Решение № 12664 от 24.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9482/2013 г.

Решение № 12664 от 24.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9482/2013 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ във връзка с чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуален кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на "Топлофикация - Враца" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. Враца, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Неофитова, против решение № Ц-16 от 28.06.2012 г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта по раздел I, т. 9, касаеща "Топлофикация - Враца" ЕАД. С жалбата, в съдебно заседане и с писмена защита се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, обединени в осем групи възражения. Жалбоподателят моли Върховния административен съд да отмени процесната част от обжалваното решение.

Ответникът - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ оспорва жалбата чрез упълномощен юрисконсулт Велчева, която в съдебно заседание и с писмено становище пледира за отхвърлянето й като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирато заключение за допустимост и неоснователност на жалбата, защото решението на ДКЕВР в оспорената част е постановено при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Според участващия по делото прокурор ДКЕВР действа при условията на оперативна самостоятелност и има право да утвърди такъв размер на ценообразуващите елементи, какъвто счита за икономически обоснован, като е в правото си да класифицира определени искания като икономически необосновани, тъй като по силата на чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, регулаторният орган осигурява равнопоставеност между регулираните предприятия и баланс на интересите между тях и потребителите, поради което не е налице нарушаване на Наредбите за регулиране цените на топлинната и електрическата енергия.

Като прецени правнорелевантните факти и относимите обстоятелства, настоящият съдебен състав приема за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят помежду си относно обстоятелство, че "Топлофикация - Враца " ЕАД е подало заявлене за утвърждаване на цени, което е разгледано по реда на чл. 26 - чл. 37 от Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия /НРЦТЕ/ и приложимите норми от Наредбата за регулиране цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ/, които са били в сила към датата на издаване на атакуваното решение. ДКЕВР е поискала представяне на прогнозна информация, съобразно Указанията за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "Норма на възвращаемост на капитала" /Указания-НВ/ по приложения модел - справки от № 1 до № 9. "Топлофикация - Враца" ЕАД е представило прогнозна технико-икономическа информация за следващия ценови период от 01.07.2012 г. до 30.06.2013 г.; отчетна информация за 2011 г. с приложени справки от № 1 до № 9 и останалите изискуеми документи. Дружеството - жалбопоадтел е предложило за утвърждаване следните пределните цени на енергия без ДДС: преференциална цена на електрическа енергия - 304.43 лева/МВтч с включена добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ - 95.00 лева/МВтч; еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода - 120 лева/МВтч. Представена е и обосновка, състояща се от три раздела: условно постоянни разходи /УПР/, разчетени по отчета към 31.12.2011 г.; променливи разходи, включващи разходите за гориво, разходите за енергия, вода и консумативи; регулаторна база на активите. Визираната обосновка е изготвена в съответстиве с баласа на "Топлофикация - Враца " ЕАД към 31.12.2011 г., като същата е коригирана с включване на нова инсталация за комбинирано производство в ОЦ "Младост", работеща от месец февруари на 2012 г. ДКЕВР е поискала с писма от 09.04.2012 г. и 26.04.2012 г. допълнително да се представят още документи на основание чл. 26а и чл. 27, ал. 4 от НРЦТЕ. Всички постъпили документи са обобщени и обсъдени в Доклад за утвърждаване на цените на дружествата от сектор "Топлоенергетика" от 01.07.2012 г., съставен от работна група, назначена със заповед № З-Е-73 от 10.04.2012 г. на председателя на ДКЕВР. С горепосочения доклад са нанесени корекции в справка № 1 "Разходи", Справка № 2 "Регулаторна база на активите" /РБА/, Справка № 3 "Норма на възвращаемост на капитала" /НВК/, Справка № 4 "Технико-икономически показатели в производството", Справка № 5 "Технико-икономически показатели в преноса" и Справка № 6 "Изчисляване на коефициенти за разпределяне на разходите", с които корекции са определени цените и елементите на необходимите приходи на дружеството за следващия ценови период, както следва: 1.Преференциална цена на ел. енергия без ДДС - 270.60 лева/МВтч, в това число: - индивидуална цена на ел. енергията - 180.60 лева/МВтч; - добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ - 90 лева/МВтч.; 2. Еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода без ДДС - 82.83 лева/МВтч.; 3. Регулаторна база на активите - 9.866 хил. лева.; 4. Норма на възвращаемост - 7.12 %. Със същия доклад са определени необходимите годишни приходи на 22995 хиляди лева; Прогнозните количества комбинирана ел. енергия от високоефективно комбинирано производство - 55691 МВтч; Прогнозни количества на топлинна енергия с топлоносител гореща вода - 95686 МВтч. Посоченият докладът е приет на закрито заседание на ДКЕВР, обективирано в протокол № 76 от 03.05.2012 г., след което по реда на чл. 13, ал. 3 от ЗЕ е насрочено открито заседание с участие на упълномощени представители на заявителите, което е отразено в протокол № 79 от 01.06.2012 г. На това заседание е участвал представител на "Топлофикация - Враца " ЕАД, който е възразил срещу изключването на новоизградената ОЦ "Младост" от разчетите на работната група и е представил писмено възражение с 12 точки. На закрито заседание на ДКЕВР, проведено на 07.06.2012 г. е приет проект за решение за утвърждаване на цените за процесния регулаторен период, в който спрямо "Топлофикация - Враца " ЕАД са изцяло възприети данните, отразени в доклада на работната група и е насрочено обществено обсъждане. Постъпило е ново възражение от дружеството - жалбоподател срещу изключване на част от заявените разходи за ремонт и включването им като инвестиционни разходи. С възражението е оспорено и намалението на разходите, пряко свързани с лицензията, както и изключването от стравка № 2 - РБА на стойността на новата генерираща мощност в ОЦ "Младост". В доклад вх. № Е-Дк-440/28.06.2012 г. работната група от експерти на ДКЕВР е обсъдила възраженията на "Топлофикация - Враца " ЕАД, като относно регулаторната база на активите не са приети възраженията, поради това, че стойността на активите е приведена към балансовата стойност към 31.12.2011 г. Разходите, пряко свързани с регулираните дейности са завишени за "Топлофикация Враца" ЕАД със 145 хиляди лева и е отхвърлено възражението против корекцията на количеството гориво, необходимо за инсталациите по съобръжение, тъй като не е подкрепено с доводи за прогнозирана по-ниска ефективност на същите инсталации в сравнение с предходната година. При обсъждането на заявените разходи на електрическа енергия за собствени нужди, е отразено, че липсват данни за претендираното им увеличение от 5.55% на 19.60 % спрямо 2011 г. По отношение на технологичните разходи по преноса в т. 4.5, които се заплащат от потребителите е възприет подход да се защитят по възможност техните интереси, като се създадат стимули за го-голяма ефективност на топлопреносните предприятия, в резултат на което не са възприети възраженията на дружествата от сектор "Топлоенергетика", в това число и на жалбоподателя. Работната група е съобразила и приела искането на "Топлофикация - Враца " ЕАД за увеличаване на добавката по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ от 90 лв. на 95 лв. на МВтч. Гореописаният доклад на работната група, заедно с постъпилите и обсъдени възражения са разгледани на закрито заседание на ДКЕВР, проведено на 28.06.2012 г., отразено в протокол № 101 от 28.06.2012 г., с който е приет доклада и е изготвено проекто - решение. Въз основа на всички описани документи е постановено процесното решение № Ц-16 от 28.06.2012 г. за утвърждаване на пределните цени, считано от 01.07.2012 г. "Топлофикация - Враца " ЕАД е оспорило визираното решение в частта му по раздел I, т. 9 от него с жалба, подадена чрез ДКЕВР на 13.07.2012 г., която е предмет на настоящото дело.

При така изяснената фактическа обстановка съдът извежда следните правни изводи:

Жалбата на "Топлофикация - Враца " ЕАД е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена в законния 14 - дневен срок, от надлежна страна - адресат на обжалваната част от процесното решение.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение № Ц-16 от 28.06.2012 г., в частта по раздел I, т. 9, ДКЕВР е утвърдила, считано от 01.07.2012 г., пределни цени на топлинна енергия и е определила преференциални цени на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвращаемост на капитала", като по отношение на "Топлофикация - Враца " ЕАД е опеделено следното:

1. Преференциална цена на ел. енергия без ДДС - 273.51 лв./МВтч, в т. ч.:

• индивидуална цена на ел. енергията - 178,51 лв./МВтч;

• добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ - 95.00 лв./МВтч.;

1. Еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода без ДДС - 90,62 лв./МВтч.;

1. Регулаторна база на активите - 8448 хил. лв; .

1. Норма на възвращаемост - 7.12 %.

Необходимите годишни приходи са определени на 23903 хил. лв; Прогнозните количества комбинирана ел. енергия от високоефективно комбинирано производство - 55691 МВтч; Прогнозните количества на топлинна енергия с топлоносител гореща вода - 95686 МВтч.

Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е постановено от компетентния за това независим колективен регулаторен орган, като решението е издадено в предвидената в закона писмена форма при спазване на изискуемите административнопроизводствени правила. Това е така, защото по силата на чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, в редакцията на закона обн. ДВ, бр. 35/2011 г., действаща към датата на издаване на оспорения акт, ДКЕВР осъществява регулиране на цените в предвидените от закона случаи. Такова е предвиждането, визирано в чл. 30, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЕ в редакцията на закона обн. ДВ., бр. 47/2011 г. - да се регулират цените, по които производителите и топлопреносните предприятия продават топлинната енергия. Ценообразуването се подчинява на правилата, регламентирани в три източника: ЗЕ, наредбите за топлинна и електрическа енергия и приетите от ДКЕВР указания. В конкретната хипотеза съдът констатира, че Комисията напълно е спазила реда и процедурата, уредени в НРЦТЕ и НРЦЕЕ, с оглед на което решаващият съдебен състав намира, че са изпълнени специалните административно-производствени правила, което се потвърждава от изложеното по- горе при обсъждане на фактическата обстановка по спора. В съответствие с изискванията на чл. 13, ал. 3, т. 2 и чл. 14, ал. 1 от ЗЕ, чл. 30 и чл. 31 от НРЦТЕ и чл. 30 и чл. 31 от НРЦЕЕ на 01.06.2012 г. и на 12.06.2012 г. ДКЕВР е провела открито заседание за разглеждане на доклад и общестевно обсъждане на проекта за атакуваното решение. На общественото обсъждане са били поканени да присъстват заинтересованите лица по смисъла на чл. 14, ал. 3 от ЗЕ, на които е определен 14 - дневен срок за становища. С оглед на това Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че в проведеното административно производство ДКЕВР е предоставила достатъчно възможности на жалбоподателя да обоснове и докаже предложението си за утвърждаване на цени за процесния регулаторен период. Оттук следва изводът, че при постановяване на обжалвания административен акт, в оспорената му част, не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

Настоящият съдебен състав счита, че процесното решение е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и не противоречи на императивни правни норми. Според съда за ДКЕВР не съществува задължение да приеме еднозначно предложенията и разчетите на енергийните дружества. Осъществяването на правомощията на независимия регулаторен орган изисква извършването на анализи и оценки на постъпилата информация, както и изследване на нейната точност и икономическа обоснованост. Тази функция на ДКЕВР произтича от чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ /ред. на закона към момента на постановяване на адм. акт, сега чл. 23, ал. 4 от ЗЕ/, която норма регламентира компетентността на ДКЕВР да осигурява изискуемия баланс между енергийните предприятия и потребителите. От съществено значение е приложението на чл. 23, ал. 1, т. 3 от ЗЕ /сега чл. 23, т. 5 от ЗЕ/, уреждащ задължението на Комисията за осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между групите потребители. От текста на приложените в преписката доклади и от проведените обсъждания, отразени в протокол № 76 от 03.05.2012 г. и в протокол № 101 от 28.06.2012 г. е видно, че ДКЕВР е изпълнила регурлаторните си функции, като е приложила към всички дружества от сектор "Топлоенергетика" еднакъв общ подход при утвърждаване на цените на електрическа и топлинна енергия, като е приложила общи принципни положения при извършените корекции. Съдът констатира, че с оспореното решение Комисията е определила и утвърдила за дружеството - жалбоподател цени за електрическа и топлинна енергия за следващия регулаторен период изцяло в съответствие с изискванията на ЗЕ, НРЦТЕ, НРЦЕЕ и Указанията за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "норма на възвращаемост на капитала /Указанията/, които са приети с протоколно решение № 28/21.02.2012 г. - т. 2 на ДКЕВР и са разработени на основание чл. 36, ал. 1 от ЗЕ, чл. 5, ал. 8 във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 от НРЦТЕ и чл. 19б от НРЦЕЕ.

Относно конкретните възражения против извършените от ДКЕВР корекции, релевирани в жалбата до съда, настоящият съдебен състав счита, че са без правно основание. Жалбоподателят твърди, че в доклада на работната група неправилно е прието, че разходите за ремонт имат характер на инвестиционни разходи, в резултат на което е направена и корекция на прогнозните разходи за ремонт в посока значително намаление от разходите в производството и от разходите за преноса. Съдът не споделя тази теза, защото в обосновката на жалбоподателя от 07.05.2012 г. е заложена сумата 500 хил. лв. за дейността по пренос на топлинна енергия за доставка на основни съоръжения за преносните мрежи и абонатни станции - арматура, линзови компенсатори, безшевни стоманени тръби, резервни помпи за АС и др., като за реконструкцията на топлопреносната мрежа са включени още 500 хил лв. за подмяна на 980 м. топлопроводи. ДКЕВР законосъобразно е отказала да включи посочените средства в разходите за текущ ремонт, защото предвидените рехабилитационни мерки по своята икономическа същност съставляват инвестиционни разходи. Следователно предложението на дружеството - жалбоподател за включване на описаните разходи в крайните цени, като разходи за ремонт, не съответстват на изискванията на т. 18 от горепосочените Указания във връзка с приложимите счетоводни стандарти, според които разходите за ремонт включват текущите разходи без разходите, които увеличават стойността на активите. В случая е съобразено и правнорелевантното обстоятелство, че през 2011 г. "Топлофикация - Враца" ЕАД е отчело 97 хил. лв. текущи разходи за ремонт в преносната мрежа и предложеното увеличение над 10 пъти би довело до увеличаване цената на топлинната енергия също над 10%. В този смисъл е и приетата без възражения съдебно-техническа експертиза, в която е отразено, че разходите за ремонт не са признати в заявения от жалбоподателя размер, но са завишени в сравнение с отчетените за базисната година, след обстоен анализ на ремонтната програма, като са утвърдени разходи за ремонт, възлизащи на 750 хил. лв., които са обсновани с факта, че заявеният ръст в разходите за ремонт от 46.30% съответства на намаляване на прогнозните разходи за инвестиции с 46.13%.

По отношение инвокираното с жалбата оплакване срещу извършеното намаляване на разходите, свързани с лицензионната дейност със 610 хил. лв., съдът счита, че също е неоснователно. Спорните разходи, пряко свързани с дейноста по лицензията, включват 24 отделни позиции и за 10 от тях заявените от жалбоподателя стойности са приравнени към отчетните стойности за базовата 2011 г., а 2 от тях са намалени съобразно утвърдени разходи за предходния ценови период. От съдържанието на приложените към преписката доклади е видно, че са изложени подробни мотиви за приложения от Комисията подход и те са обосновани с изпълнение на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 от НРЦЕЕ и т. 14 от Указанията, изискващи всички заявени от енергийните дружества прогнозни разходи да са икономически обосновани с представени доказателства за тях като вид и размер. Съдът констатира относно извършената корекция на разходите "такса събрано инкасо" от 420 хил. лв. на 139 хил. лв., че тя правилно е намалена поради това, че "Топлофикация - Враца " ЕАД не е представило икономически обосновани доказателства, както и с обстоятелството, че е включило в сумата на тези разходи и такива, които са свързани с нерегулирана дейност, в резултат на което не са елемент от крайните цени.

В жалбата до съда е изложено възражение против невключването в ставка № 2 "Регулаторна база на активите на активите на дружеството" /РБА/ на стойността на новата гернерираща мощност в ОЦ"Младост". Съдът не възприема становището на жалбоподателя, защото съобразно т. 26 от Указанията "призната стойност на активите е признатата от Комисията отчетна стойност на активите към края на базисната година, които се използват и са свързани пряко с дейностите". От мотивите на атакуваното решение и от съображенията на работната група, отразени в горепосочените доклади, се установява, че данните в справка № 2 - РБА са коригирани в съответствие с горепосочените указания и са приведени към балансовите стойности към 31.12.2011 г., която безспорно е базисната година за дружеството. Жалбоподателят развива тезата, че е въвел в експлоатация новата генерираща мощност на ОЦ "Младост" на 25.01.2012 г., поради което претендира включването й в справка № 2 - РБА при ценообразуването. Обстоятелството, че извършената от независимия регулаторен орган корекция е в съответствие с нормативните изисквания, заложени в цитираните по- горе указания се потвърждава и от приетата съдебно- техническа експертиза. Относно изразеното личното мнение на вещото лице, че по икономическа логика би следвало стойността на новата можност да се включи в признатата стойност на активите, съдът счита, че то има характер на предложение за изменение на Указания - НВ, което обаче не е свързано с предмета на конкретния правен спор и не следва да се обсъжда в това съдебно производство. Следва да се има предвид, че добавките по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ са аргументирани в т. 3 от доклада със съответствието им с показателите, визирани в чл. 19д от НРЦЕЕ и при пълно съобразяване с принципите на ценовото регулиране, провъзгласени с чл. 23 и чл. 31 от ЗЕ, изискващи осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите и осигуряване равнопоставеност между отделните категории предприятия и между групите потребители и създаване на стимули за ефективна дейност на регулираните енергийни предприятия.

Във връзка с изложеното твърдение в жалбата, че не е ясно как е извършена корекцията на стойността на оборотния капитал в справка № 2 - РБА, съдът счита, че също е без основание. В доклада на работната група и в мотивите към процесното решение изрично е отразено, че в ценообразуващите справки са нанесени от ДКЕВР корекции в съответствие с Указания - НВ на Комисията и при прилагане на общ подход. Регулаторният орган е приел като общ подход при изчисляването на оборотния капитал, че той се изчислява съгласно указанията, като за енергийни предприятия, при които нетният търговски цикъл надвишава 45 дни е определен като не по- висока стойност от 1/8 от утвърдените годишни оперативни парични разходи за дейността, а за дружества с по- нисък оборотен търговски цикъл е приведен към данните за базовата година. В конкретната хипотеза оборотният капитал на "Топлофикация - Враца " ЕАД е изчислен съобразно представените от дружеството данни.

Относно намаляването от ДКЕВР на количеството на закупени емисии на парникови газове съдът констатира, че се дължи на факта, че заявените от дружеството 26500, т. от производство на ел. енергия са за целия ценови репиод от 01.07.2012 г. до 30.06.2013 г. Ето защо прогнозните количества от емисии въглероден двуокис са преизчислени на 10313, т., като са включени и разходи за закупуването им, съобразно с планираните количества гориво през ценовия период за комбинирано производство на ел. енергия и топлинна енергия и прилагането на коефициента за разделяне на горивото в енергийната част. В случая не е допуснато нарушение, защото в Националния план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове за периода 2008 - 2012 г. на дружеството - жалбоподател вече са разпределени безвъзмездни квоти за периода 01.07.2012 - 31.12.2012 г., представляващ половината от процесния ценови период.

В жалбата е заявено възражение против намаляването на количеството природен газ за инсталациите за разделно производство на топлинна енергия, което според жалбоподателя не кореспондира с редуцираното производство на топлинна енергия по разделен способ. Оплакването е неоснователно, защото от данните по преписката е видно, че количеството на гориво природен газ за разделно производство на топлинна енергия е намалено от 8668 хил. куб. нм, съответстващо на енергийната ефективност на използваното гориво от 86,7% на 8541 хил. куб. нм, съобразно постигнатата през 2011 г. енергийна ефективност на използваното гориво от 87,2%. Установено е, че "Топлофикация - Враца" ЕАД разполага с водогрейни котли с различна единична мощност, което обстоятелство позволява тяхното натоварване в зависимост от покриване на нуждите от топлинна енергия над произведената от инсталациите за комбинирано производство на топлинна и ел. енергия. С оглед на това е необосновано твърдението, че инсталациите за разделно производство, като работят при върхова топлинна мощност на по- ниски от номиналните товари, биха били с влошена ефективност.

Във връзка с намаляването от ДКЕВР на количеството топлинна енергия за технологични разходи по преноса, решаващият съдебен състав констатира, че мотивът за оспореното намаляване е, че тези разходи се заплащат от страна на потребителите и предвид защитаване на техните интереси и създаване на стимули за ефективна дейност, те са определени от Комисията в техния допустим годишен размер. С приетата съдебно - техническата експертиза не се опровергават изводите на ДКЕВР, че атакуваните от дружеството - жалбоподател утвърдени цени на топлинна енергия с топлоносител гореща вода в размер на 90,62 лв. на МВтч без ДДС, определените преференциални цени на електрическа енергия от комбинирано производство на дружеството в размер на 273,51 лв. за МВтч без ДДС (индивидуална цена на ел. енергията - 178.51 лв. за МВтч и добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ - 95 лв. за МВтч) и регулаторна база на активите - 8.444 хил. лева, са правилно определени. При определянето на цените са взети предвид и са съобразени всички критерии, влияещи върху формирането им. Заявената от "Топлофикация - Враца " ЕАД преференциална цена на електрическата енергия в размер на 304,85 лв. за МВтч без ДДС и цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода в размер на 120,00 лв. МВтч без ДДС са необосновани и законосъобразно не са приети и утвърдени от регулаторния орган. Съдът намира за обосновани мотивите на процесното решение, че рехабилитационните мерки в топлопреносната мрежа и в абонатните станции водят до ползи за енергийното предприятие по отношение на спестяване на топлинна енергия за технологични разходи и за загряване на добавъчна вода. Технологичните разходи в нови абонатни станции са многократно по- ниски спрямо старите абонатни станции, както и загубите на топлоносител са също по- малки. Подмяната на старите топлопроводи с нови също води до намаляване на топлоотдаването от тях 3 - 4 пъти и на количеството добавъчна вода 50 - 60 пъти. Количествата на топлинна енергия за технологични нужди по преноста са редуцирани в по- малък размер от нивото на отчетените количества, поради това, че технологичните разходи са гарантиран целогодишен топлинен товар, на който разчита енергийното предприятие, за да запази и увеличи количеството на ел. енергия, произведена по комбиниран начин. При това положение увеличаването на количеството топлинна енергия за разпределение с топлоносител гореща вода за потребители за стопански нужди с размера на намаленото количество на топлинна енергия за технологични разходи, следва да е за сметка на дружеството и да не се счита за нереално увеличение на потреблението на посочените потребители.

Следователно в конкретния случай няма вид разходи и група разходи, които да не са били разгледани и да не са били признати от ДКЕВР в съответен размер при определяне процесните цени, от което съдът извежда извод, че при издаване на обжалваното решение в оспорената му част не са допуснати противоречия с императивни материалноправни норми. ДКЕВР е действала законосъобразно в рамките на законово определената оперативна самостоятелност, която ЗЕ й е предоставил като специализиран регулаторен орган. Формираните от ДКЕВР цени са утвърдени при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на Комисията и в изпълнение на задължението за регулиране на дейностите по разпределение на топлинната и електрическа енергия, при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин са осъществени и целите на приложимия закон, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЕ - качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електрическата и топлинна енергия, енергийно развитие при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар.

По изложените съображения съдът счита, че при постановяване на процесното решение в оспорената му част не са осъществени инвокираните с жалбата пороци - отменителни основания по чл. 146, т. 1 - т. 5 от АПК, което налага отхвърляне на жалбата.

Страните не претендират присъждане на разноски.

На основание на горното и на чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 7 от ЗЕ, Върховният административен съд, четвърто отделение,