Решение № 1795 от 21.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6348/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Търговище против Решение 643/14.05.2024 г. на Административен съд Търговище, постановено по адм. дело 161/2024 г., с което по жалба на Д. М. М., адрес [населено място], чрез адв.И. Иванов- АК-Търговище, адрес гр.Търговище, [адрес] е отменено Решение 2153-25-43/05.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане 2140-25-52/06.02.2024 г. издадено от ръководител ПО в ТП на НОИ - Търговище и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, преписката е върната на административния орган - ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Търговище, за ново произнасяне, в едномесечен срок от получаването й, при съобразяване и спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение и на жалбоподателя са присъдени разноски. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Д. М. М. оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно, поради което да се остави в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С Решение 643/14.05.2024 г., постановено по адм. дело 161/2024 г. Административен съд Търговище е отменил по жалба на Д. М. М., адрес [населено място], чрез адв.И. Иванов- АК-Търговище, адрес гр.Търговище, Решение 2153-25-43/05.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане 2140-25-52/06.02.2024 г. издадено от ръководител ПО в ТП на НОИ -Търговище и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, преписката е върната на административния орган - ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Търговище, за ново произнасяне, в едномесечен срок от получаването й, при съобразяване и спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение и на Д. М. М. са присъдени разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че с Разпореждане изх. 2140-25-52/06.02.2024 г. на орган по ПО при ТП на НОИ-Търговище, връчено на 15.03.2024 г., на Д. М. М. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Според органа лицето няма изискващия се действителен осигурителен стаж, съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО - 15 години. В Разпореждането е посочено, че М. е родена на [дата]. Към датата на подаване на заявлението (13.11.2023 г.) има навършена възраст [възраст] и придобит осигурителен стаж, как го следва: осигурителен стаж от трета категория - 1Зг. 07м. 01дни, общ осигурителен стаж - 13г. 07м. 01дни, от които действителен осигурителен стаж 1Зг. 07м. 01дни. По реда на административния контрол по чл. 117 КСО разпореждането е било обжалвано пред погорестоящия административен орган директора на ТП на НОИ - Търговище, с което е потвърдено Разпореждане 2140-25-52/06.02.2024 г. Органът не е зачел периода на майчинство за отглеждане на детето К. Й. (родено на [заличен текст]) до навършване на 3 годишна възраст, като процесният административен акт е отменен от съда като незаконосъобразен. Видно от разпоредбата на чл. 68, ал. 1 КСО, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година до достигане на 65-годишна възраст за мъжете и жените. Според ал. 2 от същия, на такова увеличение от 31 декември 2016 г. подлежи и осигурителният стаж по ал. 1, като същият расте от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. Когато лицата на изискванията за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, както е в конкретният случай, те могат да се пенсионират при условията на чл. 68. ал.3 КСО. Съдебната практика на Върховен административен съд при аналогични случаи, като настоящия, приема, че правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО е изискването стажът да е действителен. Легална дефиниция на понятието действителен стаж е дадена в § 1, ал. 1. т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски." В случая приложимата материалноправна разпоредба за процесния период е нормата на чл.80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, утвърден с ПМС 3 от 15.01.1958 год., отменен ДВ, бр.21 от 17.03.2000 год., която норма през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към спорния по делото период е бил в сила Указ за насърчаване на раждаемостта - обн. - ДВ, бр.15 от 1968 г., отм. ДВ, бр.32 от 2002 г., като според чл.3ж, ал.2, изр. I (първо) от цитирания указ, на майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение, до навършване на 3(три)-годишна възраст на детето се заплаща парична помощ в размер на 0.01 лева месечно, като времето се зачита за трудов стаж. В същия дух е и разпоредбата на чл.354, т.6 от Кодекса на труда (в действащата през процесния период редакция), която е гласяла, че за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в случаите, когато майката или осиновителката се грижи за отглеждане на дете до навършване на три годишна възраст. Понятието действителен осигурителен стаж се съдържа към момента единствено в нормите на чл.68, ал.3, чл.74, ал.3 от КСО и в §6б (Нов ДВ, бр.106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), ал.1 (Предишен текст на §6б ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) и ал.2 (Нова ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ПЗР на КСО, като легална дефиниция на това понятие действителен стаж е дадена в нормата на §1, ал.1, т.12 (Нова ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ДР на КСО. Правилно първоинстанционният административен съд е констатирал, че жалбоподателката е била в майчинство, като преди настъпването на самото раждане, същата не е полагала труд по трудово правоотношение или приравнено на такова, поради което е имала качеството т.нар. неработеща майка . В разпоредбата на чл.9, ал.7 (Изм., ДВ, бр.15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) КСО, във второто й предложение, изрично е регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. Противно на доводите в касационната жалба относно липсата на осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3 КСО ответникът по касация и жалбоподател в първоинстанционното производство е доказал своето материално право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на чл. 68, ал.3 КСО поради достигане на изискуемите се възраст за жените и съответния 15 годишен осигурителен стаж. С приемането на новата т.12 от §1 на ал.1 на ДР на КСО - ДВ, бр.107 от 2014 год., в сила от 01.01.2015 год., не отпада правото на зачитане за трудов и осигурителен стаж на времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст, поради което, този период следва да се зачете за действителен трудов стаж, като в този смисъл е и последователната и непротиворечива съдебна практика на административните съдилища в страната, вкл. и тази на Върховния административен съд (в т.см. - Решение 1023 от 01.01.2016 г. на ВАС по адм. дело 488/2015 г., VI отд.; Решение 6744 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм.дело 2009/2018 г., VI отд.; Решение 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. 5956/2019 г., VI отд.; Решение 47 от 05.01.2021 г. на ВАС по адм. дело 6669/2020 г., VI отд., Решение 1740 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. дело 8649/2021 г., VI отд. и др.). Поддържайки изложените съображения решението на първоинстанционния административен съд е правилно и обосновано, и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор на ответника по касация следва да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото в размер на 400 лева, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от дата 12.06.2024 г., която сума е заплатена в брой. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд,