Решение № 7801 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12583/2014 г.

Решение № 7801 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12583/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, против решение № 3292 от 16.05.2014 г. по адм. дело № 641/2013 г. по описа на Административния съд - София-град. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът необосновано е приел, че ищецът е претърпял вреди вследствие бездействие на администрацията на затвора. На изложените касационни основания иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Веселин Веселинов Казанлъклиев, редовно призован, се явява лично. Моли да се остави касационната жалба без уважение и иска да му бъде присъдено справедливо обезщетение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и по същество е основателна. Съдът неправилно е приложил материалния закон. Не са налице елементи от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ. От доказателствата по делото става ясно, че длъжностните лица са изпълнявали задълженията си в съответствие с нормативната уредба. Не се доказва неосигуряване на качествено медицинско обслужване на ищеца. Решението на съда е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Административният съд е бил сезиран с иск, предявен от Веселин Веселинов Казанлъклиев срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София, за присъждане на сумата 76 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и нервно разстройство, страх да не се разболее от туберкулоза, загуба на зъби, обриви и кожно заболяване, причинени от незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затворническо общежитие "Атлант" - гр. Троян, в периода от 20.04.2012 до 06.06.2012 г. Административният съд - София-град, е осъдил ГД "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на Веселин Веселинов Казанлъклиев сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и нервно разстройство, довели до загуба на зъби, настъпили вследствие незаконосъобразно бездействие на длъжностните лица при ГД "ИН" - София, в периода 20.04.2012-06.06.2012 г., както и да заплати на Административния съд - София-град, сумата 19,80 лв. - разноски по делото. Съдът е отхвърлил предявения иск в останалата част за разликата до 76 000 лева. Приел е иска за частично основателен при доказано бездействие на длъжностни лица на ответника, които не са изолирали болен от туберкулоза, а са го оставили в килия с други затворници и не са взели допълнителни мерки да предпазят лишените от свобода от заразяване с болести. Не е било извършено и дезинфекциране на помещенията, обитавани от лишените от свобода. Това е причинило на Казанлъклиев нервно напрежение и стрес, довели до загуба на зъби. Позовал се е на разпоредбата на чл. 119а, ал. 1 и ал. 2, т. 10 и 11 ППЗИНЗС. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претенцията за обезщетение на претърпени неимуществени вреди е за периода от 20.04.2012-06.06.2012 г., когато ищецът е престоял в Затворническо общежитие "Атлант". Разпоредбата на чл. 119а ППЗИНЗС, която регламентира дейността по държавния здравен контрол в ГДИН и териториалните й служби съобразно Закона за здравето, Закона за храните и подзаконовите им нормативни актове, е нова и е приета с "Държавен вестник", бр. 20 от 07.03.2014 г. Отговорността на държавата и общините за вреди е институт на материалното право, поради което възможността същата да се ангажира е свързана с наличието на материалноправна норма, действаща към момента на извършването на административния деликт. Материалноправното основание възниква с приемането на законовата разпоредба, в сила от 10.03.2014 г., поради което тя не може да урежда правоотношения и юридически факти, настъпили преди приемането на закона. Това е довело до неправилно прилагане на материалния закон при постановяването на обжалваното решение. Доказателствата по делото не са преценени от съда в тяхната съвкупност. Съдът е дал вяра на показанията на свидетеля Иван Йотов Георгиев, без да коментира писмените доказателства по делото. Видно от представената докладна записка от завеждащия здравната служба д-р Пеновски, ищецът е бил настанен в килия с Веселин Руменов Стоянов, "който преди е бил болен от туберкулоза, за което е бил лекуван със съответните медикаменти. Същият е бил БК/-/, т. е. не отделя бактерии и не е заразен." На контактните с него лица са били направени проби манту и рентгенографии, които са установили, че няма заболели лица. Включително и за В. Казанлъклиев е установено, че е бил клинично здрав. В същата докладна записка рег. № 2553/19.03.2013 г. са отразени четири посещения на ищеца в здравната служба, при които е имал оплаквания за сърбеж и обриви от ухапване от насекоми и е получил медицинска помощ. Назначената по делото медицинска експертиза и писмото от зъболекаря на затвора установяват, че още при постъпването в затворническото общежитие на ищеца е била поставена диагноза "гнойна хеморагична пародонтоза". Стоматологът е посочил, че опитите за лечение не са дали резултат, поради което се е наложила екстракция на зъбите. Вещото лице също уточнява, че стресът може да доведе до прогресия на това заболяване, но не е причина за началото на заболяването. Тези доказателства установяват, че още при постъпването си в затворническото общежитие ищецът е страдал от посоченото заболяване на зъбите, което към този момент е било в такъв стадий, че не е било лечимо. Съдът не е направил анализ на тези доказателства, поради което изводите му за доказано бездействие на длъжностните лица на ответника са необосновани. Решението на административния съд следва да бъде отменено като неправилно и спорът да бъде решен по същество, поради това че е изяснен от фактическа страна. По делото не е доказано незаконосъобразно действие или бездействие на администрацията на Затворническо общежитие "Атлант", нито на други длъжностни лица при касационния жалбоподател, поради което предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., изразяващи се в стрес и нервно разстройство, довели до загуба на зъби, настъпили вследствие незаконосъобразно бездействие на длъжностните лица при ГД "ИН" - София, в периода 20.04.2012-06.06.2012 г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора решението следва да бъде отменено и в частта на присъдената на Административния съд - София-град, сума 19,80 лв. - разноски по делото. В останалата част решението на съда е влязло в сила. Настоящата инстанция преценява искането за заплащане на възнаграждение за юрисконсулт за неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС (т. 1) е прието, че съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, ако страната представи доказателства за заплащането му. Спазването на това изискване се налага поради равнопоставеността на страните в процеса. Поради това че не са представени доказателства за допълнително заплатено възнаграждение за юрисконсулт по конкретното дело, такова не следва да се присъжда. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,