Решение № 13829 от 5.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8491/2012 г.

Решение № 13829 от 5.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8491/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на председателя на Районен съд - Карнобат и на първоначалния жалбоподател Златко Колев Костадинов срещу решение № 685 от 09.05.2012 г., постановено по адм. д. № 267/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас. С това решение състав на Административен съд - Бургас е отменил заповед № 22 от 17.01.2012 г. за отказ да се изплатят средства за допълнително материално стимулиране (ДМС) за 2009 г. на Златко Колев Костадинов - съдия в Районен съд - Карнобат. В жалбите се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна. Златко Колев Костадинов оспорва касационната жалба на председателя на районен съд - Карнобат по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на председателя на Районен съд - Карнобат и за недопустимост на касационната жалба на Златко Колев Костадинов. По касационната жалба на председателя на Районен съд - Карнобат. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Бургас, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По делото няма спор за факти и същите правилно са установени от състава на първоинстанционният съд. Със заповед № 137 от 28.05.2010 г. административният ръководител на РС - Карнобат е отказал да изплати на Златко Костадинов средства за допълнително материално стимулиране за 2009 г., на основание чл. 6, ал. 1 от Правилата за определяне и изплащане на средства за ДМС. Тази заповед е била предмет на съдебен контрол, като с влязло в сила решение № 1228 от 28.05.2011 г. постановено по адм. дело № 1351/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас същата е отменена, като преписката е върната за ново произнасяне от административния орган. При новото произнасяне председателя на Районен съд - Карнобат е издал процесната заповед № 22 от 17.01.2012 г. с която отново е отказал да изплати на Златко Костадинов средства за допълнително материално стимулиране за 2009 г., на основание чл. 6, ал. 1 от Правилата за определяне и изплащане на средства за ДМС. В мотивите на акта е прието, че с поведението си Златко Колев Костадинова няма никакъв принос за работата на съда през 2009 г., изхождайки от обстоятелството, че същият нарушава етичните правила на поведение, незачитайки достойнството и работата на служителите и магистратите в съда. Прието е също, че необосновано и безпричинно създава конфликт със служителите в съда, с което внася излишно напрежение в колектива. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е развил подробни правни съображения за характера на заповедта и нейната незаконосъобразност, които касационната инстанция споделя изцяло. Правилен е изводът че атакуваната заповед притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на обжалване. Налице са всички елементи, характеризиращи едно волеизявление като властническо, издадено от орган на изпълнителната власт или друг овластен за това орган, в изпълнение на осъществяваната от него изпълнително-разпоредителна дейност, с което се създават права или задължения или се засяга, нарушава или застрашава правната сфера на конкретен адресат или на определен кръг правни субекти. Необходими признаци за властническия характер на волеизявлението е то едностранно да поражда права и задължения за трети лица, независимо от тяхната воля и неговата изпълняемост със средствата на държавната принуда. Поради изложените по-горе съображения, доводите за липса на административен акт, представляващ годен обект на съдебен контрол въведени в жалбата на председателя на Районен съд - Карнобат се преценяват като неоснователни. Същите тези доводи са били вече правени пред състава на Върховния административен съд по адм. дело № 15693/2010 г. В тази връзка състава на касационната инстанция е изложила мотиви относно характера на обжалвания акт, и настоящия касационен състав не намира основание да се отклони от тази съдебна практика. Неоснователно е и оплакването в тази касационна жалба, че се касае за решение на административния ръководител, взето по целесъобразност, което не може да бъде контролирано от съда. По аргумент от чл. 169 от АПК решенията, приети от органа при упражняване на предоставената му дискреционна власт също подлежат на съдебна проверка относно спазване на изискването за законосъобразност на административните актове. При постановяване на отказа си административният ръководител е нарушил закона, тъй като единствената причина, поради която може да се откаже премиране е тази посочена в чл. 5, ал. 2 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнително материално стимулиране в органите на съдебната власт на Висшия съдебен съвет - при наложено дисциплинарно наказание на съответния магистрат. Такова наказание Златко Колев Костадинов няма наложено. Действително какъв ще е точния размер на премирането е въпрос на целесъобразност, но не и изричния отказ за това. При положение, че председателя на Районен съд - Карнобат е отказал изцяло премирането на Златко Колев Костадинов, то издадената от него заповед е в противоречие с приложимата в случая правна норма и правилно същата е отменена от съда. От гореизложеното твърдението за неправилност на първоинстанционното решение и за законосъобразност на отменената с него заповед на председателя на Районен съд - Карнобат, не може да бъде споделено. Като е отменена същата, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. По касационната жалба на Златко Колев Костадинов. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, само в частта й, касаеща наведеният довод за нищожност на оспорената пред съда заповед на председателя на Районен съд - Карнобат. Касатора Златко Колев Костадинов има правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, тъй като правните последици са различни при обявяване на нищожност на заповедта. След като провери решението във връзка с твърдяната нищожност на процесната заповед, Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за неоснователна в тази й част. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от този порок, обуславящ наличието на касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Заповедта предмет на настоящия съдебен контрол е издадена при спазване на всички изисквания за форма и съдържание, от компетентен по вид и материя административен в рамките на неговата компетентност. След отменителното решение на съда и връщането на преписката на административния ръководител, той е бил длъжен да се произнесе отново, като съобрази дадените в решението на съда указания. Именно изпълнявайки това свое задължение председателят на Районен съд - Карнобат е издал процесната заповед. Действително последния, видно от мотивите на съда по отменителното решение е бил длъжен да определи размера на следващото се премиране, а не да постановява нов изричен отказ за това, макар и на друго основание. Това обаче не прави тази заповед нищожна, както твърди касатора Златко Колев Костадинов. В тази връзка състава на първоинстанционният съд е изложил подробни и аргументирани мотиви, които се споделят изцяло и от настоящата касационна съдебна инстанция. Останалите доводи в жалба на Златко Калев Костадинов са свързани с непълнота на съдебния акт, която не може да бъде отстранена при благоприятно за касатора съдебно решение по реда на касационния контрол, поради което не следва да бъдат обсъждани. Ръководен от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,