Решение № 4250 от 20.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на началник сектор "Проверки" в ТД на НАП Пловдив против Решение 177/17.06.2022 г. на Административен съд - Кърджали, постановено по адм. дело 139/2022 г., с което е отменен издаденият от него Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) BG16 RFOP002-2.095-3073/29.03.2022 г., издаден от орган по приходите - началник сектор "Проверки" при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Стара Загора и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 1790 лв. С доводи за наличието на отменително касационно основание по чл. 209, т.3, предложение първо АПК противоречие с материалния закон - касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и присъждане на сторените разноски за две съдебни инстанции (юрисконсултско възнаграждение и държавна такса). Ответникът по касационната жалба "Централ" ЕООД, [номер], със седалище и адрес на управление: гр.Момчилград, [улица], оспорва същата чрез пълномощника си адв. Савов по съображения, изложени в писмен отговор и в открито съдебно заседание. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд и да му бъдат присъдени сторените разноски за касационната инстанция. В открито съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Лютакова, която поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила с присъждане ан сторените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Варна е АУПДВ BG16 RFOP002-2.095-3073/29.03.2022 г., издаден от орган по приходите - началник сектор "Проверки" при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Стара Загора, с който на основание чл. 26б, ал. 1 и ал. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИППП) на "Централ" ЕООД е установено публично държавно вземане в размер на 21 988, 77 лв., представляващо подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, и лихва към датата на акта в размер на 2 449, 50 лв. Административният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, съдържа ясни и разбираеми мотиви със съответен на тях диспозитив. За да приеме, че АУПДВ противоречи на материалния закон, съдът е приел, че по делото няма спор, че дружеството е предприятие по смисъла на чл. 3 от Закона за малките и средните предприятия, развива икономическа дейност с код 56. 10 "Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване", която е в обхвата на КИД, посочени в Условията, както и че няма изискуеми публични задължения, нито нарушения или задължения, визирани в чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки. Безспорно също така било установено, че определената в Заповед 3-ЦУ-270/19.02.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, БФП в размер на 30 298,30 лв., е изплатена на 22.02.2021 г., както и че обектът, по отношение на който е заявено подпомагане, е заведение за хранене и развлечение ресторант, прилежащ към място за настаняване, по смисъла на чл. 124, ал. 2, т. 1 от Закона за туризма. Посочил е, че според приетото в оспорения АУПДВ, задължението за частично възстановяване на вече предоставена БФП е по причина, че за периода 22.12.2020 г. 31.01.2021 г., дейността на обекта на дружеството ресторант "Маказа , намиращ се на територията на място за настаняване, не била преустановена, предвид отчетения оборот в размер на 22 075,66 лв. с ДДС, като такава възможност за развиване на дейност била предвидена и с т. 10 от Заповед РД-10-718/18.12.2020 г. на министъра на здравеопазването. Прието е, че с т. 11 от Заповед РД-01-677/25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването се преустановяват посещенията във всички заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 ЗТ, като се допускат само доставки или взимане на храна за дома и офиса. С т. 10 от следващата Заповед РД-01-718/18.12.2020 г. на министъра на здравеопазването /в сила от 22.12.2020 г. /, е предвидено създаването на т. 11а в Заповед РД-01-677/25.11.2020 г. на МЗ, със следното съдържание: "11а. Изключение от забраната по чл. 11 се допуска само по отношение на ресторантите на територията на местата за настаняване, които могат да работят само за гости на съответното място за настаняване, при използване на 50% от капацитета и при ограничено работно време в границите между 6. 00 и 22. 00 часа". От съдържанието на т. 10 от горната заповед е напарван извод, че дейността на ресторантите на територията на местата за настаняване, какъвто е и обектът, за който жалбоподателят е заявил подпомагане, действително не е преустановена, но е налице ограничаване на посещения на външни лица, предвид изискването тези обекти да работят само с гости на мястото за настаняване и то в определен времеви интервал. С позоваване на т. 4 от раздел "Допустими кандидати" от критериите и реда за предоставяне на БФП към Решение 947/18.12.2020 г. на МС, съдът е приел, че са допустими за подпомагане по процесната схема както кандидати, които са преустановили дейността си, така и такива, чиято дейност е била ограничена в резултат на противоепидемични мерки, въведени със заповеди на министъра на здравеопазването. Такива били и критериите за допустимост, посочени в т. 11.1.4 от Условията за кандидатстване, където предвиденото изискване отново е посочено алтернативно - кандидатите да са преустановили или ограничили дейността си. Предвид задължителния характер на одобрените критерии и ред за подпомагане, уредени подробно в Условията за кандидатстване, към които законът препраща, съдът е приел, че за получаване на БФП не е необходимо обектът на дружеството да е преустановил дейността си, като е достатъчно дейността да е била ограничена в резултат на противоепидемични мерки, въведени със заповеди на министъра на здравеопазването. Освен това е приел, че в конкретния случай е налице ограничаване на дейността на ресторант "Маказа , в резултат на противоепидемичните мерки, въведени със Заповед РД-01-718/18.12.2020 г. на МЗ, тъй като оборотът на ресторанта в периода 22.12.2020 г. 31.01.2021 г., е бил размер на 22 075,66 лв., или много по-нисък от реализирания оборот за същия период на предходната година. Решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК по следните съображения: Правилно съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 26б, ал. 5 ЗМДВИППП неправомерно получени средства, недължимо платени и надплатени суми се възстановяват ведно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания от датата на получаване на средствата до датата на възстановяването им. Вземанията за възстановяване са публични държавни вземания. Актовете по чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се издават от органи по приходите, оправомощени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. АУПДВ BG16 RFOP002-2.095-3073/29.03.2022 г. е издаден от П. Кънева на длъжност началник сектор "Проверки" при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Стара Загора, определена със Заповед ЗЦУ-3473/2021 г. на изпълнителния директор на НАП. По делото е безспорно установено "Централ" ЕООД е подало предложение с рег. BG16 RFOP002-2.095-3073 от 05.01.2021 г. по схема "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки" по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г., за обект, преустановил/ограничил дейността си, за който се иска предоставяне на БФП в размер на 20% - ресторант Маказа находящ се в землището на [населено място] , с КИД 56.10 "Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване". След оценка на проектното предложение, кандидата е одобрен за финансиране, като със Заповед 3-ЦУ-270/19.02.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, е предоставена БФП в размер на 30 298,30 лв., изплатена на 22.02.2021 г. Според мотивите на АУПДВ дружеството неправомерно в противоречие с чл. 26б, ал. 1 ЗМДВИППП е декларирало оборот от преустановената дейност по КИД 56.10 за подпомагане за периода 28.11.2019г. 31.01.2020г. в размер на 151 491,48 лв., а от представените счетоводни документи от дружеството дневни отчети от фискално устройство, фактура 7424819.12.2019г., платена по банков път, справка за реализиран оборот в брой, се установил оборот за периода 28.11.2019г. 31.01.2020г. в размер на 41 547,66 лв. и спрямо него е установен полагащ се размер на помощ в размер на 8 309,53 лв., което е 20% от установения по счетоводни документи на дружеството оборот за периода 28.11.2019г. 31.01.2020г. Освен това и без връзка с горните констатации, в АУПДВ са развити мотиви, че за периода 22.12.2020 г. 31.01.2021 г., дейността на обекта на дружеството ресторант "Маказа , намиращ се на територията на място за настаняване, не е преустановена, предвид отчетения оборот в размер на 22 075,66 лв. с ДДС, като такава възможност за развиване на дейност била предвидена и с т. 10 от Заповед РД-10-718/18.12.2020 г. на министъра на здравеопазването. Тези съображения на административния орган, съдържащи се в АУПДВ, не са се отразили на установеното на "Централ" ЕООД с АУПДВ публично държавно вземане в размер на 21 988, 77 лв., представляващо разликата между изплатената БФП в размер на 30 298,30 лв. и полагащ се размер на помощ в размер на 8 309,53 лв., ведно с лихвата към датата на акта в размер на 2 449, 50 лв., изчислена като 20% от установения по счетоводни документи на дружеството оборот за периода 28.11.2019г. 31.01.2020г. Въпреки това, спора по делото е изместен относно установяването на една от предпоставките за предоставяне на БФП, а именно преустановена или ограничена е дейността на дружеството в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването при извънредна епидемична обстановка. По отношение на релевантния за спора въпрос - какъв е размера на реализирания от дружеството оборот за периода 28.11.2019г. 31.01.2020г. и дали същия съответства на декларирания в предложението му за финансиране - 151 491,48 лв. или от счетоводните документи, представени от дружеството се установява друг по-нисък оборот за периода 28.11.2019г. 31.01.2020г. в размер на 41 547,66 лв., въз основа на който следва да се определи размера на БФП, в оспореното решение липсват мотиви. С обжалваното решение, АС Кърджали не е дал отговор на този въпрос, като вместо това е развил съображения за незаконосъобразност на АУПДВ поради това, че за периода 22.12.2020 г. 31.01.2021 г., дейността на обекта на дружеството ресторант "Маказа , намиращ се на територията на място за настаняване, макар да не е преустановена, предвид отчетения оборот в размер на 22 075,66 лв. с ДДС и предвидената възможност за развиване на дейност с т. 10 от Заповед РД-10-718/18.12.2020 г. на министъра на здравеопазването, е ограничена, поради което и при тълкуване на утвърдените условия за кандидатстване е обоснован извод, че на подпомагане подлежи и дейността, която не е преустановена в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването. Настоящата инстанция приема, че мотивите на първоинстанционното решение не съдържат анализ на събраните по делото доказателства, собствени фактически установявания и правни изводи по релевантните за спора факти - какъв е размера на реализирания от дружеството оборот за периода 28.11.2019г. 31.01.2020г., въз основа на който следва да се определи и размера на БФП. Изложеното налага извод за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, обосноваващ отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за нова прецизна проверка законосъобразността на оспорения ревизионен акт и излагане на мотиви по отношение на спорните по делото въпроси. В това производство съдът следва да се произнесе и по разноските, претендирани в настоящата инстанция. Така мотивиран, на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,