Решение № 8776 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4803/2015 г.

Решение № 8776 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4803/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на И. М. Х. от [населено място] против решение от 05.03.2015 година, постановено по адм. дело № 8271/2014 г. на Административен съд С. - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - изпълнителният директор на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение са неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Административното производство е образувано със заповед №ЗЦУ-1325/20.11.2013 година на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите за образуване на дисциплинарно дело срещу И. Х., изпълняващ длъжността "публичен изпълнител" в отдел "Управление на дълговете", дирекция "Събиране" ТД на НАП, [населено място], по повод докладна записка № 661-1/12.08.2013 г. от Т. Т. - директор на дирекция "Събиране" в ТД на НАП – С., постъпила в ЦУ на НАП с вх. № 24-28-1188 от 21.08.2013 г., и допълнена с писмо към същия изх. номер на ДТ на НАП С. от 16.09.2013 г. относно констатирани неправомерни действия извършени от публичен изпълнител в отдел "Управление на дълговете", дирекция "Събиране" ТД на НАП, [населено място]. На 20.11.2013 година дисциплинарният съвет /ДС/ е провел заседание по образуваното дисциплинарно дело съгласно заповед №ЗЦУ – 1325 от 20.11.2013 г. и е съставил протокол, съгласно който е прието, че към дисциплинарната преписка не са събрани съществени с оглед изясняване на фактическата обстановка доказателства, поради което е отправено искане до директора на дирекция "Събиране" за попълване на дисциплинарната преписка с подробно изброени документи, като с оглед осигуряване на правото на защита на служителя, представените доказателства следа да се предявят на Х. за запознаване и изразяване на становище по тях, както и му е дадена възможност за ново изслушване. На 18.07.2014 година дисциплинарният съвет /ДС/ е провел заседание по образуваното дисциплинарно дело срещу Х. публичен изпълнител в ТД на НАП С., дирекция "Събиране", отдел "Публични вземания", сектор "Обезпечаване и събиране на публични вземания 5" и е съставил протокол, съгласно който нарушението, описано в докладна записка № 661-1 от 12.08.2013 г., писмо изх. № 661-1 от 21.08.2013 г. на директора на ТД на НАП С. и в докладната записка № 77-00-619 от 04.09.2013 г., е извършено от Х. и е предложил да му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". На 05.11.2013 г. служителят е депозирал писмени обяснения до административнонаказващия орган. Същият е изслушан от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, за което е изготвен протокол от 30.10.2013 г. за дадени устни обяснения от държавния служител. С писмо изх. № 24-28-1188/06.12.2013 г., връчено на Х. срещу подпис на 09.07.2014 г. същият е уведомен, че в хода на откритото дисциплинарно производство председателят на дисциплинарния съвет с писмо № 24-28-1188 от 22.11.2013 г. е възложил на директора на дирекция "Събиране" събирането на допълнителни доказателства. Посочено е, че пред дисциплинарния съвет са представени писмо от директора на дирекция "Събиране" № 24-28-1188 от 28.11.2013 г. и становище от И. И. Х. - директор на ТД на НАП - С. изх. № 20-00-5222 от 27.11.2013 г., ведно с приложени доказателства два броя папки, съдържащи копия на всички издадени и получени документи по преписките относно дружествата [фирма] и [фирма], като същите са му изпратени за запознаване, а държавният служител е поканен да вземе отношение по тях. На 14.07.2014 г. Х. е депозирал и писмените си обяснения. На 01.08.2014 година е издадена оспорената пред АССГ заповед №ЗЦУ-1052/01.08.2014 година, с която на касатора е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено дисциплинарно нарушение, ангажиращо дисциплинарна отговорност. Като мотиви в заповедта са посочени следните обстоятелства: служителят е издал разпореждания за временно разрешаване на неотложни плащания № 77-00-1930-10 от 15.01.2013 г.; № 77-00-1930-13 от 19.02.2013 г.; № 77-00-1930-15 от 25.02.2013 г.; № 77-00-1930-17 от 30.04.2013 г.; № 77-00-1930 от 30.05.2013 г. и № 77-00-1930 от 03.07.2013 г. от задълженото лице [фирма] и разпореждания за временно разрешаване на неотложни плащания № 77-00-619-28 от 11.01.2013 г.; № 77-00-619-29 от 12.02.2013 г.; № 77-00-619-31 от 14.03.2013 г.; № 77-00-619-ЗЗ от 11.04.2013 г.; № 77-00-619 от 22.05.2013 г.; № 77-00-619 от 02.07.2013 г. и № 77-00-619-34 от 16.08.2013 г. от задълженото лице [фирма], без да е изследвал предпоставките на чл. 229, ал. 3 от ДОПК, без да е извършил анализ на исканията за разрешаване, съгласно т. 4. 2 на Процедура С-19 и без да е събрал доказателства във връзка с това. Служителят е извършил неправилна преценка при издаването на разпореждания за временно разрешаване на неотложни плащания от задължените лица [фирма] и [фирма], в резултат на което дружествата не само не са погасили задълженията си, но са формирали нови, като с това е нарушена целта на чл. 229, ал. 1 от ДОПК, определена част от постъпващите по сметката на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане, за да послужат за неотложни плащания във връзка с дейността му, без това да доведе до намаляване на обезпечението на публичните вземания или формирането на нови задължения, като при преценката на обстоятелствата по чл. 229 от ДОПК публичният изпълнител действа при оперативна самостоятелност, но при спазване целта на закона. В точка 4. 3 на Процедура С-19 се препоръчва минимум от 30 % от приходите на задълженото лице да не му се предоставят за плащане, а да останат запорирани, за да послужат за погасяване на просрочените публични вземания. В случая с разпореждания за временно разрешение на неотложно плащане към [фирма] само по отношение на първите разпореждания събраните суми спрямо размера на оборота по запорираните банкови сметки е бил над препоръчителния минимум - около 50 % (305 000 лв. събрани средства към оборот 688 415 лв.), като в следващите разпореждания за неотложно плащане, сумите за погасяване на задълженията към НАП са около 10-15% от оборота по запорираните сметки. Прието е, че действията на публичния изпълнител И. М. Х. са виновни, може да се направи от анализа, че за периода 02.01.2013 г. - 31.07.2013 г. по запорираните банкови сметки на дружеството са постъпили около 3 700 000 лв., а определените за плащане към НАП по разпорежданията за разрешаване на неотложни плащания са общо в размер на 378 000 лева, като в резултат на това задължението на дружеството не само не е било събрано, а се е увеличило от 1 121 108, 06 лв. на 1 418 776, 74 лв., към 27.11.2013 година. Като аналогична е приета и ситуацията при извършените от публичния изпълнител разпореждания за временно разрешаване на неотложни плащания спрямо [фирма], като задължението на дружеството към 04.08.2011 г. е било в размер на 34 104, 21 лв., от които по сметка на НАП са постъпили 16 000 лв. и към 27.11.2013 г. задължението вече е възлизало на 37 175, 43 лв., от които 7 809, 75 лв. са погасени по давност. Въз основа на събраните писмени доказателства е прието, че Х. е издал цитираните разпореждания за временно разрешаване на неотложни плащания от задължените лица [фирма] и [фирма], без да ги съгласува с ръководителя на екипа и началника на отдел "Управление на дългове" съгласно заповед №РД-01-229 от 12.03.2012 г. на директора на ТД на НАП С., като по този начин е възпрепятствал осъществяването на превантивен и текущ контрол при изпълнението на служебните си задължения. Предвид така посочените нарушения, изпълнителният директор на Национална агенция за приходите е приел, че с действията си Х. е нарушил служебните си задължения, регламентирани в чл. 229 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), Процедура С-19 "Издаване на разрешение за неотложни плащания" и заповед №РД-01-299 от 12.03.2012 г. на директора на ТД на НАП С. за Ред/размер за съгласуване на разпореждания по чл. 229 от ДОПК. Посоченото представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. При така установената фактическа обстановка Административен съд - С. град е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно, а касационната жалба за неоснователна, по следните съображения: Правилни са мотивите на АССГ, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по назначаването – изпълнителният директор на Национална агенция за приходите, на когото изрично разпоредбата на чл. 13 от Закона за Националната агенция за приходите е предоставено правото да назначава държавните служители и прекратява служебните правоотношения с тях. В случая със заповед № ЗЦУ-1033/29.07.2014 г. е определен заместник – изпълнителният директор на НАП Г. Д. да упражнява правомощията на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите по заместване за периода на отсъствието му от 31.07.2014 г. до 08.08.2014 година. Доколкото заповедта е издадена от надлежно определен заместник – зам. изпълнителният директор на НАП по заместване, в периода на отсъствие на изпълнителния директор на НАП, компетентен да наложи дисциплинарните наказания на държавните служители в агенцията, същата е издадена от компетентен орган. При издаването на заповедта органът по назначаването е спазил изискването за писмена форма предвиденото в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. Следва да бъдат споделени и мотивите относно издаването на заповедта при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби на ЗДСл. Спазено е императивното изискване, регламентирано в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл в относимата към казуса редакция от ДВ, бр. 24/2006 г. дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Дисциплинарнонаказващият орган е изслушал държавния служител, даден му е срок за представяне на писмени обяснения, които той депозирал в дадения му срок след изслушването. Изслушването на държавния служител е извършено на 30.10.2013 г., като на 05.11.2013 г. са приети и писмените му обяснения. Обосновани са правните изводи на АССГ са липса на нарушение на преклузивните срокове по чл. 94 от ЗДСл, което е подробно обсъдено от първоинстанционния съд. Откриването на дисциплинарно нарушение по смисъла на посочената разпоредба е извършено с уведомяването на административния ръководител за резултатите от проверката, което е реализирано на 01.08.2014 г. с изпращане на решението на ДС, и налагането на наказанието е в срока по ал. 1, тъй като заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 01.08.2014 година. Обосновани са и правните изводи на първоинстанционния съд, досежно доказаност на нарушенията, посочени от дисциплинарнонаказващия орган като основание за налагане на дисциплинарно наказание. Доказателствата по делото сочат, че с поведението си Х. е извършил нарушение на служебните си задълженията при издаването на цитираните разпореждания за временно разрешаване на неотложни плащания от задължените лица [фирма] и [фирма], в резултат на което дружествата не само не са погасили задълженията си, но са формирали нови. Обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на АССГ, че жалбоподателят не е осъществил задълженията си регламентирани в чл. 229 от ДОПК, Процедура С-19 "Издаване на разрешение за неотложни плащания" и заповед №РД -01-299 от 12.03.2012 г. на директора на ТД на НАП С.. Д. орган е ангажирал дисциплинарната отговорност на оспорващия Х., след като е отчел тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, съгласно изискванията на чл. 91 от ЗДСл. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани, поради което такива не се присъждат от настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение