Решение № 12526 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6604/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, чрез процесуалния представител юрисконсулт Ханджиева, срещу решение 3013 от 04.05.2023 г., постановено от Административен съд София град, по адм. д. 420/2023 г., с което по жалба на А. Абдулразак, гражданин на Сирия, е отменено решение 18828 от 23.12.2022 г. на заместник - председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазването на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на постановеното решение. В касационната жалба и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил фактите и обстоятелствата, установени в хода на административното производство, като в разрез със събраните доказателства е приел за неправилен и противоречащ на правната уредба извода на органа, че Турция е трета сигурна държава . В подкрепа на това оплакване излага, че от представените и приложени по делото официални справки се установява, че в Република Турция Законът за чужденците и международната закрила и Регламентът за временна закрила, предоставят правна рамка за легален престой и достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила, включително достъп до образование, здравни грижи и социални услуги, след регистрация пред съответните органи. Според касационния жалбоподател, в хода на административното производство са събрани доказателства, от които безспорно се установява липса на основания по чл. 8 и чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ за предоставяне на международна закрила на територията на Република България на сирийския гражданин. Претендира се отмяна на обжалваното решение на Административен съд София град. Ответникът - А. Абдулразак, гражданин на Сирия, оспорва касационната жалба чрез назначения служебен защитник адвокат Р. Иванов, който в писмен отговор пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени събраните по делото факти и обстоятелства, становищата на страните и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение 3013 от 04.05.2023 г., постановено от Административен съд София град, по адм. д. 420/2023 г. е отменено решение 18828 от 23.12.2022 г. на заместник - председателя на ДАБ при МС, с което, поради липсата на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, на основание чл. 75, ал.1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Абдулразак. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган, като същият е мотивиран от фактическа и правна страна, при липса на данни за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения. Съобразил е легалното определение за "Трета сигурна държава", дадено в § 1, т. 9 от ДР ЗУБ и е преценил, че от представените по делото справки, изготвени от Дирекция Международна дейност при ДАБ, както и данни, съдържащи се в общодостъпни източници, не се установява, че в Турция, кандидатът има основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или че ще бъде изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Според съда обаче се явяват спорни другите предвидени в посочената разпоредба обстоятелства, даващи възможност да се приеме, че по отношение на А. Абдулразак, Турция се явява трета сигурна държава . Решаващият съд, като се е позовал на извадка от доклад от 2023 г. на международната организация Х. Уоч, публично достъпен на интернет адрес: https://www.ecoi.net/en/document/2085506.html, е приел, че съдържащата се в него информация поставя под съмнение, направения в оспореното решение извод, че при евентуалното връщане на сирийския гражданин в Турция, същият няма да бъде върнат в Сирия. Възможността оспорващият да поиска предоставянето на международна закрила в Турция е преценена съобразно обстоятелството, че Турция е ратифицирала Женевската конвенция за бежанците и Протокола от 1967 г., но прилага географско ограничение спрямо търсещите убежище лица от неевропейски държави. Обсъдено е критичното Становище на Европейския икономически и социален комитет/ЕИСК/ относно Ролята на Турция в бежанската криза /Официален вестник на Европейския Съюз 2018/С 227/03 от 28.06.2018 г./. Оттук съдът е направил извод, че А. Абдулразак няма възможност да поиска статут на бежанец по смисъла на Женевската конвенция и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец, тъй като обемът на предоставяната временна закрила , така както е определен в турското законодателство, не съвпада с обема на статута на бежанец и на хуманитарния статут, определени в Женевската конвенция и в Директива 2011/95/ЕС. Първостепенният съд е приел още, че за последната предпоставка, визирана в § 1, т. 9 ДР ЗУБ, в оспореното решение не са изложени мотиви и изводи, направени на базата на обективни факти, от които да се изведе заключение, че са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава, ако бъде върнат от Република България. На последно място, съдът, мотивирайки се с разпоредбите на член 38, параграф 1 и 2 от Директива 2013/32/ЕС, частично транспонирани в чл. 13, ал. 1, т. 14 и ал. 4 ЗУБ е счел, че разглеждането на молбата на А. Абдулразак и постановяването на решение по реда на чл. 75, ал. 1 ЗУБ, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като според буквалното и систематично тълкуване на цитираните разпоредби от вторичното право на ЕС и от ЗУБ, ако се приеме, че търсещият закрила идва от трета сигурна държава по смисъла на чл. 38 от Директивата и § 1, т. 9 ДР на ЗУБ, компетентните органи могат да отхвърлят молбата му като явно неоснователна, т.е. да не я разглеждат по същество. Независимо от това и по съображения изведени пак от цитираната Директива, съдът е формирал извод, че дори да се приеме, че за заместник-председателя на ДАБ съществува възможността да отхвърли молба за предоставяне на международна закрила, прилагайки концепцията за "трета сигурна държава", неговото решение следва да се основава на доказана връзка на кандидата с третата държава, на разработена методология за определянето на дадена трета държава като сигурна и на предоставяне на възможност на кандидата да оспори тази презумпция за сигурност на третата държава. Според първостепенния съд, в конкретния случай нито едно от тези условия не било взето предвид, не е обсъдено и не е приложено при постановяването на оспореното решение. Решението на съда е неправилно. Административният съд не е изследвал и оценил всички факти и обстоятелства, относими към концепцията за трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ и понятието за трета сигурна страна , регламентирано в член 38 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, които са дали основание на заместник - председателя на ДАБ при МС да приеме, че в конкретния случай за кандидата за международна закрила такава държава се явява Република Турция. На първо място настоящата касационна инстанция намира за нужно да отбележи, че член 33, параграф 1 от Директива 2013/32 предвижда, че в допълнение към случаите, в които молбата не се разглежда в съответствие с Регламент 604/2013, от държавите - членки не се изисква да разглеждат дали кандидатът отговаря на условията за международна закрила в съответствие с Директива 2011/95, когато молбата се счете за недопустима съгласно тази разпоредба. В това отношение член 33, параграф 2 от Директива 2013/32 изброява изчерпателно положенията, при които държавите членки могат да приемат, че една молба за международна закрила е недопустима /решение от 16 ноември 2021 г. на СЕС, Европейска комисия срещу Унгария, C-821/19, т. 33; решение от 14 май 2020 г. на СЕС, Orszбgos Idegenrendйszeti Fхigazgatуsбg Dйl-alfцldi Regionбlis Igazgatуsбg, C-924/19 PPU и C-925/19 PPU, EU:C:2020:367, т. 149 /. Така според член 33, параграф 2, буква в държавите-членки могат да приемат, че една молба за международна закрила е недопустима единствено ако страна, която не е държава-членка, се счита като сигурна трета страна за кандидата съгласно член 38. Посочената разпоредба обаче не означава, че компетентният административен орган при всички случай е длъжен да приеме молбата за недопустима и не разполага с дискрецията да я разгледа по същество, при спазване на нормите на националния закон. Съгласно чл. 13, т. 14 от ЗУБ, молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът идва от трета сигурна държава, при условие че ще бъде приет в нея. За прилагането на посочената разпоредба органът дължи релевантна преценка, при съобразяване на предпоставките в § 1, т. 9, букви от а до д от ДР на ЗУБ. Ето защо не могат да бъдат споделени изводите на първостепенния съд за това, че разглеждането на молбата на А. Абдулразак и постановяването на решение по реда на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Нормата на чл. 13, т. 1 от ЗУБ не може да дерогира задължението на административния орган да се произнесе с решение, при спазване на задълженията си произтичащи от чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Настоящият съдебен състав счита, че решението на административния орган съдържа необходимата преценка за връзката на кандидата с Република Турция и това, че тя представлява трета сигурна страна за него. При произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от заместник-председател на ДАБ при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя, с актуалната обстановка в държавата му по произход и с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, на чиято територия е пребивавал необезпокоявано продължително време, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. По делото не се установява, че в Турция, кандидатът има основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или че ще бъде изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание тоест за безспорно съдът е приел, че са налице предпоставките на § 1, т. 9, буква а и в от ДР на ЗУБ. Основателни са възраженията на касационния жалбоподател, че са налице и останалите предпоставки на посочената норма, съобразявайки твърденията А. Абдулразак в разказаната от него бежанска история, че е напуснал легално Сирия през август 2021, заедно със съпругата си, чичо му и братовчедите му, временно се установили в Иран, а след това отишли в Турция, гр. Истанбул където останали около 1 година. Напуснал е Турция без да предприеме действия да получи закрила като бежанец от Сирия, каквато възможност му предоставя законодателството в Турция и имал за цел да стигне до Германия, където живеел чичо му. Обстоятелство с правно значение, релевантно към положението на сирийските граждани в Турция е, че кандидатът за международна закрила е пребивавал необезпокоявано в тази страна в продължение на една година, след като е влязъл на територията ѝ нелегално. Административният съд неправилно е основал изводите си за сигурността и правата на сирийските бежанци в Република Турция само на доклада на неправителствената организация Human Rights Watch /HRW/ за 2023 г. и на Становището на Европейския икономически и социален комитет относно Ролята на Турция в бежанската криза . Докладът на HRW е цитиран избирателно, защото в раздела Бежанци, търсещи убежище и мигранти е посочено, че Турция продължава да приема най-големия брой бежанци в света, около 3,6 милиона от Сирия, получили статут на временна закрила, и над 320 000 от Афганистан, Ирак и други неевропейски страни, които турското правителство най-вече счита за нередовни мигранти и в сравнително малко случаи условни бежанци . Съдът не е обсъдил относимата информация в приложената по делото справка с вх. ЦУ-147/10.03.2023 г. относно Република Турция и обстоятелството, че според ВКБООН, европейското законодателство в областта на убежището и миграцията е ясно видимо в турското законодателство в областта на убежището благодарение на приетия Закон за чужденците и международната закрила, който урежда следните правно регламентирани възможности по отношение на сирийските граждани, находящи се на територията на Република Турция: всички сирийски бежанци, които търсят закрила в Република Турция, са обхванати от режима на временната закрила, включително тези, които не могат да представят никакви документи за самоличност от Сирия. На ползващите се от временна закрила е осигурена закрила и помощ в Турция, което включва: правото на оставане и престой в Турция до намиране на по-трайно решение на ситуацията, в която се е оказало съответното лице; защита срещу принудително връщане в Сирия; достъп и осигуряване на най-основните права и потребности на съответните лица. Изложеното се потвърждава и от представената пред настоящата касационна инстанция актуална справка вх. ЦУ-1410/18.09.2023 г., изготвена от Дирекция Международна дейност на ДАБ. Освен това, според действащия в Турция Регламент за временна закрила под термина временна закрила се разбира статут на закрила, предоставян на чужденци, които са били принудени да напуснат страните си на произход и не са в състояние да се завърнат в тези страни и са пристигнали или пресичат турските граници масово, за да търсят спешна и временна закрила и чиито молби за международна закрила не могат да бъдат оценени на индивидуална основа /член 3, буква f /. Съгласно неговия чл. 6, ал. 1 никой, попадащ в обхвата на настоящия регламент, не може да-бъде връщан на място, където той или тя може да бъде подложен на изтезания, нечовешко или унизително отношение или наказание, или където неговият/нейният живот или свобода биха били застрашени поради неговата/нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Извън посоченото правителството предоставя и гражданство на някои сирийски бежанци на ограничени основания. Изложеното дава основание на настоящата инстанция да приеме, че причината А. Абдулразак да не е получил закрила от Република Турция е единствено липсата на предприети от него действия по узаконяване на престоя си на територията на тази държава. Поради това не могат да бъдат споделени и изводите на административния съд, че вероятно няма да бъде приет на нейната територия, ако бъде върнат там от българските власти. Независимо от наличните по делото данни /включително обсъдените от АССГ доклад и становище/, че през 2023 г. година правителството на Република Турция възнамерява да връща сирийски граждани в страната им по произход, не се установява това връщане да е безусловно и да има за цел да ги лиши от вече предоставената им закрила. С оглед на това се налага изводът, че при вземане на своето решение административният орган, като е приел, че по отношение на кандидата не са налице предвидените в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ предпоставки и е отхвърлил молбата му за предоставяне на международна закрила, правилно е приложил закона и не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Липсата на посочените предпоставки е била изследвана в необходимата пълнота, както по отношение на страната по произход на чуждия гражданин - Сирия, така и във връзка с обстоятелството, че Република Турция в конкретния случай се явява трета сигурна държава. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за основателна касационната жалба, подадена от заместник - председателя на ДАБ при МС против оспореното съдебно решение 3013 от 04.05.2023 г., постановено от Административен съд София град, по адм. д. 420/2023 г., което налага отмяната му и вместо него ВАС следва да отхвърли жалбата на А. Абдулразак срещу решение 18828 от 23.12.2022 г. на заместник - председателя на ДАБ при МС. На основание на горното и на чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,