Решение № 1864 от 25.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8087/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Е. Д., [ЕГН] от гр.Кула, [улица], чрез адв. Л.Минчев, против Решение 1000 от 10.07.2024г. на Административен съд Видин по адм.д. 264 по описа за 2024г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт Р-04000423003689-091-001/31.01.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 35/18.04.2024г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика(ОДОП), Велико Търново, при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП). В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на съдебното решение на всички основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Неправилно съдът приел, че са налице основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и следващите от ДОПК. Необосновано съдът приел, че става дума за търговска дейност по продажба на стоки, вместо да приеме, че жалбоподателят е продавал единични лични вещи. Необосновано съдът приел, че констатациите на РА са доказани с годни доказателства. Представени били не оригинални товарителници, а обобщени справки за документи, представени от трето, неучастващо в делото лице. Не била съобразена съдебна практика на Върховния административен съд по идентични случаи. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което бъде отменен РА., както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба ДДОДОП В.Търново, чрез юрк.М.Найденова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска се оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият съдебен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Видин е бил посоченият РА, издаден в производство по чл.122 и следващи от ДОПК, с който е установено, че Д. Д. е извършил чрез куриерски дружества голям брой продажби на стоки през 2016г. - 69 бр., 2017г. - 49 бр., 2019г. - 96 бр., 2020г. - 106 бр. и 2021г. - 66бр., в резултат на което е получил суми по наложен платеж и пощенски парични преводи от Еконт Експрес ООД и Спиди АД съответно за 2016 г. в размер на 3613,88 лв., за 2017 г. в размер на 1810,00 лв., за 2019 г. в размер на 5291,00 лв., за 2020 г. в размер на 9480,00 лв. и за 2021 г. в размер на 5789,00 лв. Направен е извод, че г-н Д. реализира ежемесечно приходи от продажби, т.е. действа в качеството си на търговец по смисъла на Търговския закон. Той е подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, в които не е декларирал доходи от дейност като ЕТ за процесните години. С РА на жалбоподателя са установени задължения в размер общо на 1733.13 лв. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, от които: 78,00 лв. главница и 55,47 лв. лихви за 2016 г., 69,00 лв. главница и 42,09 лв. лихви за 2017г., 348,00 лв. главница и 135,81 лв. лихви за 2019г., 517.00 лв. главница и 149,34 лв. лихви за 2020 г. и 285,00 лв. и 53,42 лв. лихва за 2021г. За да отхвърли изцяло оспорването първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила при правилно прилагане на материалния закон. Съдът приел, че не е доказано основното оплакване на жалбоподателя, че е продавал лични вещи, а не е извършвал търговска дейност с цел печалба. Съдът приел за доказани предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред. Приел е, че не са опровергани констатациите на органите по приходите, обосновали акта, а също и че не са били оспорени събраните в двете ревизионни производства доказателства. Съдебното решение е правилно. Оспореният пред АС ревизионен акт е издаден след повторна ревизия, последвала отменително Решение 051 от 16.06.2023г. на ДДОДОП(стр.265 , т.II от приложенията), с което е отменен предходен РА за същите данъчни периоди, издаден по общия ред. В мотивите на отменителното решение е указано при новата ревизия да се представят първични документи по доставките и предаването на сумите по наложените платежи. Дадени са указания и да се изследва характерът на всички вещи, като се извършат проверки и на получателите на куриерските пратки, за да се провери оплакването че става дума за разпореждане с лично имущество, а не за търговска дейност по занятие. Според отменителното решение не били установени коректно с първични документи и извършените от лицето разходи по придобиването на продадените стоки. Тези указания са изпълнени във второто ревизионно производство. В него са изпратени нови искания за представяне на документи и са извършени насрещни проверки на получатели на изпратените с куриерски пратки стоки. Още в първото ревизионно производство от СпидиАД са представени заверени копия на разходни касови ордери (РКО), подписани от жалбоподателя, удостоверяващи изплатени на лицето наложни платежи (стр.348 и сл., том II на приложенията). За изпратените пратки и получените суми чрез Еконт ЕкспресООД към ревизионния доклад е приложена справка , съдържаща номера на товарителници, разписки за доставки и електронни изявления за получени парични преводи с имена на подател и описание на стоките. Първоинстанционният съд е указал на страните обстоятелства, за които следва да сочат доказателства, съгласно правилата на доказателствената тежест. В единственото открито заседание пред съда не са направени никакви доказателствени искания. Обоснован е решаващият извод на първоинстанционния съд, че ревизираното физическо лице е реализирало значителен брой продажби на стоки чрез куриерските услуги на Еконт експрес ООД и "Спиди АД, за което е получило и съответни плащания. При това, основателно съдът е приел, че са налице основания по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Вярно е и приетото от съда, че при извършване на ревизията по този ред констатациите на РА се ползват с презупмция за вярност, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства(чл.124, ал.2 ДОПК). Такива данни са доказани с представените от СпидиАД и неоспорени РКО, подписани от жалбоподателя, удостоверяващи изплатени на лицето наложни платежи. Представените данни от технически носител-извлечения от информационните системи на куриерските дружества, са оформени като справки, представляващи електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис.Тези доказателства също не са били оспорени пред първоинстанционния съд и във връзка с тях не са направени никакви доказателствени искания. Това е разликата между настоящия случай и цитираните в касационната жалба решения по дела на Върховния административен съд, в производствата пред първата инстанция, по които събраните доказателства в ревизионното производство са били оспорени и са изисквани оригинални първични документи. Предвид броя на продажбите на стоки : през 2016г. - 69 бр., 2017г. - 49 бр., 2019г. - 96 бр., 2020г. - 106 бр. и 2021г. - 66бр., неоснователно е главното касационно оплакване, че става дума за продажба на единични лични вещи, а не за търговска дейност. Поради това настоящият състав на касационната инстанция намира за обосновани изводите на административния съд за доказано за целите на данъчното облагане укриване на доходи, като правилно приходните органи са преминали към установяване на задълженията на ревизираното лице по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. От събраните писмени доказателства по безспорен начин се установява, че извършените продажби са осъществени през процесния период и че получените парични суми от тези продажби не са декларирани и не са обложени с данък, поради което обоснован е изводът на ревизиращите органи и на съда, че са налице недекларирани, укрити приходи от търговската дейност, извършвана от жалбоподателя. На основание чл.122, ал.2 от ДОПК органите по приходите са извършили правилен анализ на относимите обстоятелства и са определили данъчните основи за облагане с данъци по ЗДДФЛ. Предвид изложеното, решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата срещу процесния ревизионен акт, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция в полза на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 573,31лв. лева за касационна инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение