Решение № 3335 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5163/2019 г.

Решение № 3335 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5163/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 (ОПРР) и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството срещу Решение № 632 от 04.02.2019 г., поправено с Решение № 2074 от 26.03.2019 г. и двете постановени по адм. дело № 8268/2018 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменено негово Решение № РД-02-36-749 от 09.07.2018 г. за определяне на финансова корекция на община Р..

Касационният жалбоподател навежда доводи за недопустимост на съдебното решение, като твърди, че съдът е извършил проверка за законосъобразност на друг административен акт, който е различен от предмета на оспорване пред първата инстанция. Допълнително сочи основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска касационната инстанция да обезсили решението, евентуално да го отмени и да отхвърли жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – община Р., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението следва да бъде оставено в сила по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Неоснователни са оплакванията за недопустимост на съдебния акт. Съдът е допуснал очевидна фактическа грешка в обжалваното решение при изписване на номера на обжалвания административен акт, която е поправена с Решение № 2074 от 26.03.2019 г., постановено по същото дело. Видно от мотивите на съда, в които подробно е възпроизведено съдържанието на обжалвания административен акт, съдът безспорно е формирал воля и е извършил проверка за законосъобразност именно по отношение на обжалвания в първоинстанционното съдебно производство акт - Решение № РД-02-36-749 от 09.07.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" 2014-2020 г. и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, с което е определена финансова корекция на община Р. в размер на 4 482, 00 лв. или 5 % от допустимите разходи по Договор № BG16 RFOP001-8-001-0003-C01-U-05 от 03.04.2017 г. с изпълнител "Ваканция" ООД ЕИК ******* и по договор № BG16 RFOP001-8-001-0003-С01-U-06 от 12.04.2017 г. с изпълнител "С. Т." ООД ЕИК *******.

Съдът е отменил акта за финансова корекция, обосновавайки допуснато от административния орган съществено нарушение на изискванията за форма – чл. 146, т. 2, вр. чл. 59, ал. 2 от АПК. Изложил е съображения за наличие на противоречие в административния акт относно правната квалификация за последното от общо трите констатирани нарушения на Закона за обществените поръчки (ЗОП), което според съда води до неяснота при изразяване на волята на административния орган, респективно до невъзможност на жалбоподателя да организира защитата си по адекватен начин, както и до препятстване на съдебния контрол по съществото на спора.

Този извод на съда е неправилен.

В обжалваното пред административния съд решение за определяне на финансова корекция има констатации за допуснати три нарушения на ЗОП, за които органът е приел, че са елемент от състава на три отделни нередности.

За нарушението по т. 3 съдът е констатирал, че има противоречие относно сочената нарушена национална норма и вида нередност – на стр. 31 от акта органът е посочил, че нарушението е на чл. 70, ал. 7, т. 3, ал. 4 и 5, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗОП, съставляващо нередност по т. 9 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, приета с ПМС № 57/28.03.2017 г. (Наредбата за посочване на нередности), а на стр. 28 от акта - нарушение на чл. 107, т. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП, съставляващо нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Констатираното несъответствие съдът е квалифицирал като съществено нарушение на изискването за форма, което опорочава административния акт изцяло. Относно нарушенията по т. 1 и 2 съдът не е извършил установявания по фактите, нито е изложил правни изводи.

Съдът правилно е установил наличието на горното несъответствие, като действително относно нарушението по т. 3 органът е посочил като нарушени различни норми на националното право и различен вид допусната нередност на стр. 28 и 31 от акта. Допуснатото от органа несъответствие не съставлява съществено нарушение на изискването за форма, тъй като при преглед на съдържанието на акта в неговата цялост – мотиви и разпоредителна част, безспорно се установява каква е действителната воля на органа относно третото констатирано нарушение, а именно, че става въпрос за нарушение на чл. 107, т. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП – незаконосъобразно отстранен участник, квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата за посочване на нередности. В разпоредителната част органът ясно и точно е посочил кои са нарушените национални норми и отделните категории нередности, допуснати от възложителя. Останалите две нарушения (т. 1 и 2 от акта), които съдът не е обсъдил, а само е възпроизвел съдържанието на административния акт, са следните:

1. нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и чл. 2, ал. 2 от ЗОП – незаконосъобразни критерии за подбор. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 9 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности;

1. нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 3, ал. 4 и 5, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗОП - незаконосъобразна методика за оценка. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 9 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.

Липсата на фактически установявания в обжалваното решение и правни изводи за проверката на акта на всички основания по чл. 146 от АПК представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 168, ал. 1 и чл. 172 а, ал. 2 от АПК. Решението следва да бъде изцяло отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти в съответствие с изискването на чл. 172 а, ал. 2 от АПК и да извърши проверка на законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение