Решение № 11813 от 6.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13598/2016 г.

Решение № 11813 от 6.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13598/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на А. Й. П. против заповед № 8121К-4438/02.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която жалбоподателката временно е преназначена за срок от една година от длъжността началник I степен на първо районно управление П. при ОД на МВР П. на длъжност началник III степен на районно управление Б. при ОД на МВР П. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на предписаната от закона форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да се отхвърли и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С предложение от 17.10.2016 г. директорът на ОД на МВР П. предлага на министъра на вътрешните работи поради възникнала служебна необходимост да преназначи жалбоподателката на ръководна длъжност - началник III степен на районно управление - Б. На 02.11.2016 г. министърът на вътрешните работи издава оспорената заповед, с която преназначава за срок от една година А. П. на посочената по-горе длъжност. При тези факти настоящият състав на Върховният административен съд направи следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно изискването на чл. 143, ал. 1, т. 3 вр. чл. 158, т. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Административният акт е издаден и в предписаната от закона форма като същият съдържа фактически и правни основания за издаването му, а именно подробно са изложени съображения за необходимостта, довела до преназначаване на служителката, с което е спазено изискването на чл. 14, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Посочено е и правното основание - чл. 165 ЗМВР вр. чл. 12, ал. 1, т. 1 и чл. 14, ал. 1 и 2 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Ето защо доводите на жалбоподателката, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, са неоснователни. При постановяване на оспорения акт не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Действително служителката не е запозната с направеното предложение за преназначаването й на друга длъжност съобразно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, но посоченото нарушение не е съществено, тъй като в случаите на мотивирана служебна необходимост съгласие на служителя за преназначаването му не се изисква, поради което и доводите на жалбоподателката, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, са неоснователни. Оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. Служителката е преназначена за срок от една година на друга длъжност поради мотивирана служебна необходимост. В заповедта е посочено, че последната произтича от установени след извършена проверка, редица недостатъци, пропуски и нарушения в организацията на работа в РУ - Б., а също така и дисциплинарни нарушения на служители, заемащи ръководни и изпълнителски длъжности в районното управление, като в административния акт е направено подробно описание на констатираните при проверката пропуски и нарушения. Съгласно нормата на чл. 165, ал. 1 ЗМВР държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането й или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Фактическото и правно основание за издаване на заповедта е чл. 165, ал. 2 вр. ал. 1 ЗМВР - временно преназначаване поради мотивирана служебна необходимост. В случая фактическият състав на цитираната норма не е осъществен. В § 1, т. 23 от ДР ЗМВР е дадена легална дефиниция на "служебна необходимост", а именно същата е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. Данни по делото за наличие на някоя от изброените хипотези не са налице, нито пък в предложението са изложени фактически основания, сочещи на мотивирана служебна необходимост по смисъла на закона. Следователно оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, поради което е незаконосъобразна и като такава същата следва да бъде отменена. Предвид изхода на делото следва да се осъди министерството на вътрешните работи да заплати на А. Й. П. сумата 410 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 10 лв. заплатена държавна такса и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,