Решение № 4577 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10470/2016 г.

Решение № 4577 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10470/2016 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община С. б. срещу Решение № 132/28.06.2016 г. на Административен съд - К. по адм. дело № 257/2015 г., с което, по оспорване на Ж. К. Т., е отменена виза за проучване и проектиране изх. № ОАГ-40/12.08.2015 г., издадена по заявление на Р. С..

От ответниците Ж. К. Т. оспорва жалбата, Р. Д. Р., чрез назначения особен представител, е на становище за неправилност на решението, Р. Г. С., С. Г. Р., Ц. Г. Д., И. Д. К., Ж. Д. С., С. Л. К., В. Й. К., И. Й. К. и Р. И. С. не изразяват позиция по касационното оспорване.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима и основателна по довода за недопустимост на оспореното решение - чл. 209, т. 2 АПК.

1. Визата за проучване и проектиране е издадена на основание чл. 140, ал. 2 АПК. С нея е допуснато изработване на проектна документация за "сграда от допълващо застрояване" в УПИ IV-56, кв. 2 по плана на с. О., община С. б., при отбелязани допустими изисквания за плътност, интензивност на застрояване, височина (етажност) и минимална озеленена площ. Неразделна част от визата е скица № 183/23.06.2015 г., на която са указани мястото, границите и линиите на застрояване.

Действащият план за застрояване на с. О., въз основа на който е издаден актът, е одобрен през 1987 г. (копие от него е приложен към приетата съдебно-техническа експертиза) и той предвижда свързано застрояване на сгради от допълващо застрояване по вътрешната регулационна линия между УПИ IV-56, УПИ V-55, УПИ XIX-57 и УПИ XVIII-54.

1. Неправилна е преценката на съда за съществуването на легитимация по чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ за обжалване на визата от Т. в качеството й на собственик на УПИ V-55.

а. Визата по чл. 140, ал. 2 ЗУТ представлява копие (извадка) от действащ ПУП с обхват поземления имот и съседните му имоти, а съдържанието й се изчерпва с означаване на сградите и постройките, линиите и параметрите на застрояване. Затова в тази хипотеза, която е относима и към случая, визата не допълва или променя плана и съответно не става част от него, което пък предопределя и извода за (не)принадлежността към кръга на заинтересованите лица по чл. 131 ЗУТ с правото да я оспорят.

б. Т. е собственик на УПИ V-55, който е съседен на УПИ IV-56- предмет на визата. И. на свързаното застрояване между двата имота е действащият план за застрояване от 1987 г. (в този смисъл са и фактическите установявания на първостепенния съд). Спрямо него визата не изменя застрояването, а възпроизвежда предвижданията му (срв. скицата към акта с приложеното от вещото лице копие на ПЗ), като определя параметрите на допустимото застрояване, съответстващи на максималните стойности на нормативите за плътност и интензивност на застрояването по чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (вж. в този смисъл и заключението на техническата експертиза).

в. Следователно, визата не поражда промяна в съществувалото до одобряването й положение в застрояването на имотите според ПУП, вкл. и за УПИ V-55, с което се изключва непосредственото им засягане по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 ЗУТ като предпоставка на правото на жалба в полза на титулярите на правата върху тях. Правният интерес от оспорване не може да се аргументира и с общата норма на чл. 147, ал. 1 АПК. Конкретният предмет на визата е допълващо застрояване в УПИ IV-56, поради което тя рефлектира пряко в правната сфера на собствениците на този имот, а не на съседните му. При отрицателната предпоставка по чл. 159, т. 4 АПК производството пред административния съд е било недопустимо.

1. Обсъждането на възприетите от съда пороци на визата е безпредметно. Въпросите относно надлежните адресати на акта и дали е необходимо съгласието на всички собственици на имота, за който е издадена визата, в изискуемата от чл. 183, ал. 1 ЗУТ форма на този етап от развитието на процедурата са свързани с проверката за законосъобразност, а тя е предпоставена от допустимостта на сезиращата съда жалба.

Изложеното мотивира касационната инстанция да обезсили обжалваното решение и да прекрати делото в съответствие с правомощието си по чл. 221, ал. 3 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение