Решение № 10082 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6306/2016 г.

Решение № 10082 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6306/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главния секретар на Министерство на регионалното развитие благоустройство, чрез юрк. Хаджиева срещу решение № 2008 от 23.03.2016 г., постановено по административно дело № 10579/2015 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което е отменена заповед № РД-02-16-673/28.09.2015 г., с която е прекратено служебното правоотношение на Н. Л. Н., на длъжността "старши експерт" в Отдел "Последващ контрол", Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие". Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, което счита за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Н. Л. Н., чрез адв. Нучев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение на съда за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноските по делото, за което представя списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административно-производствени правила, но в несъответствие с материалния закон и неговата цел. За да постанови този резултат, АССГ приема, че в случая не са налице предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), тъй като длъжността, заемана от Н. Л. Н. - "старши експерт" в Отдел "Последващ контрол", Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие", не е реално съкратена. Решението е неправилно. Правните изводи на първоинстанционния съд относно приложението на материалния закон не се споделят от настоящия съдебен състав. С длъжностното разписание от 28.09.2015 г. са закрити отделите "Последващ контрол" и "Мониторинг", и е създаден нов отдел - "Предварителен контрол и мониторинг", с обща численост - 27 щатни бройки, разпределени по брой длъжности, както следва: началник на отдел - 1; "държавен експерт" - 5; "главен експерт" - 9; "старши експерт - 5; "младши експерт" - 7. Общата численост на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие", според длъжностното разписание от 21.08.2015 г. (л. 182 и сл.) е била 160 щатни бройки, а общата численост на отделите "Последващ контрол" и "Мониторинг" - 27 щатни бройки- 7 за Отдел "Последващ контрол" и 20 за Отдел "Мониторинг". Според разписанието от 21.08.2015 г., длъжността на жалбоподателя Н. Н.. - "старши експерт" в Отдел "Последващ контрол" е била определена за заемане от двама служители, а в Отдел "Мониторинг" - от четирима, или общо - 6. Това положение е съществувало до 25.09.2015 г., когато е издадена Заповед № РД-02-34-17/25.09.2015 г. (л. 127), по т. I. 1. от която министърът е наредил съкращаване на 1 (една) щатна бройка за "старши експерт" в Отдел "Последващ контрол", с оглед на което общата численост на двата отдела е 26 щатни бройки, считано от датата на издаване на заповедта - 25.09.2015 г. Първоинстанционния съд е констатирал несъответствия между щатните бройки за "старши експерт", посочени в поименното разписание от 28.09.2015 г. (пет) и назначените на същата длъжност 6 (шестима) служители. Такова несъответствие не е налице. В поименното разписание от 28.09.2015 г. наистина фигурират шестима служители, заемащи длъжността "старши експерт" в отдел "Предварителен контрол и мониторинг", но ясно се вижда, че Р. Я. е по майчинство и на следваща позиция, без пореден номер за "старши експерт" е отбелязан назначеният по нейно заместване М. Й. Й.. В поименното разписание фигурират както титулярите на съответната длъжност, така и техните заместници, но под един номер. От тук следва извода, че няма несъответствие между щатните бройки за "старши експерт" и назначените на тази длъжност служители. По дефиниция длъжността се свързва с изпълнение на конкретен вид дейност, която може да се извършва от едно или повече лица, чийто брой (щат) в рамките на нормативно предвидената обща численост на служителите се определя от органа по назначаване. В контекста на релевантната правна уредба, за да е налице "съкращаване на длъжността" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е необходимо кумулативно да са налице двете предпоставки: длъжността да е отпаднала като нормативно определена позиция, с пълно премахване на функциите, задълженията и изискванията за заемане; или респ. - тяхното изменение да е толкова значително, че новата им съвкупност и критериите за тяхното осъществяване да налагат извод за наличие на качествено нова длъжност. По преценка на органа по назначаването може да се преустанови някоя от осъществяваните в администрацията видове дейност или да се намали обемът на дейността, което се изразява в премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. И в двата случая е налице съкращаване на длъжността като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Анализът на длъжностните разписания от 21.08.2015 г. и от 28.09.2015 г. води на извод, че функциите и задачите, които е осъществявала Н. като "старши експерт" продължават да съществуват, но е налице намаляване на броя на изпълняващите съответната длъжност служители от 6-ма, в закритите отделите "Последващ контрол" и "Мониторинг", на 5-ма в новия отдел "Предварителен контрол и мониторинг" за длъжността "старши експерт". При съкращаване на щата от шест на пет работни места, органът по назначаването е следвало да освободи от длъжност един служител, в случая - това е първоинстанционната жалбоподателка Н. Законът не изисква специална мотивировка и не свързва уволнението с определено поведение на служителя, а с политика на редуциране на длъжностите, която се провежда по целесъобразност на органа по назначаването. Преценката му кой държавен служител да освободи е израз на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол, защото за него не съществува законово регламентирано задължение за извършване на подбор. След като приложимият закон не овластява органа по назначаването да прави подбор, той не е длъжен и не би могъл да извърши такъв при промени в щатното (длъжностното) разписание. Съдебният контрол е приложим само по отношение на законосъобразността на акта, с който е прекратено служебното правоотношение. Съдът не следва да обсъжда и да прави сравнение с други длъжности, т. к. липсва съдържателно припокриване на длъжностните им характеристики с тази на заеманата от Н. длъжност. Предметът на спора е очертан от въпроса осъществено ли е действително съкращаване на длъжността, заемана от уволнения служител, чийто положителен отговор в случая обосновава неоснователността на първоинстанционното оспорване. В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, като тези действия са извън обхвата на съдебния контрол. Въпрос на собствено усмотрение на органа е определянето на наименованието и съответната система от функции, задължения и изисквания на всяка една длъжност в нормативно установените административни звена и допълнително обособените с щатното разписание отдели и сектори на тези звена (Арг.: чл. 11, вр. с чл. 4 ЗА). Свободната преценка е важима и по въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задължения и изисквания) при реално съкращаване на длъжности, свързано с намаляване на бройки длъжности от щатното разписание или тяхна трансформация в рамките на общата численост, нормативно установена от съответния УП. В този смисъл, целесъобразността на вътрешно-организационното управление и на кадровата политика на ръководителя на ведомството не е елемент от съдебната проверка. Освен, че засяга въпрос извън предметния обхват на спора, неподлежащ нито на косвен, нито на самостоятелен съдебен контрол. С оглед на това кои служители, заемащи подлежащи на съкращаване длъжности ще бъдат освободени от органа по назначаването не е въпрос на добросъвестно упражняване на правомощията му по управление на структурата, а въпрос на преценка по целесъобразност с оглед ефикасността на функциониране на администрацията. Поради това целесъобразността на реорганизацията, уволненията и преназначаването на останалите длъжности " старши експерт" е извън обхвата на дължимата проверка за законосъобразността на акта на органа по назначаването. Като неправилно, на посочените по-горе основания, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по съществото на спора, с което оспорената заповед № РД-02-16-673/28.09.2015 г., на главния секретар на Министерство на регионалното развитие благоустройство да бъде потвърдена, като законосъобразна. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение предвидени в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. За производството по настоящето дело в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 (сто) лева, както и допълнително 300 (триста) лева разноски по делото пред първата съдебна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение