Решение № 5019 от 11.5.2023 г. на ВАС, VIII о.
ВАСОсмо отделение11.05.2023 г.докладчик Мария Тодорова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 158/10.06.2022г. постановено по адм.д.290/2020г. по описа на Административен съд Смолян, като вместо него постановява:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Акт за установяване на публично държавно вземане 21/321/01447/3/01/04/02 с изх. 01-0800/210#14 от 21.07.2020 г. на Изпълнителния Директор на Държавен фонд Земеделие.
ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на Община Неделино разноски по делото за всички инстанции в размер на 3 387.15 лева /три хиляди триста осемдесет и седем лева и петнадесет стотинки/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ Членове: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Община Неделино против Решение 158/10.06.2022г. постановено по адм.д.290/2020г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата на Община Неделино представлявана от кмета Б. Кехайов срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 21/321/01447/3/01/04/02 с изх. 01-0800/210#14 от 21.07.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за законосъобразност на обжалвания АУПДВ. Твърди се, че установеното публично вземане е погасено по давност.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа чрез упълномощен адвокат. Искането е съдът да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени акта за установяване на публично държавно вземане. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба - Изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез упълномощен юрисконсулт изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С решението на Административен съд - Смолян е отхвърлена жалбата на Община Неделино представлявана от кмета Б. Кехайов срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 21/321/01447/3/01/04/02 с изх. 01-0800/210#14 от 21.07.2020 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с който по отношение на Община Неделино е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 385.29 лв.
За да отхвърли жалбата като неоснователна административният съд е приел, че обжалвания АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, а при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и правилно е приложен материалния закон. Приел е, че от страна на административния орган е установено нарушение на сключен между Община Неделино и ДФ Земеделие договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, като с АУПДВ 21/321/01447/3/01/04/01 от 15.10.2019 г. издаден на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК вр. чл. 27, ал. 3 и ал. 7 ЗПЗП е установено публично вземане на ДФ Земеделие в размер на 241 976, 47 лв. Вземането произтича от неизпълнение на задължение от страна на общината по сключения договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, а именно: неизпълнение на задължението на ползвателя на помощта да сключи и поддържа валидна застраховка на имуществото, предмет на подпомагане. Съдът е посочил, че доколкото сумата по цитирания АУПДВ не включва ДДС, който е изплатен, то същия същият следва да бъде възстановен, за което правилно е издаден процесния акт. За неоснователно е прието и възражението за оспорващия за погасяване по давност на вземането.
Решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на закона.
От приетите по делото доказателства се установява следното:
1.Между ДФ Земеделие и Община Неделино е сключен договор 21/321/01447 от 10.12.2013 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 "Основни услуги на населението и икономика в селските райони" от ПРСР за периода 2007-2013 г., предмет на който е Подобряване условията за живот, мобилността на работната сила, привлекателността за развитие на бизнес в община Неделино и достъпа до качествена водоснабдителна инфраструктура чрез основен ремонт, реконструкция на пътна инфраструктура, строителство и рехабилитация на водопроводна мрежа с включени подобекти SML3170 в участък: гр. Неделино - [населено място] - разклон [населено място] - [населено място]; водоснабдяване на [населено място]. По договора е изплатена субсидия в размер на 4 839 529,48 лв.
- В периода 05.11.2018 г. - 23.11.2018 г. е извършен последващ контрол, при който е констатирано, че ползвателят на помощта не е предоставил подновени застрахователни полици за финансираните активи по договора за периода 12.10.2016 г. - 26.10.2017 г., което представлява нарушение на същия договор и на чл. 46, ал. 1 от Наредба 25/29.07.2008 г.
- Въз основа на констатациите е издаден АУПДВ 21/321/01447/3/01/04/01 от 15.10.2019 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с който на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 от ЗПЗП, чл. 48, ал. 1, във вр. с чл. 46, ал. 1 от Наредба 25 от 29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 25/29.07.2008 г.), както и на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, на Община Неделино е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 241 976,47 лв., представляващо 5 % от сумата на отпуснатата финансова помощ, съгласно договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, поради извършено нарушение на т.4.15, т.6.1. и т.6.5. от договора - неподдържане на валидна застрахователна полица за финансираните активи за период по-дълъг от 12 месеца.
- АУПДВ 21/321/01447/3/01/04/01 от 15.10.2019 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие е обжалван пред Административен съд Смолян, като по жалбата е образувано адм. дело 1 по описа на съда за 2020 г. С Решение 255 от 1.10.2020 г. на Административен съд - Смолян, постановено по цитираното дело е отменен издадения АУПДВ. С Решение 7587/23.06.2021 г. постановено по адм. д. 12958/2020 г. на ВАС е отменено решението на Административен съд - Смолян и е отхвърлена жалбата на Община Неделино.
- С писмо с изх.01-0800/210#12/24.02.2020г. Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие е уведомил Кмета на Община Неделино, че открива производство по издаване на АУПДВ, във връзка с констатации направени след извършена проверка в периода 05.11.2018г. 23.11.2018г., въз основа на която е издаден предходния АУПДВ 21/321/01447/3/01/04/01 от 15.10.2019 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с който е определено публично държавно вземане в размер на 241 976.47 лева. Посочено е в писмото, че установеното задължение с първоначално издадения акт представлява наложена финансова корекция върху размера на изплатените безвъзмездни средства, но липсва установяване на дължимостта на съответната сума, представляваща изплатено ДДС по същия договор, която също следва да бъде възстановена.
- На 21.07.2020г. Изпълнителният Директор на Държавен фонд Земеделие е издал оспорения АУПДВ 21/321/01447/3/01/04/02 с изх. 01-0800/210#14, с който на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 от ЗПЗП, чл. 48, ал. 1, във вр. с чл. 46, ал. 1 от Наредба 25 от 29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г., на Община Неделино е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 385.29 лв., представляващо изплатена сума за ДДС по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, във връзка с неизпълнение на т.4.15, т.6.1. и т.6.5. от договора.
От изложеното се установява, че към момента на издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане 21/321/01447/3/01/04/02 с изх. 01-0800/210#14 от 21.07.2020 г. на Изпълнителния Директор на Държавен фонд Земеделие е било налице висящо производство по обжалване пред Административен съд - Смолян на предходно издадения АУПДВ 21/321/01447/3/01/04/01 от 15.10.2019 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Видно е от съдържанието на двата акта, същите са издадени по отношение на Община Неделино на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 от ЗПЗП, чл. 48, ал. 1, във вр. с чл. 46, ал. 1 от Наредба 25 от 29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г. И с двата акта по отношение на Община Неделино е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, поради извършено нарушение на т.4.15, т.6.1. и т.6.5. от сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, а именно - неподдържане на валидна застрахователна полица за финансираните активи за период по-дълъг от 12 месеца. И в двата акта е посочено, че нарушението е констатирано при извършен последващ контрол в периода 05.11.2018 г. - 23.11.2018 г.
Актът за установяване на публично държавно вземане по своето естество представлява индивидуален административен акт. Поради това, освен на специалните изисквания за издаването му, той следва да отговаря и на общите изискванията за издаване на индивидуални административни актове, уредени в АПК.
По силата на чл. 27, ал. 2 от АПК, наличието на висящо производство със същият предмет и страни, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване на административният акт, представлява отрицателна процесуална предпоставка за издаване на втори акт, респективно за допустимост на производството.
Следователно, при положение, че до влизане в сила на Решение 7587/23.06.2021 г. постановено по адм. д. 12958/2020 г. по описа на ВАС производството по АУПДВ 21/321/01447/3/01/04/01 от 15.10.2019 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие е било във фазата на съдебно оспорване, инициирането на ново производство със същите страни, за същото нарушение и основание и търсени правни последици, е недопустимо по силата на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК.
Установените обстоятелства - застъпване във времето на две висящи производства (което несъмнено налага извод за недопустимост на по-късно образуваното във времето производство), пристъпването на административния орган към образуване на ново производство във фазата по оспорване на първоначално издадения от него административен акт, с предмет, страни и основание, идентични с вече образуваното производство, налагат извод за издаване на АУПДВ в нарушение на императивната разпоредба на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК, както и на принципите за яснота, последователност и предвидимост в действията на администрацията.
При постановяване на решението си първоинстанционният съд не е съобразил изложените по-горе обстоятелства, вследствие на което е постановил съдебният си акт в нарушение на материалния закон, което налага неговата отмяна и постановяването на решение по съществото на спора, с което се обяви нищожността на оспорения АУПДВ.
При този изход на процеса ответника следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски по делото в размер на 3 387.15 лв., от които 387.15 лева заплатена държавна такса за касационното производство и 3 000 лева адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Претендираното възнаграждение за един адвокат в размер на 6 000 лева е прекомерно завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес на делото.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,