Решение № 11338 от 8.12.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление, (РУО на ОПДУ), чрез представител по пълномощие - държавен експерт с юридическа правоспособност И. Костовски, против Решение 2125/30.03.2022 год., постановено по адм. дело 11637/2021 год. по описа на Административен съд - София-град.

Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорен е извода на първоинстанционния съд, че в оспорения административен акт липсват фактически и правни установявания, както и техния анализ. Твърди се, че от представените от бенефициера документи по безспорен начин е удостоверено, че за сумата от 3 444,00 лева по РОД Фактура 0000000022 от 29.03.2021, отчетена в бюджетен ред 1.1.4 Разходи за провеждане на специализирано обучение на тема Основи на планинарството и безопасност в планината разходите не са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, тъй като след извършена проверка в Регистър на туроператори и туристически агенти от административния орган е било установено, че Сдружение Пистова спасителна служба не разполага с необходимата годност за упражняване на професионална дейност регламентирана в чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма (ЗТ) за услуги попадащи в т. 69 и т. 70, във връзка с т. 67, т. 60 и т. 62 от Допълнителни разпоредби на ЗТ. В този смисъл е заявено, че от незаконосъобразността на посочените разходи се обосновава и липсата на реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности отчетени в размер на 625,00 лева за данък печалба по РОД Фактура 0000000022 от 29.03.2021, отчетени в бюджетен ред 1.1.4 Разходи за провеждане на специализирано обучение на тема Основи на планинарството и безопасност в планината. Счетено е, че вследствие на неверифицираните разходи, сумата в размер на 325,52 лева по РОД Ведомост Рекапитулация от 02.07.2021, отчетени в бюджетен II.3.1 Разходи за организация и управление и разходи за информация и комуникация не попадат в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи, тъй като посочените разходи надхвърлят 8 % от допустимите преки разходи по проекта. За да обоснове твърденията си касационният жалбоподател се позовава на Указания по прилагане на разпоредбите на Закона за туризма, свързани с транспониране на Директива (ЕС) 2015/2302 относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, на Министерството на туризма. По мнение на оспорващия, съдебният състав е допуснал нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК, тъй като е обсъдил единствено становището на жалбоподателя, като липсват мотиви по отношение на изложеното от ответника становище. Заявява твърдение, че съдът не е изследвал обстойно фактическата обстановка по възникналия казус, поради което е достигнал до неправилни правни изводи. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение. Претендира се присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител експерт И. Костовски поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи и формулира искане за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски.

Ответникът Дирекция "Природен парк Витоша", чрез представител по пълномощие юрисконсулт А. Панайотова, в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, заявява твърдение за неоснователност на касационната жалба, поради липса на заявените касационни основания за отмяна. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като заявява твърдение, че в случая не са налице релевираните пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият съдебен състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане.

Производството пред Административен съд - София-град е образувано по повод жалба, подадена от Дирекция Природен парк Витоша против Акт 02.50-28/29.10.2021 год., издаден от РУО на ОПДУ, с който е отказана верификация на сумата в размер на 4 394,52 лева, включена в искане за междинно плащане 5 от 16.07.2021 год., подадено от Дирекция Природен парк Витоша.

За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е установил, че предмет на оспорване по образуваното първоинстанционно дело е писмо от 29.10.2021 год., издадено ръководителя на УО на ОПДУ, с което не е верифицирана сума в размер на 4 394,52 лева, включена в искане за междинно плащане 5 от 16.07.2021 год. Приел е, че Дирекция на Природен парк Витоша е бенефициер по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с рег. BG05SFOP001-2.019-0047 от 29.05.2020 год. по ОПДУ. Във връзка с това чрез ИСУН е постъпило искане за междинно плащане 5 от 16.07.2021 год. по проект с наименование Специализирани обучения за подобряване на знанията и умения на служителите от Дирекция на Природен парк "Витоша". На основание чл. 63, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗУСЕСИФ, УО на ОПДУ е изпратил писмо чрез ИСУН с кореспонденция BG05SFOP001-2.019-0047-C02-M049/10.09.2021 год., с което са изискани допълнителни документи, разяснения, извършване на корекции в пакета отчетни документи във връзка с верификацията на разходите, отчетени в искането за плащане. На 17.09.2021 год. от бенефициера са постъпили документи. Установено е, че на 29.10.2021 год. е издадено оспореното писмо, с което Дирекция на Природен парк "Витоша" е уведомена, че от общо отчетените 6 750,00 (шест хиляди седемстотин и петдесет) лева по искане за междинно плащане 5 от 16.07.2021 год. верифицираните разходи са в размер на 2 355,48 лв., като е отказана верификация на сума в размер на 4 394,52 лева.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните и в настоящото производство, съдът е приел от правна страна, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но същият е необоснован, доколкото в него липсват фактически установявания и техния анализ, за да се достигне до конкретни правни изводи. Според първоинстанционния административен съд актът съдържа правни норми, без анализ на относимостта им към конкретния случай, което го прави издаден при липсата на мотиви в нарушение на чл. 146, ал. 2 от АПК. Формиран е извод, че с оглед неизяснената фактическа обстановка и липсата на анализ на допълнително представените документи от страна на бенефициера, изводът на административния орган за недопустимост на процесните разходи е неправилен като немотивиран.

В съответствие с така развитите мотиви, първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган за процедиране на искане за междинно плащане 5, съгласно указанията, дадени в съдебния акт.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че в Държавен вестник, бр. 51 от 1.07.2022 год. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗИД на ЗУСЕСИФ), с § 1 на който наименованието на закона се изменя на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, до приключването на програмите за програмен период 2014 2020 год., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Приетите от Министерски съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 2020 год., съгласно § 71, ал. 2 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, а съгласно § 73 законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед горното, приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на Закона към ДВ бр. 52 от 9.06.2020 год., при посочване на новото му наименование, в сила от 1.07.2022 год.

По същество съдът намира следното:

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК порока.

В подкрепа на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът сочи, че първоинстанционният съд е обсъдил единствено становището на жалбоподателя, без да изложи мотиви по отношение на изложеното от ответника становище, в нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК.

Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е дал отговор на спорните по делото въпроси. Изложени са аргументи защо се приема, че изводите на административния орган за недопустимост на заявените за възстановяване от бенефициера разходи са незаконосъобразни. Дали този извод е правилен и обоснован, е въпрос на съответствие на съдебното решение с материалния закон и обоснованост. Доколкото в мотивите на съдебния акт са изложени фактите по делото, становищата на страните и мотивите на съда за направения от него извод, то същото е в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК.

Видно от горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни.

Правилно от съда е посочено, че производството за верификация на разходи е уредено в чл. 60 - 68 от ЗУСЕФСУ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. По правило допустими са разходите, които са реално извършени, надлежно документирани и съответстват на приложимото право - на Съюза и националното, на оперативната програма, на условията за финансиране на проекта и сключения административен договор. Конкретните изисквания за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57-58 от ЗУСЕФСУ, като с чл. 59 от закона се допуска конкретни национални правила и детайлни правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за програма по чл. 3, ал. 2 от с. з., да се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава разхода като недопустим за верификация.

По отношение на отказаните за верификация разходи, органът е формирал изводите си в три точки, както следва:

1. 3 444,00 лева по РОД Фактура 0000000022 от 29.03.2021, отчетени в бюджетен ред 1.1.4 Разходи за провеждане на специализирано обучение на тема "Основи на планинарството и безопасност в планината" по аргумент на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ, тъй като след извършена проверка в Регистър на туроператори и туристически агенти, е установено, че Сдружение "Пистова спасителна служба" не разполага с необходимата годност за упражняване на професионална дейност регламентирана в чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма за услуги попадащи в т. 69 и т. 70, във връзка с т. 67, т. 60 и т. 62 от Допълнителните разпоредби на Закона за туризма;

1. 625,00 лева за данък печалба по РОД Фактура 0000000022 от 29.03.2021, отчетени в бюджетен ред 1.1.4 Разходи за провеждане на специализирано обучение на тема "Основи на планинарството и безопасност в планината", по аргумент на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, а именно разходите не са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности;

1. 325,52 лева по РОД Ведомост Рекапитулация от 02.07.2021, отчетени в бюджетен ред ІІ.3.1 Разходи за организация и управление и разходи за информация и комуникация по аргумент на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, а именно разходите не попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Посочените разходи надхвърлят 8 % от допустимите преки разходи по проекта към настоящото ИП.

За да откаже верификация на разходи в размер на 3 444,00 лева по т. 1 органът се позовава на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ. Като фактически основания сочи, че след извършена проверка в Регистър на туроператори и туристически агенти, е установено, че Сдружение "Пистова спасителна служба" не разполага с необходимата годност за упражняване на професионална дейност регламентирана в чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма за услуги попадащи в т. 69 и т. 70, във връзка с т. 67, т. 60 и т. 62 от Допълнителните разпоредби на Закона за туризма.

В посочената част от оспорения акт органът не е изложил мотиви за допуснато нарушение на приложимото право, относимо към хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че липсва анализ на относимостта на посочените правни норми към конкретния случай, което го прави издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Изложените лаконични фактически основания не обосновава соченото от органа правно основание. Индивидуалният административен акт изисква индивидуално мотивиране - конкретно посочване на фактите, които органът счита, че се субсумират под хипотезата на сочената правна норма.

На следващо място, за да откаже верификация на разходи в размер на 625,00 лева по т. 2 от оспорения акт, органът е посочил като правно основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ. От фактическа страна сочи единствено, че разходите не са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности.

В случая не са изложени никакви факти, съответни на посоченото от органа правно основание. Липсват всякакви мотиви защо е прието, че разходите не са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности, като органът се е задоволил единствено да цитира разпоредбата, на която се позовава за да обоснове извода си за недопустимост на процесните разходи. Ако РУО на ОПДУ счита, че обучението не е реално проведено, за да откаже верификация на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, той трябва да обоснове тази си констатация. В противен случай, при извършени разходи за реално предоставени услуги, предвидени в проектното предложение, и липса на друго основание за тяхната недопустимост, същите следва да бъдат верифицирани. Фактическите и правните основания на административния акт са предпоставка адресатът на акта да упражни законното си право на защита, а съдът да осъществи контрол за законност върху акта. Липсата на фактически и/или правни основания представлява съществено нарушение на изискването за форма и е самостоятелно основание за отмяна на акта.

По т. 3 от оспорения акт, административният орган е приел, че разходите в размер на 325,52 лева са недопустими по аргумент на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, тъй като надхвърлят 8 % от допустимите преки разходи по проекта.

От така изложените мотиви не става ясно как органът е стигнал до извод за недопустимост на посочения разход. Не са изложени конкретни съображения относно начина на изчисление на получената сума и не е конкретизирано на кои от документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ процесните разходи не съответстват.

Както беше посочено по-горе формата и мотивите на административния акт имат ключово значение за неговата действителност, а наличието им позволява извършването на последващия съдебен контрол за законосъобразност. Задължението за мотивиране на административните актове произтича от изричната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и обвързва административния орган с излагане на съвсем конкретни съображения при произнасянето си както фактически, така и правни. Липсата на фактически основания, които се субсумират в сочените от органа правни норми, винаги води до незаконосъобразност на акта. До същия извод е достигнал и административният съд, от което следва, че е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,