Решение № 16925 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15130/2018 г.

Решение № 16925 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15130/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите срещу решение № 2933 от 30.04.2018 г., постановено по адм. дело № 4722/2017 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отменена негова заповед № 3-155/28.02.2017 г. В касационната жалба са мотивирани съображения за неправилност на съдебния акт на основанията посочени в чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяна му и решаване на спора по същество. Ответникът – А. Костадинов не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № 3-155/28.02.2017 г. издадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с която на основание чл. 105, ал. 1, вр. ал. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на А. Костадинов. За да отмени оспорвания административен акт съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, но при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Приел е, че в конкретния случай не са налице материалноправните предпоставки на чл. чл. 105, ал. 1, вр. ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), тъй като подаденото едномесечно уведомление за прекратяване на служебното му правоотношение е оттеглено преди издаване на оспорената заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, свързани с правния спор за законосъобразност на заповедта за прекратяване на служебно правоотношение в рамките на проверката по чл. 168 АПК и на всички основания по чл. 146 от АПК. Направеният извод за незаконосъобразност е обоснован и съответства на доказателствата, а твърденията, че не са обсъдени и преценени всички доказателства, са необосновани. Спорът по делото във връзка със законосъобразността на административния акт е свързан с правното значение на подадената молба за оттегляне на писменото заявление за прекратяване от служителя. В контекста на разрешаването му, съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства, противно на поддържаното от касационния жалбоподател. С оглед установената фактическа обстановка изводите на административния съд са съответни на закона. Съгласно чл. 105, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) държавният служител може едностранно да прекрати служебното правоотношение, като подаде писмено заявление до органа по назначаване. Конкретното правоотношение се прекратява с изтичането на едномесечен срок, който започва да тече от деня на подаване на заявлението. Следователно писменото заявление инкорпорира предизвестие, което е с продължителност 1 месец и характеризира тази хипотеза на прекратяване на служебно правоотношение. За да издаде административният орган акт за прекратяване съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, е необходимо да е изтекъл срока на предизвестието. Поради това изтичането на срока на предизвестието, определен от закона в рамките на 1 месец, е една от предпоставките, при които настъпват последиците от издаване на заповедта от органа по назначаване. В разглеждания казус писмено заявление по чл. 105, ал. 1 от ЗДСл е подадено на 16.02.2017 г., което води до изтичане на срока на 17.03.2017 година. В рамките на този срок обаче служителят подава молба за оттегляне на заявлението си за напускане, която е адресирана до органа по назначаване и е заведена в деловодството на териториалната структура на агенцията, в която Костадинов упражнява държавната служба. Правилно при тези доказателства административният съд приема, че не са налице предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в заповедта основание. Заявлението е загубило правното си действие на предизвестие по чл. 105 от ЗДСл и по този начин е отпаднало основанието за прекратяване на служебното правоотношение. Изводът на съда, че не са били налице условията за прекратяване на служебно правоотношение поради оттегляне на заявлението в срок, е в съответствие с доказателствата и е обосновано. Първоинстанционния съд е постановил решението при спазване на материалния закон и подробно обсъждане на релевантните доказателства, поради което липсват касационни основания за отмяната му. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение,