Решение № 4716 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7711/2015 г.

Решение № 4716 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7711/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ – С. -град, срещу решение № 2988 от 29.04.2015 г. по адм. д. № 101/2015 г. по описа на Административен съд – София-град, първо отделение, 43-състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт, включително и в частта за присъдените разноски. По отношение на разноските за настоящата инстанция се прави възражение за прекомерност. Ответницата - П. Д. П. от [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат С., моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административен съд – София-град е отменил решение № РО- 721 от 19.09.2013 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – С. -град и разпореждане № 212-00-9154-5 от 01.08.2013 г. на експерт по осигуряването в отдел "Парични обезщетения за безработица и гарантирани вземания" при Териториално поделение на НОИ – С. -град. Така постановеното съдебното решение е правилно и не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че по заявление от 31.10.2011 г., с разпореждане № 212-00-9154-5 от 04.11.2011 г. на ИД Ръководител на осигуряването за безработица, на П. Д. П. от [населено място] е било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 04.10.2011 г. до 03.10.2012 г. в размер на 57. 14 лв. дневно. При последваща проверка от органите на НОИ е било установено, че лицето получава пенсия в У., поради което с разпореждане № 212-00-9154-5 от 01.08.2013 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО е постановено възстановяване на сумата 12 342. 42 лв. главница, представляваща добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода 29.11.2011 г. до 03.10.2012 г. На основание чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО, в ред. в сила от 01.01.2013 г., право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, и които не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Р. Б., алтернативно - пенсия за ранно пенсиониране в Р. Б., алтернативно - пенсия за старост в друга държава. Цитираната разпоредба най-общо визира придобито право на пенсия за старост в друга държава без да регулира въпросите във връзка с естеството на пенсията, нейната съпоставимост с пенсията за осигурителен стаж и възраст и пенсията за ранно пенсиониране в Р. Б., както и осигурителния статус на лицата според българското законодателство. Когато разпоредбите са неясни, те се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Р. Б. (чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове). В този смисъл разпоредбата на чл. 5 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че в случаите на непълна или противоречива нормативната разпоредба съдът разглежда и решава делата според общия им разум. Както старостта, така и безработицата, представляват предвидени от от чл. 2, ал. 1 от КСО задължителни осигурителни рискове, които при настъпването им причиняват невъзможност за осигуреното лице да се издържа от доходи от полагане на труд. Създаденото с чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО отрицателно условие има за цел да предотврати едновременното и припокриващо се получаване на две осигурителни плащания на две различни основания и от два различни фонда, които равностойно заместват доходите от трудова дейност при невъзможност на осигуреното лице да полага труд поради старост или поради уволнение. Именно с тази цел е предвидено, че лицата, които към датата на прекратяване на осигуряването са подлежали на осигуряване за риска "безработица" и за които осигурителните вноски са дължими и платени, могат да бъдат лишени от парично обезщетение по времето, когато не работят. По презумпция през това време лицата могат да се издържат от равностойни по размер доходи от пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. при ранно пенсиониране според българското законодателство или от пенсия за старост според законодателство на чужда държава. От анализа на текста на разпоредбата следва извод, че трите алтернативно предвидени права на пенсии пораждат еквивалентни правни последици по отношение доходите и имущественото състояние на лицето. За да се постигне целта на закона, следва придобитата от осигуреното лице пенсия за старост в друга държава да се отпуска при условия, съотносими с тези при отпускането на пенсия за осигурителен и стаж по българското законодателство, така че да се постигне съизмеримост на пенсиите. Както общата разпоредба на чл. 68 от КСО, така и специалните разпоредби за отпускане на пенсия при ранно пенсиониране по КСО, поставят изисквания за продължителност на осигуряването и на придобития осигурителен стаж, който се зачита за отпускане на пенсията и е от съществено значение при определянето на размера й. Жалбоподателката П. е лице, което към датата на прекратяване на осигуряването 29.09.2011 г., както в периода на получаване на обезщетението за безработица, не е придобило право на пенсия за осигурителен стаж в Р. Б., тъй като не изпълнява условието за навършена възраст. В У. на П. е била отпусната пенсия за старост при изпълнение на условието за навършена 55-годишна възраст съответно на придобития трудов стаж за периода 01.09.1972 г. - 09.06.1977 г. или равняващ се на 4 г. 09 м. и 09 дни. Съгласно чл. 11 от Договора между Р. Б. и У. за социално осигуряване, украинската компетентна институция е изчислила и изплаща размер на пенсията само за осигурителния/трудов стаж, придобит на нейна територия. От заключението на икономическата експертиза се установява, че получаваната от П. "украинска" пенсия за старост е в размер на 162. 68 гривни, впоследствие 213. 63 гривни, чиято левова равностойност е съответно 29. 97 лв. и 41. 77 лв. При наличие на неяснота в закона и с оглед на изложените по-горе правни съображения следва да се приеме, че под придобито право на пенсия за старост в друга държава разпоредбата на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО има предвид пенсия, равностойна по същност и ефективност на пенсията за осигурителен стаж и възраст по българското законодателство. При положение, че получаваната пенсия за старост в друга държава е частична по отношение на общия придобит осигурителен стаж и доход, а за придобития осигурителен стаж в Р. Б. лицето няма придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и ако започне трудова дейност по трудово или приравнено правоотношение в страната ще е задължено да се осигурява за безработица съгласно българското законодателство, следва да се приеме, че при настъпване на осигурителното събитие "безработица" същото лице има право на заместващите доходи от парично обезщетение за безработица. Аргумент в подкрепа на това тълкуване е и липсата на законова забрана за съвместяване на осигурителното плащане за парично обезщетение за безработица с осигурителното плащане за пенсия за инвалидност. Стигайки до окончателния правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, решаващият състав на Административен съд – София-град е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Предвид изхода по спора пред настоящата инстанция, своевременно направеното в съдебно заседание искане за присъждане на разноски за тази инстанция, при материален интерес от 12 342 лв. и възражение за прекомерност, на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка по чл. 8, ал. 1, т. 4 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимите от ответника разноски възлизат на 900. 26 лв. ( при интерес от 10 000 до 100 000 лв. - 830 лв., плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., общо 900. 26 лв.). Що се касае до присъдените от първоинстанционния съд разноски, то касационната жалба, в тази й част представлява искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, по което няма произнасяне от съда, постановил решението. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК и чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,