Решение № 1642 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6261/2015 г.

Решение № 1642 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6261/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "О. Груп" ЕООД, ЕИК- 201516420, представлявано от управителя Н. Г. Д. и чрез проц. представител адв. Ю. Й., против решение № 697/03.04.2015 г., постановено по адм. д. № 1750/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "О. Груп" ЕООД против Ревизионен акт (РА) № 241305446 от 28.02.2014 г., издаден от началник сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Пазарджик, потвърден с Решение № 508 от 26.05.2014 г. на и. д. директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 134 624.10 лв., ведно с прилежащите лихви. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна и недоказана. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена ССчЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Обосновано е прието, че оспореният ревизионен акт е издаден в съответствие с чл. 6 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, като правото на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, а именно от март до юни, включително, 2013 г. в размер на 134 624.10 лв. по фактури, издадени от "П. С. В. Груп"ООД, с предмет пшеница, царевица, нерафинирано олио, царевични отсевки не е признато, поради липса на доставки в хипотезата на фиктивно фактуриране. Изведено е заключение за установени формални облигационни отношения и липса на реален стоков оборот, като съдът се обосновава с обстоятелствата, че прекият доставчик "П. С. В. Груп" ООД, касаторът "О. груп"ЕООД и получателят на последващи доставки "У. К" ЕООД, последният и доставчик на прекия доставчик, имат една и съща складова база и стоката не е напускала склада. Установено е, че продават/купуват стоката без надценка, като само прекият доставчик има наличности, съответни на фактурираните и дейността му е съобразена с изискванията на Закона за съхранение и търговия със зърно и Наредба № 40/2003 г. Касаторът, като лице, което купува зърно няма регистрация по чл. 1 от Наредбата, няма лицензиран склад, не са представени доказателства за транспорт на стоките и разходи за товаро-разтоварна дейност, както и доказателства за индивидуализирането им. Установеното фактическото документиране на операциите по промяна на собственика, без физическо движение на стоката подкрепя извода на съда за фиктивно фактуриране. Този съд споделя тезата на решаващия съд, че житейски нелогично и неоправдано звучи обстоятелството, че трите дружества използват една и съща складова база, и вместо "У. К" ЕООД директно да закупи необходимите му стоки, то прави това от "О. Груп" ЕООД, което пък от своя страна му продава закупената от "П. С. В. Груп" ООД стока, без никаква надценка. Това обстоятелство сочи, че е налице префактуриране на стоки, а не реално изпълнение на доставка. Предметът на спора е сведен до реалното престиране на стоките от доставчика "П. С. В. Груп" ООД, а събраните в хода на съдебното дирене доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, сочат на формално установени облигационни отношения между страните и нереален стоков поток. За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи cметка за това, налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 от ЗДДС. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът е разгледал спор, с който не е сезиран, предвид обсъждане на доставка с предмет "фуражен компонент" в мотивите на съдебния акт. Думите са извадени от контекста на текста и тълкувани извън смисъла, в който съдът ги е употребил. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Разноски следва да бъдат присъдени, с оглед своевременно направеното искане в тази връзка. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав