Решение № 3719 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7381/2011 г.

Решение № 3719 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7381/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от Боряна Първанова Иванова от гр. София, чрез пълномощника адв. С. Григорова, за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК на влязлото в сила касационно решение № 809 от 03.11.2010 г., постановено по адм. д. № 607/2010 г. на Административен съд София област, с което е отменено решение № 101 от 12.05.2010 г., постановено по гр. д. № 143/2010 г. на Районен съд -гр. Костинброд. В искането се твърди, че съдебният акт, чиято отмяна се иска, противоречи на постановено друго влязло в сила решение № 487/15.06.2010 г. по касационно адм. д. № 288/2010 г. по описа на Административен съд София област, и крайният резултат по което молителят намира за правилен, при наличие на тъждество на делата по предмет на спора, макар и без наличие на тъждество на страните. По обстойно изложени доводи, относими към правилността на атакуваното решение, претендира наличие на отменителното основание по чл. 239, т. 4 АПК и моли решението на касационната инстанция да бъде отменено. Допълнително в откритото съдебно заседание на ВАС иска, освен на посоченото основание, молбата да бъде разгледана и с оглед основанието на чл. 239, т. 1 АПК, като противопоставеното решение да се счита за ново доказателство от съществено значение за делото. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - ОСЗ - Костинброд, представляван от юрк. Велковски, изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Заинтересованите страни Славка Паунова Накова и Григор Паунов Григоров, първата лично, двамата чрез адв. Григорова и в писмен отговор заявяват становище за основателност на молбата и претендират присъждане на разноски, а останалите: Тодор Василев Тодоров, Мария Стоянова Младенова, Диляна Стоянова Савова, Боян Георгиев Николов, Радка Георгиева Николова и Георги Василев Тодоров, представлявани от адв. Цветков, заявяват становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на молбата за отмяна. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решение № 809 от 03.11.2010 г., постановено по адм. д. № 607/2010 г. образувано по касационни жалби съответно на ОСЗ - Костинброд и на Боян Георгиев Николов, Радка Георгиева Николова, Тодор Василев Тодоров, Георги Василев Тодоров, Мария Стоянова Младенова и Диляна Стоянова Савова, Административен съд София област е отменил решение № 101 от 12.05.2010 г., постановено по гр. д. № 143/2010 г. на Районен съд -гр. Костинброд. С противопоставеното му решение № 487/15.06.2010 г. по касационно адм. д. № 288/2010 г., образувано по касационни жалби на ОСЗ - Костинброд и на "ролпласт груп"ад, Административен съд София област е оставил в сила решение от 30.12.2009 г., постановено по адм. д. № 490/2008 г. на Районен съд -гр. Костинброд. Като довод за приложимостта на разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК в настоящото производство по отмяна на влязлото в сила решение на Административен съд София област в искането се твърди, че е налице обективна тъждественост на делата, по които крайният резултат от касационното обжалване е различен, като се признава липсата на субективна тъждественост по тях. Отмяната на влязло в сила съдебно решение е извънреден способ и разпоредбата на чл. 239 от АПК изчерпателно изброява случаите, в които тя е допустима, а за да е приложима хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК следва да се установи в настоящото производство, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Само при установяване на кумулативно наличие на тези предпоставки, съгласно чл. 244, ал. 2 АПК, съдът отменя неправилното решение. Както бе посочено по-горе, не се спори, че по двете дела липсва субективна тъждественост, което е необходима предпоставка по чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на процесното решение на тричленния състав на Административен съд София област на посоченото основание. В случая е различен и предметът на обжалване, поради което няма идентичност на спора на посочените от искателя две дела, респективно несъвместимост между тях, още по-малко противоречие между две съдебни решения, разрешаващи по същество един и същи спор в две различни съдебни производства, поради което не са налице предпоставките на чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на процесното решение на тричленния състав на Административен съд София област на посоченото основание. В този смисъл е и тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по тълк. д. № 4/2010 г. на общото събрание на колегиите на ВАС, което съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Останалите оплаквания в искането за отмяна за неправилност на изводите на съда са доводи, относими към касационните основания по чл. 209 от АПК, но не и към посоченото основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 от АПК, на които се основава искането, поради което не се следва да се обсъждат в настоящото производство. За пълнота на изложението и във връзка с допълнително наведеното отменително основание по чл. 239, т. 1 от АПК следва да се посочи, че отмяна може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Противопоставеното решение по дело с различни страни и предмет не попада в тази категория, тъй като не представлява ново писмено доказателство или документ за новооткрити факти. По изложените съображения не са налице посочените основания за отмяна по чл. 239, т. 1и 4 от АПК и молбата за отмяна следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото искането на молителя и на заинтересованите страни Славка Паунова Накова и Григор Паунов Григоров за присъждане на разноски по настоящото производство е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение