Решение № 3311 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9037/2014 г.

Решение № 3311 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9037/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ГАБ-2012" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, чрез пълномощника си адв. С. Пасев, срещу Решение № 1128 от 15.05.2014 г., по адм. д. № 95/2014 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № РД-686/28.08.2013 г. на началника на Митница Варна. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил оплакването му, че до приключване на производството не е налице влязло в сила НП, поради което действа презумпцията за невиновност. На следващо място касаторът счита, че съдът незаконосъобразно не е установил липса на мотиви досежно определения срок на ПАМ. Моли обжалваното решение да бъде отменено и по същество да бъде отменена заповедта. Ответникът по касационната жалба - Началникът на Митница Варна, чрез процесуалния си представител в писмени бележки излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, а по същество за неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед за налагане на ПАМ на основание чл. 124б, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), във връзка с чл. 124а, ал. 1 ЗАДС на касатора е наложена принудителни административни мерки - "запечатване на обект" - търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Варна, стопанисван от "ГАБ-2012" ЕООД за срок от един месец и на основание чл. 124в, ал. 1 ЗАДС, във връзка с чл. 124б, ал. 1 ЗАДС "забрана за достъп до обекта", където е установено нарушението, считано от датата на запечатването му. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразно издадена. Съдът е приел, че акта е валидно издаден като административният орган, действайки в условията на обвързана компетентност, е бил длъжен при наличие на издадено Наказателно постановление (НП) № 244 от 28.02.2013 г., с което за нарушение на чл. 123, ал. 2 ЗАДС, са наложени имуществена санкция, в размер на 2 000 лв.; на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС са отнети в полза на Държавата: 19 броя бутилки, облепени с бандероли с изтекъл срок на валидност, като предмет на нарушение по чл. 123, ал. 2 ЗАДС и на основание чл. 124а, ал. 1, във връзка с чл. 123, ал. 2 ЗАДС - "лишаване от право да упражнява дейност" в търговски обект- магазин за хранителни стоки, посочен по-горе, където е установено нарушението, за срок от един месец. Съдът е счел, че заповедта за налагане на ПАМ е своевременно издадена, след издаване на наказателното постановление. В случая безспорно са налице материалноправните предпоставки по чл. 124б, ал. 1 ЗАДС, тъй като в случаите на налагане на административно наказание по чл. 124а, ал. 1 ЗАДС кумулативно се прилага и ПАМ. Органът е длъжен да наложи ПАМ, при условията на обвързана компетентност, без да съобразява други обстоятелства. Решението е правилно. Касационните оплаквания са неоснователни. Същите преповтарят основните възражения на жалбоподателя пред първоинстанционния съд, на които възражения съдът е отговорил обосновано, при правилно приложение и тълкуване на материалния закон. Налагането на ПАМ на основание чл. 124б, ал. 1 и чл. 124в, ал. 1 ЗАДС се извършва от административния орган в случаите на налагане на административно наказание по чл. 124а ЗАДС, което от своя страна са налага за различни нарушения, включително и за нарушение на чл. 123, ал. 2 ЗАДС, както правилно е приел и първоинстанционния съд. С издаденото Наказателно постановление № 473 от 10.10.2013 г. е ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора за нарушение на чл. 123, ал. 2 ЗАДС и са наложени санкции, включително и по чл. 124а ЗАДС. Именно наложеното с наказателното постановление лишаване от право да се упражнява определена дейност се явява предпоставка и условие за издаване на процесната принудителна административна мярка. Същата е своевременно издадена, в най-ранния възможен момент - издаване на наказателното постановление. Разумният срок в случая започва да тече именно от този момент и се явява спазен. Обосновано съдът е приел, че принудителните административни мерки са насочени именно към обекта по чл. 124б, ал. 1 ЗАДС - "където е установено нарушението". Видно е от доказателствата - акт за установяване на административно нарушение (АУАН), протокол за осъществени контролни действия на лица, извършващи дейности с акцизни стоки и наказателно постановление, че нарушението - държане на акцизни стоки - алкохол с бандероли с изтекъл срок на валидност, са били открити в търговски обект - магазин за хранителни стоки, стопанисван от касатора, за който са постановени ПАМ. Неоснователен е довода на касатора, че съдът не е обсъдил оплакването му, че НП не е влязло в законна сила. На първо място съдът е приел, че не са представени доказателства относно твърдението на жалбоподателя, че е обжалвал издаденото НП. Такива не се представят и към касационната жалба. На следващо място производството по обжалване на НП е независимо от обжалването на ПАМ, поради което не е налице преюдициалност, както и наличие на презумпция за невиновност. Неоснователен е и довода за липса на мотиви досежно определения срок на ПАМ. В разпоредбата на 124а, ал. 1 от ЗАДС, е посочен срок за налагане на ПАМ от един месец, а не до 1 месец, за да е необходимо мотивиране на определения от закона срок. Видно от обжалваната Заповед административния орган е посочил фактически и правни доводи за налагане на мярката, поради което, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Съобразно изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в полза на Митница Варна следва се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,