциплинарния състав нарушения на жалбоподателя в качеството му на ЧСИ. Излага съображения срещу даденото в жалбата тълкуване на закона, според което не съществуват визираните в обжалвания акт задължения за жалбоподателя. Моли решението, с което е наложено дисциплинарно наказание, да бъде потвърдено. Представителят на КЧСИ взема становище, според което жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена. От приложените по делото писмени доказателства е видно, че изп. д. № 20138520402235 е образувано при К. П. - частен съдебен изпълнител с рег. № *** - по молба на [фирма] (взискател) от 12.06.2013 г. въз основа на изпълнителни листове срещу [фирма] и Н. Б. К. за парични вземания. В молбата си взискателят е посочил като способ за удовлетворяване на вземанията изпълнение върху недвижими имоти в [населено място], на [улица] на [улица]. В молбата се съдържа и искане ЧСИ да издири имат ли длъжниците друго движимо и недвижимо имущество и да се насочи изпълнението и върху него. На 04.07.2013 г. ЧСИ П. съставил сметки за изготвяне на описи на недвижимите имоти, посочени в молбата, сумите по които били преведени от взискателя по сметка на ЧСИ на следващия ден. В същия ден с допълнителна молба взискателят уточнил, към настоящия момент желае извършването на опис само върху недвижимите имоти на [улица] [населено място]. На 08.07.2013 г. ЧСИ П. извършил опис на всички недвижими имоти, включително тези на [улица] [населено място], и насрочил провеждане на публична продан за тях в периода от 27.08 до 27.09.2013 г. На 22.08.2013 г. жалбоподателят регистрирал в канцеларията на Софийски районен съд протоколи за разгласяване на проданта, в които е удостоверил, че на същата дата са поставени нарочни обявления на табло в канцеларията му, в сградата на съда, в съответното кметство и на самия имот. Актове за поставяне на обявленията не са съставени и приложени по делото. Не е съставен и протокол за обявяване на проданта за нестанала, след като в срока за провеждането й не са постъпили наддавателни предложения, но на 03.10.2013 г. ЧСИ П. уведомил взискателя за неизвършване на проданта. На 28.10.2013 г. взискателят поискал извършване на втора продан и ЧСИ е насрочил такава за периода 06.11.2013 г. - 06.12.2013 г. Протоколите за разгласяване са регистрирани в канцеларията на Софийски районен съд, като в тях също е удостоверено поставянето на нарочни обявления за насрочената продан. По обявената продан на имотите на [улица] [населено място] са постъпили наддавателни предложения от [фирма] (присъединен взискател по делото) и от [фирма]. С протоколи от 09.12.2013 г. ЧСИ П. обявил за купувач на два от имотите присъединения взискател, а на третия имот - другия наддавач. На 12.12.2013 г. пред ЧСИ П. е депозирано заявление от [фирма], че се отказва да закупи имотите, за които е обявен за купувач. За третия имот жалбоподателят съставил постановление, с което го възложил на [фирма], без по делото да е приложен документ, от който да е видно заплащането на цената съгласно наддавателното му предложение. На 16.12.2013 г. ЧСИ П. изготвил разпределение, в което посочил какви суми трябва да заплати присъединеният взискател, за да му бъдат възложени другите два имота, а на 06.01.2014 г. от [фирма] постъпило второ заявление, че се отказва да закупи имотите. ЧСИ П. обявил за техен купувач другия наддавач - [фирма] и съставил на 13.01.2014 г. постановления за възлагане на имотите на това дружество, без по делото да са представени доказателства за плащане на достигнатата на проданта цена. На 25.01.2014 г. длъжниците по изпълнителното дело подали жалба до министъра на правосъдието с оплаквания за извършени от ЧСИ П. нарушения в изпълнителното производство, въз основа на която е издадена заповед № ЛС-И-603/23.05.2014 г. за извършване на проверка на дейността на ЧСИ "във връзка с изложеното в жалбата". Съдът приема за неоснователен доводът на жалбоподателя, че така издадената заповед ограничава проверката до нарушенията, изрично посочени от длъжниците в жалбата им до министъра. Тази заповед не слага началото на дисциплинарното производство, а само цели изясняване на обстоятелствата по жалбата и доколко изпълнителното дело е образувано и движено законосъобразно. Когато на министъра станат известни обстоятелства, обосноваващи отговорността на ЧСИ, независимо дали за това е имало предварителен сигнал, той прави искане по чл. 80, ал. 1 ЗЧСИ и това е актът, поставящ началото на динамичния фактически състав по реализиране на дисциплинарната отговорност. Проверката, извършена преди искането, няма правно значение за допустимостта на дисциплинарното производство. Такова значение имат само посочените в акта по чл. 80, ал. 1 ЗЧСИ обстоятелства, които се твърдят като нарушения в дейността на ЧСИ. Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че не съставлява неизпълнение на задълженията му като съдебен изпълнител обстоятелството, че не е съставил протоколи за обявяване на публичната продан от 27.08.2013 г. до 27.09.2013 г. за нестанала. Наддавателните предложения действително постъпват в канцеларията на районния съд, където се намират и книжата за проданта. Наличието или липсата на такива предложения е факт, който може да бъде удостоверен от съответния съдебен служител, но преценката дали проданта е станала или не, е на съдебния изпълнител. Така, както се изисква съставяне на протокол за постъпилите наддавателни предложения, съгласно чл. 492, ал. 1 ГПК, е необходимо да се състави и протокол при липса на предложения, защото това действие на изпълнителя поставя началото на процедурата по чл. 494 ГПК. Съответно то следва да бъде удостоверено съгласно изискванията на чл. 434 ГПК, а неизпълнението на това задължение съставлява дисциплинарно нарушение. Обстоятелството, че по изпълнителното дело не са приложени документи за платена цена от обявения за купувач на публична продан преди да бъде издадено възлагателното постановление, не е спорно. Жалбоподателят признава, че то съставлява неизпълнение на задълженията му, но счита, че като маловажно нарушение, то не би следвало да ангажира дисциплинарната му отговорност. Съдът приема, че нарушението е формално, доколкото не се твърди, че цената не е платена, а само че плащането не е надлежно удостоверено. Нарушението обаче не е маловажно и е годно да ангажира отговорността на ЧСИ, като се имат предвид останалите констатации за неизпълнение на негови задължения по изпълнителното дело. Формалността му следва да бъде отчетена при определяне на вида и размера на наказанието. Формално нарушение е и неприлагането по изпълнителното дело на постъпилите при обявената втора публична продан наддавателни предложения. Съгласно чл. 16, ал. 4 изр. 1 от Наредба № 4 за служебния архив на частните съдебни изпълнители, всички книжа, които постъпват или се съставят по делото, се прикрепват последователно в папката и се номерират. Наддавателните предложения на публичната продан се явяват такива книжа и следва да бъдат подредени по делото. Неоснователно жалбоподателят поддържа, че като администратор на лични данни по ЗЗЛД трябвало да осуети нерегламентирания достъп до данни за наддавачите. Достъпът не е нерегламентиран, тъй като наддаването е публично и страните по изпълнителното дело не могат да не бъдат известени за данните, индивидуализиращи наддавачите (обратното би ги лишило както от от възможността да се убедят, че действително има постъпили предложения, така и от възможността да потърсят своевременно правата си по чл. 490 и чл. 496, ал. 3 ГПК). Самият жалбоподател, след поискване от длъжник по изпълнителното дело, му е предоставил копие от наддавателните предложения, което сочи, че не е счел за забранено от ЗЗЛД да му даде достъп до данните за наддавачите. Това обстоятелство, (без да го дисквалифицира), прави нарушението несъществено, тъй като целта на уредбата по чл. 16, ал. 4 от Наредба № 4 е именно осигуряване на достъп на заинтересованите лица до всички материали по изпълнителното дело и тази цел е постигната с издаването на копия от наддавателните предложения. В останалата част жалбата е основателна. Не е налице предприемане на действия на принудително изпълнение чрез извършване на опис върху недвижими имоти без възлагане от взискателя. Такова възлагане е направено още в молбата за образуване на изпълнително производство срещу длъжниците и то не е оттеглено. Обстоятелството, че с допълнителна молба от 05.07.2013 г. взискателят е поискал към съответния момент да продължи изпълнението само върху част от имотите, не десезира валидно съдебния изпълнител и не може да се приравни на оттегляне на възлагането. Такова оттегляне може да стане само с изрично волеизявление, още повече, че едновременно с молбата си от 05.07.2013 г. взискателят е внесъл дължимата такса за продължаване на изпълнението по отношение на всички имоти (а не само за посочените в молбата). Това му действие недвусмислено сочи, че той не е имал намерение да изостави изпълнението върху имотите, находящи се на [улица]в [населено място], съответно извършеният опис на тези имоти не е действие на съдебния изпълнител, осъществено без възлагане и не съставлява неизпълнение на неговите задължения. Не е такова неизпълнение и несъставянето на актове за разгласяване на публична продан. Единственият такъв акт, който процесуалният закон изисква, е протоколът по чл. 487, ал. 3 ГПК и такъв протокол съдебният изпълнител е съставил и регистрирал в районния съд. В него е удостоверено, че обявленията по чл. 487, ал. 1 ГПК са поставени на съответните места и в законовия срок по чл. 487, ал. 2 ГПК и това удостоверяване е достатъчно. Съставянето на отделни актове за поставяне на всяко отделно обявление е утвърдена практика на съдебните изпълнители, но законово изискване няма. След като законът не възлага такова задължение, то не е допустимо неизпълнението му да бъде обявено за дисциплинарно нарушение. Обстоятелството, че след отказът на наддавача с предложена най-висока цена да закупи вещта, жалбоподателят е изготвил разпределение, а не е съставил незабавно протокол, с който да обяви за купувач наддавача, предложил следващата най-висока цена, също не е дисциплинарно нарушение. Единственото предвидено в ГПК основание за съставяне на протокол, с който наддавача със следваща най-висока цена да бъде обявен за купувач, е неплащането на цената от наддавача с по-висока цена (чл. 493, т. 2 ГПК). Изявлението на наддавача с по-висока цена, че няма да купи вещта, няма правно значение до изтичане на срока по чл. 492, ал. 3 ГПК. Когато този наддавач е и взискател, срокът тече от датата на разпределението (чл. 495 ГПК). Поради това действията на ЧСИ П., състоящи се в изготвяне на разпределение, макар наддавачът с най-висока цена (явяващ се и взискател по делото) да е депозирал заявление за отказ да купи вещта, не са противоправни. Те са в съответствие с изискванията на закона и не могат да ангажират дисциплинарната му отговорност. С оглед изложеното установява се отчасти неизпълнение на задължения на жалбоподателя при воденето на производството по изп. д. № 20138520402235, доколкото не е съставил нарочен протокол, с който да обяви публична продан за нестанала, съставил е постановления за възлагане без представяне на документ за плащане на цената и не е приложил по изпълнителното дело наддавателни предложения, постъпили на публична продан. И трите нарушения обаче имат формален характер, те не са довели (нито са от естество да доведат до) значими вредни последици за страните по изпълнителното производство и третите лица. Като се вземат предвид тези обстоятелства и чистото дисциплинарно минало на жалбоподателя, съдът намира, че най-лекото предвидено в закона дисциплинарно наказание ("порицание") се явява достатъчна санкция за допуснатите от жалбоподателя нарушения. В този смисъл обжалваното решение на състав на ДК при КЧСИ следва да бъде изменено. Доколкото жалбата е основателна само отчасти, разноските по делото следва да останат в тежест на страните така, както са направени от тях. По изложените съображения и на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ съдът