Решение № 2893 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8183/2013 г.

Решение № 2893 от 27.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8183/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Бултра" ЕООД, гр. Перник, срещу Решение № 905 от 11.02.2013 г., постановено от Административен съд - София град по адм. д. № 6313 по описа на същия съд за 2011 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 2001007028/01.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с Решение № 922/3.06.2011 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП-гр. София (понастоящем Дирекция "ОДОП"). В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде изцяло отменен РА. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - Директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Петрова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив, е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд - София град е бил РА № 2001007028/1.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с Решение № 922/3.06.2011 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП-гр. София (понастоящем Дирекция "ОДОП") досежно определените задължения по ЗДДС за данъчен период месец декември 2008 г. в резултат на непризнатото право на данъчен кредит в размер на 97 616.72 лв. и лихви от 14.05 лв. по фактура, издадена от "Бултекс" ЕООД. С обжалваното решение административният съд е приел, че процесният РА съставлява валиден данъчен акт, издаден в съответствие с процесуалните правила, както и в съответствие с материалния закон досежно предприетия отказ да бъде признато на ревизираното дружество право на приспадане на данъчен кредит. Очертан е основният спорен въпрос по делото, който, според съда, е свързан с реалността на документираната в спорната фактура № 6/18.12.2008 г. доставка на услугата "изграждане на СВР по договор и акт обр. 19" и се свежда до това дали действително са осъществени строителни услуги в обема, документиран с протокола от 7.11.2007 г. и приложения към него Акт обр. 19, както и кога е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС. В мотивите на решението е описана приетата за установена фактическата обстановка, като въз основа на писмените доказателства и изслушаната техническа експертиза съдът е счел, че през процесния данъчен период от страна на "Бултекс" ЕООД (изпълнител по договора за СМР от 29.06.2007 г. и издател на спорната фактура) или от негови подизпълнители не са извършвани изкопи и не е полаган бетон. Приел е, че такива са били извършени към датата 7.11.2007 г., за което е съставен Приемо- предавателен протокол от същата дата и към него Акт обр. 19, поради което и към датата на издаване на процесната фактура материализираните фактурирани услуги вече са били извършени, поради което не е възникнало данъчно събитие на посочената в нея дата. Въз основа на горните факти, съдът е счел за законосъобразен извода на органите по приходите, че следва да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 97 616.72 лв. Решението е правилно. Правото на приспадане на данъчен кредит е предпоставено от наличието на доказателства за реално извършена доставка на стоки или услуги. В зависимост от характера и предмета на доставката, на изследване подлежи именно този факт, отсъствието на който законодателят е обвързал с непризнаване правото на данъчен кредит (чл. 70, ал. 5 ЗДДС). Получателят по доставката дължи да установи нейното реално извършване и да изпълни едно от условията, алтернативно определени в чл. 71 ЗДДС, в случая това по т. 1- да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115, в който данъкът да е посочен на отделен ред, по отношение на доставки на стоки или услуги, по които е получател. Така, правото на приспадане възниква тогава, когато е възникнало данъчно събитие- извършена (получена) е доставка, която е облагаема. В реда на изложеното, правилен се явава изводът на административния съд, че на установяване в случая подлежи именно това дали доставчикът действително е извършил отразената във фактурата доставка. Според чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС, данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, т. е. датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. При изпълнение на задълженията по чл. 202 ГПК административният съд е обсъдил заключението на съдебно- техническата експертиза ведно с доказателствата, събрани в хода на ревизионното и съдебното производство. В резултат на това, обосновано Административният съд е достигнал до извода, че към момента на придобиване на право на собственост върху процесния имот от "Бултра" ЕООД и към 29.12.2007 г. са били извършени преобладаващата част от СМР, предвид съпоставката между договорите, актовете, протоколите и заповедите за извършени СМР, удостоверенията по чл. 181 ЗУТ издадени от общината и др., което изключва извършването им през процесния данъчен период 2008 г., съобразно отразеното в процесната фактура. Горният извод на съда се подкрепя от извършеното подробно изследване на писмения доказателствен материал, видно от който когато Марияна Исакиева е прехвърлила собствеността върху двуетажна сграда за обслужващи дейности на "Бултра" ЕООД, вече са били извършени СМР- разрушаване на съществуваща в имота стара сграда, изкоп, кофраж, армировка, бетониране на основите и др. Съдът правилно е преценил, че към 29.12.2007 г., когато жалбоподателят е сключил договор с "Феро Ал" ЕООД, вече са били изпълнени и описаните в част II, т. т. 18-24 на Акт Обр. 19 от 7.11.2007 г. видове СМР, а към дата 29.03.2008 г., когато "Феро Ал" е сключил договор с "Франц строй" ЕООД, описаните в част I и в част II, т. т. 1-36, вкл. видовете СМР по същия акт обр. 19 също са били изпълнени. В реда на изложеното следва да бъде посочено, че обосновано в мотивите на обжалваното решение е обсъден въпроса за противоречивите и взаимоизключващи се обяснения на жалбоподателя в хода на първоначално образуваното ревизионно производство и това, проведено след постановяване на Решение № 372 от 18.03.2010 г. на Директор Дирекция "ОУИ", с което е постановено връщане за нова ревизия. Тези несъответствия са както досежно времето на извършването на СМР, така също и по отношение използването на подизпълнители - "Феро АЛ" ЕООД, "Франц строй" ЕООД, и същите действително не позволяват тяхното кредитиране и са още един аргумент за несъстоятелността на поддържаната теза от ревизираното дружество за реалност на фактурираните услуги, както правилно е заключил и административният съд. Реалността е от основно значение за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като при недоказаността й, наличието на издаване на данъчни фактури и начисляване на ДДС не е достатъчно за признаването на посоченото право. Ето защо, приемайки, че процесните доставки на услуги не са реално осъществени и достигайки до крайния извод за установеност на хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, административният съд е постановил правилно решение. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на спора разноски на касатора не следва да бъдат присъждани, а предвид обстоятелството, че с първоинстанционното решение на приходната администрация е присъдено юрисконсултско възнаграждение по чл. 161, ал. 1, пр. посл. ДОПК, такова за настоящата инстанция не се дължи. Водим от горното и в същия съд Върховният административен съд, Осмо отделение