Решение № 4655 от 4.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10017/2013 г.

Решение № 4655 от 4.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10017/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на регионална дирекция "Гранична полиция" Драгоман, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 522 от 15.05.2013 г., постановено по административно дело № 291/2013 г. от Административен съд София-област, с което е отменена негова заповед рег. № 399 от 21.02.2013 г. По наведени в жалбата доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Калоян Вълков Чешмеджиев Атанасова в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на изискванията за форма, в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е правилно. Обоснован е изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията за форма по чл. 246, ал. 1 от Правилника за приложение на закона за Министерство на вътрешните работи (ППЗМВР) доколкото в същата не са посочени мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Доколкото не е задължително мотивите да бъдат изложени в самия административен акт следва да бъде посочено, че липсва такова конкретно посочване и в изготвената справка № 1871 от 28.01.2013 г. за извършена проверка в ГКПП Калотина, послужила при издаване на заповедта. В оспорената пред първоинстанционния съд заповед дисциплинарно-наказващият орган е приел, че Чешмеджиев е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМВР, изразено в неупражняване на контрол над подчинени му служители и неизпълнение на служебни задължения и заповеди, но от съдържанието на акта, както и от приложената справка не може да бъде изведено с кои действия на наказания служител са осъществени тези нарушения. Обоснован и законосъобразен е и изводът на съда, че в случая органът не е изпълнил задължението си по чл. 229, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР да събере и оцени всички доказателства, цялостната дейност на служителя, както и обясненията му при определяне на вида и размера на наложеното наказание. Правилно в тази насока съдът е приел, че в случая в нарушение на изискванията на чл. 229, ал. 2 ЗМВР в заповедта не се съдържа обосновка за определяне на вида и размера на наказанието, съобразно конкретното извършено нарушение, настъпилите от него вредни последици, изложение на обстоятелствата, при които е извършено, както и оценка на цялостното поведение на служителя до момента. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение