Решение № 9115 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16188/2013 г.

Решение № 9115 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16188/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Студентски столове и общежития" ЕАД със седалище гр. София срещу решение № 1828/15.10.2013 г., постановено по адм. дело № 1394/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на процесуалния закон, нарушение на материално правни норми и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отменяването му и отменяване на заповедта за изземване на имота. Претендира и разноски. Ответникът по касационната жалба, кметът на община Бургас, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АС - Бургас в производство по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № РД-01-364 от 10.05.2013 г. на кмета на община Бургас, с която е наредено да се изземе от "Студентски столове и общежития" ЕАД, поземлен имот № 00878.107.600 по КККР на град Ахтопол, поради обстоятелството, че същият имот се държи без правно основание. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби. Съдът е приел за безспорен първия елемент от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 от ЗОС - обстоятелството, че имотът, предмет на изземване, съставлява частна общинска собственост, базирайки се на Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 513/12.07.2004 г. Прието е, че актът за частна общинска собственост като официален документ, издаден от длъжностни лица в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила относно собствеността върху имота до доказване на противното по силата на изричната разпоредба на чл. 5, ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. На следващо място е прието, че от представените по делото доказателства не се установява жалбоподателя да ползва имота на правно основание. Подробно е обсъден сключеният между община Бургас и "Студентски столове и общежития" ЕАД договор за наем сключен на 13.06.2011 г. за срок от една година, който към момента на издаване на процесната заповед - 10.05.2013 г. е изтекъл. С оглед на тези констатации административния съд е изложил мотиви, че дружеството държи имот - частна общинска собственост без правно основание и заповедта на кмета, с която е наредено изземването му се явява законосъобразна. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение, споделя изцяло развитите от съда в съдебното решение фактически и правни изводи. Правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. Решението е постановено съобразно правилно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон. Обосновано съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити на административния акт по чл. 59 от АПК. Правилно съдът е приел установеност на общинска собственост върху процесния имот, както и безспорна установеност на факта, че същият се държи от касатора. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС на изземване по административен ред със заповед на кмет на община от граждани или юридически лица подлежи имот, ако са налице две, кумулативно предвидени по закон предпоставки - имотът да съставлява общинска собственост- от една страна, а от друга страна - алтернативно същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или нуждата от него да е отпаднала. Правилно АС - Бургас е приел, че са налице и двете кумулативни изисквания за приложение на чл. 65, ал. 1 от ЗОС - имотът, предмет на изземване, съставлява общинска собственост и същият се държи от касатора без правно основание. Правилно съдът се е позовал на обвързващата го материална доказателствена сила на акта за частна общинска собственост от 2004 г., като обосновано е заключил, че представените от "Студентски столове и общежития" ЕАД документи не опровергават същата. Изложените доводи в касационната жалба относно собствеността на дружеството върху бунгалата по силата на чл. 17А от ЗППДОбП са неоснователни. Същите доводи са развити и пред първата инстанция като АС - Бургас е изложил подробни мотиви, че при обжалването на заповедта на кмета, с която е разпоредено изземване на общински имот, споровете по отношение на постройките находящи се върху съответния имот следва да бъдат разгледани по общия исков ред. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, които не следва да бъдат преповтаряни. За допълнение следва да се отбележи, че при наличие на спор за материално право, който не може да бъде разрешен в рамките на административното производство, а следва да се разгледа по общия исков ред доводите изложени в касационната жалба са неоснователни и постановеното решение не страда от посочените пороци. Едва при влязлото в сила съдебно решение, с което се установява право на собственост на "Студентски столове и общежития" ЕАД върху цялата или част от имота или находящите се върху него постройки /бунгала/, би могло да се противопостави на акта за частна общинска собственост и би могло да докаже наличието на правно основание за държане и ползване на същия имот. С оглед гореизложеното изводът на административния съд за наличие на всички фактически и правни основания за издаване на обжалваната заповед е законосъобразен, а постановеното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение