Решение № 11825 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2597/2015 г.

Решение № 11825 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2597/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Любомир Славчев Кърмов, от гр. Велинград, подадена чрез процесуалния му представител - адв. Малинов от АК - Пазарджик, против решение № 647 от 17.12.2014 г. по адм. дело № 847/2014 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 14-0367-000135/12.06.2014 г. на началник група към ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград. По подробно изложени в касационната жалба оплаквания за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се претендира отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждането на разноски. Ответникът по касационната жалба - началник група към ОД МВР Пазарджик, РУ Велинград, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Любомир Славчев Кърмов против заповед № 14-0367-000135/12.06.2014 г. на началник група към ОД МВР Пазарджик, РУ Велинград, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца". С оглед данните по делото, съдът е приел за установено, че на 12.06.2014 г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил БМВ с ДК № РА 9597ВР, собственост на Катерина Тумбева, под въздействието на алкохол, като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта. Към преписката е приложен и талон за медицинско изследване № 0410260, издаден на 12.06.2014 г., от който е видно, че водачът е отказал да изпълни предписанието за медицинско изследване. За установеното нарушение му е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1350/23.06.2014 г., въз основа на който е издадена и процесната заповед № 14-0367-000135/12.06.2014 г. на началник група към ОД МВР Пазарджик, РУ Велинград за налагане на ПАМ. В контекста на изложеното съдът е направил извод, че жалбоподателят е осъществил и двата възможни предвидени от закона отказа да бъде проверен за наличие на алкохол в кръвта. От друга страна формалната доказателствена сила на издадения АУАН, съставен от оправомощени длъжностни лица на службите за контрол при ОД - МВР не е опровергана. Административният орган е установил с допустимите от закона доказателствени средства съществуването на възприетите при произнасянето му факти и обстоятелства. С оглед изложеното съдът е приел, че са налице сочените фактически и правни основания за издаване на административния акт, поради което същият е законосъобразен. Решението е правилно. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б", предл. второ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване се прилага принудителна административна мярка (ПАМ) "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установен по надлежния ред отказ на водача да бъде проверен за употреба на алкохол. Нарушението следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. С атакуваното решение, въз основа на правилен анализ на ангажирания доказателствен материал, в контекста на приложимата нормативна уредба, решаващият съд е достигнал до законосъобразен извод за наличие на основания за прилагане на ПАМ. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП мерките на административна принуда по чл. 171, т. 1 ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. По делото е представена заповед № з-2149/30.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която са оправомощени длъжностните лица имащи право да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 3, 4, т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП, предвид което заповедта е издадена от компетентен орган. В настоящия казус пред решаващата съдебна инстанция издателят на акта е провел пълно доказване на основния релевантен за спора факт - отказът на водача да бъде проверен за употреба на алкохол при несъмнени индикации за шофиране в нетрезво състояние. При условие, че категорично е установено неспазване на дадените от контролните органи указания за извършване на пробата, оспорената заповед обосновано е преценена като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма (чл. 172, ал. 1 ЗДвП), след провеждане на регламентираното в специалния закон производство (чл. 189 ЗДвП), в съответствие с регулиращите материалноправни норми. Неоснователни са доводите на касатора, за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в заповедта е посочено като основание за налагането й чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Настоящата инстанция счита, че видно от оспорената заповед, действително в мотивите, като основание за налагане ПАМ е посочена разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, която касае административнонаказателната отговорност, но от изложената в нея фактическа обстановка се установява, по безспорен начин, че извършеното нарушение касае хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Не без значение е и обстоятелството, че цитираната разпоредба /чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП/ е посочена и в диспозитива на заповедта. Неоснователни са и доводите относно допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в извършени поправки в съставения АУАН. Видно от доказателствата по делото в случая се касае за корекция при изписване на правното основание за наложената ПАМ, но не и при фактическите констатации на акта. Направената поправка на правната квалификация в акта не влияе върху законосъобразността на обжалваната заповед. С направената корекция в акта по никакъв начин не се нарушава правото на защита на касатора, като се има предвид, че предмет на настоящото производство е не издадения АУАН, а заповед № 14-0367-000135/12.06.2014 г. на началник група към ОД МВР Пазарджик. Заповедта е издадена въз основа на направените в акта фактически установявания, които не са опровергани в съдебното производство. Предвид изложеното доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, следва да бъдат възприети единствено като защитна теза. Фактическата и правна обстановка по делото е била напълно изяснена, като съдът е приложил правилно материалния закон и обосновано е приел заповедта, предмет на жалбата, за законосъобразен административен акт. В контекста на изложеното, не са налице релевираните касационни основания за отмяна на постановеното от първоинстанционния съд решение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение