Решение № 7365 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9112/2018 г.

Решение № 7365 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9112/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Г. Лозен, чрез адв. Василева от АК - Пловдив, против решение № 1301 от 11.06.2018 г. по адм. дело № 3578/2017 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-15-60/12.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/2139-15-3/09.07.2015 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. Поддържат се доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отмени обжалвания акт. Ответникът – директор на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуален представител юрк. Вълчанова, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира се присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалбата. По подробно изложени съображения приема, че сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК не са налице. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество – за неоснователна по следните съображения: Първоначално, производството е образувано по жалба на Г. Лозен срещу решение № 2153-15-60/12.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/2139-15-3/09.07.2015 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание пар. 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. С решение № 1388/11.07.2016 г. по адм. дело № 2469/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив е отменено решение № 2153-15-60/12.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/2139-15-3/09.07.2015 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Лозен. Така постановеното решение е оспорено от директора на ТП на НОИ - Пловдив пред тричленен състав на Върховния административен съд. С решение № 15153/11.12.2017 г. по адм. дело № 11265/2016 г. по описа на ВАС, шесто отделение, е отменено решение № 1388/11.07.2016 г. по адм. дело № 2469/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При повторното разглеждане на делото, Административен съд – Пловдив с обжалваното в настоящето производство решение № 1301 от 11.06.2018 г. по адм. дело № 3578/2017 г., е отхвърлил жалбата на Г. Лозен срещу решение № 2153-15-60/12.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/2139-15-3/09.07.2015 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. След подробен анализ на представените доказателства и при изпълнение на указанията дадени в мотивите на решение 15153/11.12.2017 г. по адм. дело № 11265/2016 г. по описа на ВАС, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Изложени са мотиви, че категорията труд за процесните периоди следва да бъде зачетена така както е била определена от административния орган въз основа на всички събрани по преписката и делото доказателства. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Решението на Административен съд – Пловдив е постановено при точно тълкуване и прилагане на материалния закон, след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и изясняване на фактите и обстоятелства от значение за спора. Първоинстанционният съд е изпълнил задължителните указания дадени в решение № 15153/11.12.2017 г. по адм. дело № 11265/2016 г. по описа на ВАС, като подробно е изследвал въпроса какво в действителност представлява моторното превозно средство на което е работил жалбоподателя и в какво се изразява полаганият труд като шофьор и оператор на "автовишка". Съобразен е действителния характер на труда, полаган от осигуреното лице, като е преценена неговата тежест и вредност, съобразно Инструкция № 13/2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Съдебното решение е основано на доказателствата и на заключението на изготвените по делото две СТЕ. Установените от тях релевантни факти и обстоятелства сочат, че в процесния период /07.10.2005 г. – 11.07.2011 г./ жалбоподателят Г. Лозен е назначаван последователно на следните длъжности "отговорник за безопасна експлоатация и работа с автовишка" "Мерцедес Бенц 1622", рег. [рег. номер на МПС], "шофьор" – НКП 8322-2005; "шофьор на товарен автомобил" "Мерцедес 609 Д" с рег. [рег. номер на МПС] и "шофьор и оператор на автовишка" НКП – 8332-2006. От свидетелството за регистрация на товарен автомобил "Мерцедес 609 Д" с рег. [рег. номер на МПС] се установява, че максималната му допустима маса е 5, 6 тона, а от свидетелството за регистрация на "Мерцедес Бенц 1622", рег. [рег. номер на МПС] е видно, че същият не е товарен, а специализиран автомобил с монтирана върху него повдигвателна уредба "автостълба". Спецификите при управлението на такъв вид машина са изяснени детайлно чрез СТЕ, допусната при повторното разглеждане на делото от административния съд и те са обсъдени в съдебния акт. От заключението на вещото лице се извежда, че в преобладаващата част от времето, работата на последния автомобил се е изразявала не в шофиране с цел осъществяване превоз на товари, а в управление на автовишката във връзка с извършването на СМР при продължителен престой на един обект. От събраните в хода на производството доказателства, административният съд е обосновал правилен извод, че за периода 07.10.2005 г. до 2015 г., жалбоподателят е управлявал единствено автомобил – Мерцедес Бенц 1622 с рег. [рег. номер на МПС]. От приетото и неоспорено от страните заключение на извършената втора експертиза, както и от представената информация от осигурителя "ЕТ Металик – И. Михайлов" в писмо изх. № 01/12.02.2018 г. е установен детайлно характера на труда предоставян от Г. Лозен. Видно от същите, г-н Лозен е полагал труд като шофьор средно по 20 мин на работен ден, а като оператор на автовишка по 5 часа. По делото няма данни, а и не се твърди от жалбоподателя, същият за спорния период да е осигуряван за категория труд, различна от трета. Правилни са изводите на съда, че към датата на подаване на заявлението – 11.03.2015 г., жалбоподателят е бил на възраст 62 г. 05 м. 08 дни, и има установен 12 г. 07 м. 02 дни осигурителен стаж от втора категория, 30 г. 02 м. 19 дни – трета категория, или общ стаж превърнат към трета категория – 45 г. 11 м. 14 дни, предвид на което компетентните органите на НОИ правилно са приели, че липсват основания за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Неоснователни са наведените касационни доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Правилно е прието от съда, че относно положения труд през периода 07.10.2005 г. до 01.01.2009 г. от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които да оборят констатациите на административния орган. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Предвид данните за характера и продължителността на изпълняваните трудови функции положеният труд на длъжността "шофьор" не попада в регламентираната хипотеза на чл. 2, т. 25 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. По изложените съображения, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и правилни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, същото се определя в размер на 100 лева за настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - състав на шесто отделение,