Решение № 999 от 11.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2045/2008 г.

Решение № 999 от 11.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2045/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба В. М. С. срещу въззивно решение № 700 от 10.12.2007 г. по гр. д. № 863/2007 г. на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Районен съд, гр. С. от 26.06.2007 г. по гр. д. № 540/2006 г., в частта за ползуването на семейното жилище. Жалбоподателката поддържа, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, на съществени правила на съдопроизводството и е необосновано. Ответникът С. Н. С. не взема становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да остави в сила решението на Районен съд, гр. С., с което ползването на семейното жилище е предоставено на ответника въззивният съд е приел, че от брака на страните няма деца, че семейното жилище е собственост на съпруга, че съпругата от три години живее в друго населено място, както и обстоятелството, че съпруга вече има друго семейство и дете, с което живее в жилището. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че ползването на семейното жилище не може да бъде представено на съпругата, независимо от установената вина на съпруга за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Съгласно чл. 107, ал. 2 СК ползването на семейното жилище, собственост на виновния съпруг, може да бъде предоставено за определен срок на невиновния. При установените по делото обстоятелства, че жалбоподателката отдавна не живее в жилището, а живее и работи в друго населено място, че ответника е създал друго семейство от което има дете и живеят в процесното жилище, въззивният съд правилно е приел, че на жалбоподателката не може да бъде предоставено ползването нито на цялото, нито на част от семейното жилище. Въззивният съд е установил от показанията на сестрата на жалбоподателката броя на жилищните и сервизни помещения от които се състои семейното жилище, поради което оплакването, че в нарушение на процесуалните правила не била допусната техническа експертиза за установяване характеристиката на семейното жилище, предвид възможността да се ползва поотделно от двамата съпрузи е неоснователно. При наличието на една кухня и баня в жилището, и предвид създалите се нетърпими отношения между страните ползването на част от жилищните помещения с общо ползване на сервизни е невъзможно, а е видно, че две жилища без преустройства не могат да се обособят. Предоставянето на ползването на семейното жилище на невиновния съпруг не е последица от установяването на вината на другия. Липсата на вина у някой от съпрузите е предпоставка да се преценяват другите обстоятелства, които имат значение за ползването на семейното жилище. То се предоставя при преценка на всички обстоятелства по делото и не може да бъде обосновано единствено с липсата на вина на съпруга- несобственик. В конкретния случай при установените обстоятелства, правилно въззивният съд е приел, че на жалбоподателката не може да се предостави ползването на семейното жилище, нито на част от него. Предвид изложеното, решението на въззивния съд като правилно ще следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, III гр. отделение