Решение № 8755 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 436/2010 г.

Решение № 8755 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 436/2010 г., III о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Калина Иванова Митева против решение № 168 от 18.11.2009 г. по адм. дело № 279/2009 г. на Сливенския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й срещу заповед № 1503 от 24.08.2009 г. на директора на ОД на МВР - Сливен за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното й правоотношение. От обстоятелствената част на жалбата могат да се изведат доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че не са допуснати твърдяните нарушения на административно-производствените правила, тъй като е спазена процедурата по чл. 243 ППЗМВР. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 233 от ЗМВР. Образувано е по жалба от Калина Иванова Митева против заповед № 1503 от 24.08.2009 г. на директора на ОД на МВР - Сливен за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното й правоотношение. Възразила е за допуснати нарушения на административно-производствените правила при провеждане на дисциплинарното производство и връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Отделно от това счита, че цитираното, като тежко нарушение на служебната дисциплина сключване на договор с "Корект лизинг - С" ООД не съставлява такова. От писмените доказателства по приложената дисциплинарна преписка е установено, че дисциплинарното производство е образувано със заповед № 1104 от 30.06.2009 г. на ОД на МВР - Сливен за тежки дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР, съставляващи виновно нарушение на норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и съставляващи деяния, несъвместими с етичните правила за поведение, с които се уронва престижа на службата. Определена е за дисциплинарно-разследващ орган тричленна комисия със задължение да доведе до знанието на жалбоподателката заповедта и да извърши разследването в определения срок. Дейността на комисията е извършена съгласно правилата в ЗМВР и правилника за прилагането му, като на 7.07.2009 г. заповедта за образуване на дисциплинарното производство и приложените към нея материали са й предоставени за запознаване. На 4.08.2009 г. е дала две писмени обяснения във връзка с тях. На 10.08.2009 г. е изготвена обобщена справка относно проведеното производство с констатации за две групи допуснати нарушения на етичния кодекс за поведение, за всяка от които би следвало да се наложи дисциплинарното наказание уволнение. Поради това е предложено съгласно чл. 18, т. 2 от Инструкция рег. № Iз-1015 от 4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР да й се наложи общо наказание "уволнение". Справката е доведена до знанието на полицай Митева с протокол от 14.08.2009 г. и на същата дата тя е депозирала възражение срещу членовете на дисциплинарно-разследващия орган. Становището му е изготвено на 20.08.2009 г. На основата на всички материали е издадена и оспорената заповед. Въз основа на дисциплинарната преписка, съдът е приел за спазена процедурата по чл. 243 ППЗМВР без допуснати нарушения на нормативните правила. По съществото на спора е изложил и съображения за извършени от жалбоподателката тежки нарушения на служебната дисциплина, довели до уронване престижа на службата. Извел е правен извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно, като краен резултат. На първо място не се установяват допуснати нарушения на правилата, обезпечаващи обективност и всестранност на дисциплинарното производство и право на защита на държавния служител. И пред първоинстанционния съд, а и пред касационната инстанция се прави едно и също възражение, че при предявяване на заповедта за образуване на производството, не й е предоставена възможност да се запознае със заповедта. Едновременно с това било нарушено правото й на защита, доколкото не е подпомагана от друг служител на МВР. Възраженията се опровергават от данните по делото. Жалбоподателката саморъчно се е подписала под текста, че е запозната със заповедта за образуване на дисциплинарното производство и приложените материали на 7.07.2009 г. в 9.10 часа, за което е била известена на 4.07.2009 г. в 10.50 часа. Запозната е била и с правото да дава обяснения, да представя доказателства и да бъде подпомагана в защитата си. Единственото, което е добавила при връчване на посочената заповед от 30.06.2009 г. е, че иска копие от материалите по дисциплинарното производство да се предоставят на адвоката й. На следващо място се сочи, като нарушение недопускането до разпит на сочените от нея свидетели. Доводът е напълно необоснован. В дисциплинарното производство жалбоподателката никъде и в никой момент не е поискала разпитване на сочени от нея свидетели. Макар да е давала два пъти писмени обяснения по случаите, предмет на разследване - рег. № 8914 и рег. № 8915 от 4.08.2009 г., тя в нито едно от двете не е поискала събиране на допълнителни доказателства. Подобни искания не са направени и в писменото й възражение от 14.08.2009 г. след запознаването с обобщената справка и изрично предоставената й с протокол от 13.08.2009 г. възможност в 24-часов срок да депозира допълнително обяснение. По същия начин жалбоподателката не е направила каквито и да било доказателствени искания и в хода на съдебното производство. Такива не са формулирани нито в жалбата, нито в последващите й изявления на проведените съдебни заседания, нито в писмените възложения от 16.112009 г. В касационното производство също не са представени писмени доказателства. Поради това доводите на касаторката за нарушено право на защита са необосновани и не се установяват от данните по делото. Останалите касационни доводи касаят твърдения за материална незаконосъобразност на оспорената пред административния съд заповед. В тази връзка се твърди, че сочените нарушения, съставлявали неизпълнения на гражданско-правни задължения, но са несъставомерни, като тежки дисциплинарни нарушения. При преценката на доводите, съдът взе предвид следното: В заповедта за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание са обосновани няколко самостоятелни тежки нарушения на служебната дисциплина. На първо място се сочат нарушения на ЗПРКИ, във връзка с подадена декларация от нея от 10.02.2009 г. От представеното пред административния съд постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.10.2009 г. обаче се установява, че жалбоподателката е заемала длъжност, която не попада в категория, задължаваща лицата, заемащи публична длъжност да подават такава декларация. Отделно от това жалбоподателката не е била задължена и на основание чл. 178, ал. 1 от ЗМВР да подава такава декларация за съществуващи задължения към кредитни или финансови институции или други лица. Поради това не е допуснала цитираното нарушение на служебната дисциплина в раздел I от оспорената заповед. В т. 1 от раздел II от административния акт е посочено, като тежко нарушение обстоятелството, че при сключване на договор от 24.05.2008 г. с "Корект лизинг - С" ООД - Сливен, тя се е идентифицирала, като полицай и с това е създала впечатление за дружеството и за колежката си - поръчител, че ще бъде изрядна и коректна при връщането на кредита. При посочването на това нарушение, дисциплинарно-наказващият орган, а впоследствие и първоинстанционния съд не са отчели обстоятелството, че нарушението е извършено преди повече от една година от издаване на заповедта. А това съставлява пречка по силата на изричната норма на чл. 225, ал. 1, пр. второ от ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание. Поради същата причина не може да се наложи наказание и по т. 2 от заповедта в частта й, в която се сочи, като нарушение явяването в служебно облекло и използването на полицейска карта при сключването на договор от 19.11.2007 г. с "Ем джи лизинг" ЕООД - Сливен. В същото време обаче са безспорно установени другите две тежки нарушения на служебната дисциплина в точки 1 и 2 от раздел II от заповедта. Първото от тях е, че от 24.12.2008 г. тя е прекратила внасянето на погасителни вноски. Налице е поведение, довело до предприемане на изпълнителни действия не само срещу нея, но и срещу поръчителя й - също държавен служител от системата на МВР. Второто е спирането през месец октомври на 2008 г. на обслужването на кредит, което също е довело до предприемане на изпълнителни действия срещу нея и друг поръчител. По отношение на него за неплащане на задълженията от страна на жалбоподателката, като кредитополучателка е наложена принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 от ЗБДС "забрана за напускане на РБългария, паспорт и заместващите го документи да не се издават" на поръчител. Това й поведение правилно е квалифицирано от дисциплинарно-наказващия орган, като нарушение на чл. 7, чл. 8, чл. 14 и чл. 31 от етичния кодекс. По този начин са установени две тежки дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 230, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР, доколкото са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители и с тях се уронва престижът на службата. Нарушенията са свързани с накърняване доброто име на МВР пред финансовите институции и другите граждани, а не с обстоятелството, че не е изпълнила добросъвестно задължения по договори за кредит. По така изложените съображения наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно. Като е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила, но като се имат предвид и мотивите, изложени в настоящото решение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,