Решение № 1290 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2691/2015 г.

Решение № 1290 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2691/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Биляна Огнянова Тончева, чрез пълномощник адв. Църцаров, и от Татяна Петкова Бойчева, против решение № 6878 от 14.11.2014 г., постановено по адм. дело № 10714/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на Тончева срещу решение № 238/04.10.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав по преписка № 209/2010 г. по описа на КЗД. Иска се отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно. В открито съдебно заседание касационното оспорване се поддържа от първата жалбоподателка. Ответникът КЗД, чрез процесуален представител, счита жалбите за неоснователни. Ответниците - Министерски съвет на Република България, министър на труда и социалната политика, министър на финансите и Национален осигурителен институт, не се представляват и не са изразили становище по спора пред настоящата инстанция. Ответницата Оля Николаева Иванова - Мокуние не оспорва подадените жалби. Ответницата Анелия Иванова Петкова и още 125 физически лица, представлявани от адв. Иванова, молят жалбите да бъдат уважени. Останалите ответници физически лица не са взели отношение, не се явяват и представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, в настоящия си тричленен състав, намира жалбите за процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения: Делото е изяснено от фактическа страна, а съдебното решение е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е обсъдил релевантните за спора обстоятелства и факти, както и изразените от страните становища и възражения. Доводите на касаторите са били наведени и пред първоинстанционния съд и на същите е даден обоснован отговор защо не е налице дискриминация при приложението на чл. 53, ал. 4 от КСО. Съгласно цитираната правна разпоредба в действащата й към момента на завеждане на жалбите пред КЗД редакция "паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството". В хода на производството през комисията нормата е изменена, като след думите детско заведение е добавено "включително и детски ясли". Именно поради настаняване на деца до двегодишна възраст в детски ясли, спорът е възникнал, след като от родителите е било изискано връщане на изплатеното обезщетение от ДОО на основание чл. 164, ал. 5 и 6 от КТ като неправомерно получено в периода на посещаване на детските заведения. Правилно съдът е приел, че за да бъде квалифицирано като дискриминационно определено деяние, трябва да има за резултат нарушаване на принципа на равенство и да е обусловено от защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Жалбоподателката Биляна Тончева се позовава на признаците "лично положение" и "обществено положение", като счита, че характерен за личността й белег е нейното качество на майка на дете до двегодишна възраст. Но същевременно характеристиката "родител на дете, настанено в детско заведение" не представлява характерен, обективен и траен белег. Затова, без да бъдат преповтаряни изводите на съда, изтъкнати в тази посока, обосновано е прието, че в конкретния случай не е налице защитен признак, а възприет от законодателя различен подход към две групи родители на деца. Разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО е императивна и определя прекратителните основания за спиране или отказ за изплащане на обезщетение при отглеждане на малко дете до навършване на двегодишна възраст. Правилни са изводите на съда, че визираното в тази норма ограничение няма за цел да противопоставя родителите, нито да ги поставя в различно положение. Нормата засяга всички осигурени лица, чиито деца са настанени в детски заведения и с оглед така предоставената социална облага е ограничена възможността същевременно да се получава обезщетение за времето на ползване на правото на отпуск по чл. 164 от КТ или след неговото прекъсване до момента на навършване на две години на детето. При така установеното текстът на чл. 53, ал. 4 от КСО не би могъл да бъде дискриминационен по смисъла на ЗЗДискр., а доводите за противоречието му с разпоредби от цитираните Конвенция на ООН за правата на детето и Конвенция № 183 на Международната организация на труда относно закрилата на майчинството са ирелевантни към предмета на спора. Предвид изложеното касационната инстанция счита, че при формиране на фактическите си и правни изводи съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, а е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,