Решение № 11839 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8528/2018 г.

Решение № 11839 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8528/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на "Грейнчарт" ООД със седалище гр. Варна, представлявано от управителя Н. Христов, подадено чрез процесуалния му представител адв. Т. Тодоров, за отмяна на влязлото в сила решение № 15896 от 21.12.2017 г., постановено по адм. д. № 13976/2016 г. по описа на Върховния административен съд, VІІІ отделение, оставило в сила Решение № 1995 от 17.10.2016 г. по адм. д. № 3681/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, в часттта на установен дължим от дружеството ДДС в размер на 7830, 57 лв. за данъчен период м. 10. 2013 г. Като основание за отмяна се сочи чл. 239, т. 1 АПК, с твърдения за открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, представляващи: имейл от "Транс капитал-М" от 14.03.2018 г. и 2 бр. копия на свидетелство за регистрация № [номер] на товарен автомобил с д. к. [рег. номер на МПС] /без посоченото в искането свидетелство за регистрация на товарен автомобил с д. к. № [номер]/. Моли решението да се отмени и делото да се върне на Административен съд - гр. Варна. Със становище от 21.09.2018 г., идентично с искането, молителят поддържа последното и претендира разноски. Ответникът по искането за отмяна – директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, в писмена молба изразява становище за неоснователност на искането и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 721. 52 лева. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С частта от решението, чиято отмяна се иска, ВАС е оставил в сила Решение № 1995 от 17.10.2016 г. по адм. д. № 3681/2015 г. по описа на Административен съд-гр. Варна, в часттта на изменен ревизионен акт № Р-03000315000964-091-001 от 31.08.2015 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 536 от 19.11.2015 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна за отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 10.2013 г. с главница в размер на 329 988, 42 лв. по фактури за доставка на царевица, издадени от "СМРМ Т - Инвест" ООД, "Арто - М" ЕООД и "Лесхос" ЕООД и установен дължим от дружеството ДДС за данъчен период м. 10. 2013 г. в размер на 7830, 57 лв., като в тази част е отхвърлил жалбата на настоящия молител срещу ревизионния акт. В производството по отмяна съдът следва да установи единствено налице ли са твърдяните от молителя отменителни основания, които му дават право на отмяна на съдебния акт. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1-6 от АПК отменителни основания. В молбата, по която е образувано настоящото производство е посочено основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Под нови обстоятелства следва да се разбират факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, т. е. същите да са от значение за решаване на делото по същество. По настоящото искане не се установи наличие на нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, предвид следното: Като такова не може да се прецени имейл от "Транс капитал - М" от 14.03.2018 г., предвид факта, че е част от частна кореспонденция и не представлява частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК- с оглед липсата на подпис. Свидетелство за регистрация №[номер] на товарен автомобил с д. к. [рег. номер на МПС] / представено в две идентични копия вместо посоченото в искането свидетелство за регистрация и на товарен автомобил с д. к. № [номер]/, също не е ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като при предявеното основание за отмяна съдебният акт подлежи на такава, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, което означава, че те са съществували към този момент, но въпреки процесуалната активност на страната, тя не е могла да знае за тях. Това основание за отмяна не следва да се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение, за наличие на каквото не се твърди в искането, или на бездействие на страната /каквото в случая е проявено по отношение на доставката от "Лесхос" ЕООД, по която не е бил установен извършеният транспорт на процесните 146, 64 тона царевица/, тъй като новопредставеното свидетелство за регистрация е с дата 6.04.2012 г., т. е. документът е съществувал преди приключване на делото и при проявена активност от страната тя е можела да се снабди с него. Иначе казано, предвид датата на издаването му, то не е ново писмено доказателство, а и отмяната по реда на чл. 239 от АПК не е средство за поправяне на допуснатите от страните грешки при попълване на делото с факти и доказателства. Новите обстоятелства дефинитивно законодателят свързва с такива факти от действителността, които са от съществено значение за правилното разрешаване на възникналия правен спор, но обективно да не са могли да бъдат известни на страните. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК няма предвид новосъздадените факти, т. е. тяхното възникване след приключване на делото. Законодателят е имал предвид и новооткритите или новосъздадени документи, но само относно факти, за които в съдебния процес страните са твърдели за тях, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. По тези съображения представените имейл и свидетелство не представляват нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. От друга страна, останалите доводи на молителя по същността си представляват касационни отменителни основания, с които се оспорва законосъобразността на влязло в сила съдебно решение, което е недопустимо в рамките на извънинстанционното производство по чл. 237 от АПК. Приложената към писмената защита практика на ВАС- 6 решения, постановени в периода 2007-2012 г., е неотносима към спора. С оглед изложеното Върховният административен съд, в настоящия състав намира искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК за неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора искането на молителя, чрез процесуалния му представител, за присъждане на разноски по настоящото производство е неоснователно и следва да се остави без уважение. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 249 АПК, е направено своевременно и е основателно в частта за 100 лева, предвид характера на настоящото производство-без материален интерес. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в ДВ бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. за защита пред ВАС, които да се заплатят от молителя. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, Първа колегия