Решение № 15845 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6352/2020 г.

Решение № 15845 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6352/2020 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 647 от 13.03.2020 г. по адм. дело № 2318/2019 г. на Административен съд – Пловдив.

С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отменил уведомително писмо изх. № 01-2600/3034#2 от 05.06.2019 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за неизпълнен ангажимент от "СК Тракиец" ЕООД по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., с което дружеството е определено като недопустим кандидат за подпомагане за кампания 2017 г. и му е отказано финансово подпомагане по направление "Биологично растениевъдство" по мярка 11 "Биологично земеделие".

Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Излага доводи, че съдът погрешно е приел за немотивиран оспорения административен акт. Според касатора в уведомителното писмо са изложени подробни съображения защо приема, че дружеството не е активен земеделски стопанин и това обстоятелство е пречка да бъде определено като допустим кандидат по смисъла на чл. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020 г. и съответно представлява основание за отказ за финансово подпомагане. В тази насока сочи, че "СК Тракиец" ЕООД предоставя услуги, свързани с менажиране на места за отдих, като съгласно приетото по делото експертно заключение за 2016 г. и 2017 г. дружеството е с основна икономическа дейност с код 55. 10 по КИД - 2008 "Хотели и подобни места за настаняване", която за 2017 г. заема 97 % относителен дял от общите нетни приходи от продажби, както и с допълнителна икономическа дейност с код 01. 50 по КИД – 2008 "Комбинирано растениевъдно-животновъдно стопанство" с 3% относителен дял от общите нетни приходи от продажба. Поради това касаторът поддържа, че дружеството, по аргумент от чл. 38б, ал. 2, т. 1 ЗПЗП и член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не е активен земеделски стопанин на когото да се отпуснат исканите директни плащания. Счита, че дружеството не ангажира доказателства, от които да е видно, че отговаря на някое от условията по чл. 38б, ал. 3 ЗПЗП и член 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, като правилното приложение на член 13 от Делегиран Регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията и на разпоредбите на чл. 38б, ал. 3, т. 1 и 2 ЗПЗП поставят този извод в зависимост от приходите, а не от разходите на лицето и то спрямо неселскостопанската му дейност. При тези съображения, подробно развити в касационната жалба, иска да се отмени като неправилно обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – "СК Тракиец" ЕООД, чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който излага съображения, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Претендира разноски за касационната инстанция, съгласно представените доказателства.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

Съдът е установил следните фактически обстоятелства:

"СК Тракиец" ЕООД е подало Заявление за подпомагане по схеми за директни плащания и мерки от ПРСР 2014-2020 с УИН 16.13.0717/81834 за кампания 2017 г. и е декларирало следните схеми за подпомагане: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) – СП (основна), Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК), Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), Агроекология и климат (Мярка 10) и Биологично земеделие (Мярка 11).

С Уведомително писмо изх. № 01-2600/7311 от 30.11.2017 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" на дружеството е даден срок за представяне на документи във връзка с изискването за активен фермер, съгласно чл. 38б ЗПЗП. В писмото е посочено, че при извършване на административни проверки по подаденото заявление за подпомагане за кампания 2017 г. е установено, че съгласно наличните в ДФ "Земеделие" данни дружеството попада в списъка от лицата, които не са активни земеделски стопани, съгласно чл. 38б, ал. 2 ЗПЗП. Посочено е, че съгласно чл. 38б, ал. 1 ЗПЗП директни плащания не се отпускат на физически или юридически лица, които съгласно член 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не са активни земеделски стопани. Изложено е, че те могат да бъдат признати за такива, ако докажат, че отговарят на някое от следните изисквания по чл. 38б, ал. 3 ЗПЗП:

1. годишният размер на директните плащания, определен съгласно член 12 от Регламент (ЕС) 639/2014 на Комисията, е най-малко 5 на сто от общия размер на приходите им от селскостопанска дейност за най-близката данъчна година, за която са налични доказателства за постъпления от неселскостопанска дейност;

1. общият размер на приходите, получени от селскостопанска дейност през най-близката данъчна година, за която са налични такива доказателства, представлява най-малко една трета от общия размер на приходите им;

1. основната дейност на ЮЛ, които са търговци, и ЕТ, съгласно кода на икономическа дейност (КИД), определен в Търговския регистър, удостоверен от НСИ, е упражняване на селскостопанска дейност;

1. предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност на ЮЛ, които не са търговци и ФЛ, съгласно регистър БУЛСТАТ, удостоверени от НСИ, е упражняване на селскостопанска дейност.

С две уведомителни писма от дружеството са изискани следните документи: копие на отчета за приходите и разходите, деклариран в НАП за най-близката данъчна година, за която са налични данни; справка за приходите и разходите по видове икономически дейности за най-близката данъчна година, декларирани в НАП; удостоверение от съответното териториално статистическо бюро на НСИ за определената основна икономическа дейност за най-близката година, в съответствие с предоставените данни по т. 1 и 2, съответно за 2017 и 2016 година.

С обжалваното уведомително писмо № 01-2600/3034#2 от 05.06.2019 г. за неизпълнен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020 за кампания 2017 г, заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) е определил дружеството като недопустим кандидат за подпомагане и е отказал финансово подпомагане за кампания 2017 година. Административният орган е приел, че дружеството не отговаря на нито едно от изискванията по чл. 38б ЗПЗП, т. к. получените субсидии по директни плащания през предходната година спрямо общите приходи на кандидата не са над 5%; от представените документи е видно, че приходите от селскостопанска дейност не представляват 1/3 от общия размер на приходите; кодът за икономическа дейност не е селскостопански.

Съдът е приел и кредитирал като обективна и компетентна назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Въз основа на заключението на вещото лице съдът е установил, че за кампания 2017 г. кандидатът за подпомагане е заявил по схеми и мерки за подпомагане, следните площи по видове култури: 1. люцерна – 2, 71 ха, многогодишни фуражни култури, обработваема земя; 2. орехи – 3, 18 ха, овощни видове, ядкови (черупкови видове), трайни насаждения; 3. Вишни – 7, 87 ха, група костилкови овощни видове, трайни насаждения. Заявените за кампания 2016 г. и 2017 г. по землище парцели/БЗС по номер и площ са физически блокове или са част от физически блокове, регистрирани в системата за идентификация на земеделските парцели, като не представляват места за отдих, спортни игрища, водни съоръжения и други. Трайните насаждения са дълготрайни биологични активи, като през кампания 2016 г. и 2017 г. вишните са били в период на плододаване, а ореховите насаждения са били млади трайни насаждения и не са били в плододаване, тъй като през 2016 г. са били на възраст шестгодишни, съответно през 2017 г. – седемгодишни. През 2016 г. и 2017 г. "СК Тракиец" ЕООД е добило и реализирало земеделска продукция от вишните, продадена на "Куминяно Фрут" ООД с. Катуница с фактури на стойност 48959, 64 лв. и 50411, 52 лв., с ДДС.

Съдът е приобщил по делото извадки от системата СЕБРА за извършени плащания към "СК Тракиец" ЕООД за кампания 2017 г. по мярка 11 "Биологично земеделие", договор за контрол и сертификация в биологичното земеделие, фактури за приходи и разходи във връзка с дейността и сертификат за съответствие за биологично производство на орехите.

При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, не е установил съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му, но е достигнал до извод, че не е мотивирано и противоречи на приложимите материалноправни разпоредби.

Съдът е обсъдил релевантните правила на чл. 38б, ал. 1 – 3 ЗПЗП и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 и е посочил, че изключението по чл. 38б, ал. 3 ЗПЗП се прилага само по отношение на лицата по чл. 38б, ал. 2 с. з., т. е. на първо място следва да се установи, че лицето не е активен земеделски стопанин и едва след това земеделският стопани трябва да докаже наличието на някое от условията по чл. 38б, ал. 3 ЗПЗП, за да се смята за активен земеделски стопанин. В случая административният орган е посочил само, че жалбоподателят (сега касационен ответник) попада в негативния списък от лица, които не са активни земеделски стопани по см. на чл. 38б, ал. 2 ЗПЗП, без да уточни коя от двете хипотези е относимата и без да изложи конкретни факти и доказателства в тази насока. Мотиви за това не се съдържат и в документите по административната преписка. В изпратените до дружеството уведомителни писма също не е конкретизирана при коя от хипотезите по чл. 38б, ал. 2 ЗПЗП органът счита, че дружеството не е активен земеделски стопанин и е изискано от дружеството да докаже, че отговаря на някой от критериите по чл. 38б, ал. 3 ЗПЗП. Съдът е приел, че при това положение актът е немотивиран, което е лишило оспорващият да организира адекватно защитата си и препятства осъществяването на съдебния контрол по същество, което е самостоятелно основание за отмяната му.

На следващо място, съдът е посочил, че по косвен път може да се направи извод, че органът е имал предвид хипотезата на чл. 38б, ал. 2, т. 1 ЗПЗП, според която не са активни земеделски стопани физическите и юридическите лица, които експлоатират летища, железопътни услуги, водни съоръжения, услуги в сферата на недвижимите имоти, спортни игрища и места за отдих. На тази база съдът е обсъдил експертното заключение, в което е отразено, че заявените парцели за кампания 2017 г. са физически блокове или част от физически блокове, регистрирани в ИСАК и съответно не представляват места за отдих, спортни съоръжения, водни съоръжения летища и други. Посочил е, че основната икономическа дейност е с код 55. 10 по КИД – 2008 "Хотели и подобни места за настаняване", като за 2017 г. основната икономическа дейност е с 97% относителен дял от общите нетни приходи от продажби, което отново по косвен път позволява да се приеме, че органът е приел за относима дейността "услуги в сферата на недвижими имоти" по чл. 38б, ал. 2, т. 1 ЗПЗП. В този контекст съдът е приел, че основната икономическа дейност на дружеството с код 55. 10 по КИД – 2008 не попада в нито една от дейностите по чл. 38б, ал. 2 ЗПЗП, включително и като "услуги в сферата на недвижимите имоти". По отношение на дейността "услуги в сферата на недвижимите имоти", съдът се е позовал на приетото в решение № 17089 от 12.12.2019 г. по адм. дело № 8104/2019 г. на ВАС, в което е отразено становище на Европейската комисия, че съзаконодателите са възнамерявали да обхванат инвеститори, (professional property developers), агенции за недвижими имоти (real estate agencies) и физически/юридически лица за управление на недвижими имоти (natural/legal persons managing real estate on a fee or contract basis). Според Комисията дейности като отдаване под наем на имоти за настаняване в стопанството, както и отдаването под наем на апартаменти или къщи, които се намират в частна собственост на земеделски стопани с цел настаняване, отдаването на части от сгради и площи в имот на стопанството и/или селскостопанска земя на трети лица, не следва да се смятат за услуги в сферата на недвижимите имоти. Съдът е извел извод, че съгласно дадените от Комисията примери, посочените дейности не следва да се считат за "услуги в сферата на недвижимите имоти" по смисъла на член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 и не са част от негативния списък. При тези съображения съдът е намерил, че по делото не е установено по безспорен начин, че "СК Тракиец" ЕООД попада в негативния списък на лицата по чл. 38б, ал. 2 ЗПЗП, които не са активни земеделски стопани и следователно няма задължение да доказва някое от условията по чл. 38б, ал. 3 ЗПЗП. Така мотивиран съдът е постановил обжалвания резултат.

Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му, по следните съображения:

Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря.

В чл. 38б, ал. 1 ЗПЗП е предвидено, че директни плащания по схемите по чл. 38а, ал. 1 не се отпускат на физически и юридически лица, които съгласно член 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не са активни земеделски стопани.

В чл. 38б, ал. 2, т. 1 и 2 ЗПЗП е дефинирано, че физически и юридически лица, които: 1. експлоатират летища, железопътни услуги, водни съоръжения, услуги в сферата на недвижимите имоти, спортни игрища и места за отдих; 2. са държавни или общински администрации или техни поделения, не са активни земеделски стопани.

В чл. 38б, ал. 3 и 4 ЗПЗП са регламентирани изискванията, при изпълнение на които се счита, че лицата, визирани в чл. 38б, ал. 2, т. 1 и 2 ЗПЗП са активни земеделски стопани, когато докажат, че отговарят на някое от тях.

Следователно, забраната за отпускане на директни плащания по схемите по чл. 38, ал. 1 ЗПЗП се отнася за лицата по чл. 38б, ал. 2 ЗПЗП - по т. нар. "негативен списък", които не са активни земеделски стопани. Фикцията по чл. 38б, ал. 3 ЗПЗП се прилага по отношение на лицата по чл. 38б, ал. 2 ЗПЗП. По силата на чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че лицето попада в списъка по чл. 38б, ал. 2 ЗПЗП, е на административният орган, който следва да установи фактическите и правни основания за издаване на административния акт. Когато от административния орган е установено, че лицето не е активен земеделски стопанин, то следва да докаже наличието на някое от условията по чл. 38б, ал. 3 ЗПЗП.

В уведомителното писмо административният орган е посочил, че на основание чл. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за подпомагане могат да кандидатстват физически лица, еднолични търговци и юридически лица, които са земеделски стопани по смисъла на § 1, т. 23 ЗПЗП и са регистрирани в ИСАК, съгласно чл. 30, ал. 2, т. 2 и/или т. 3 ЗПЗП, съгласно направлението, по което кандидатстват, като лицата могат да кандидатстват за подпомагане, ако отговарят на условията за активен земеделски стопанин съгласно чл. 38б ЗПЗП. Счел е, че дружеството няма качеството на активен земеделски стопанин и не отговаря на нито едно от изискванията по чл. 38б ЗПЗП.

С оглед правния статус на земеделския стопанин, съдът правилно е приел, че за него е валидна хипотезата на чл. 38б, ал. 2, т. 1 ЗПЗП.

Правилно съдът е приел, че обжалваното уведомително писмо не съдържа мотиви по релевантните спорни въпроси - липсва посочване към коя категория е подведена основната икономическа дейност на кандидата от изброените в чл. 38б, ал. 2, т. 1 ЗПЗП, защо дружеството не притежава качеството на активен земеделски стопанин, и ако попада в т. нар. негативен списък защо органът е приел, че не са изпълнени и изискванията по чл. 38б, ал. 3 и 4 ЗПЗП на базата на събрания доказателствен материал. При липсата на яснота по тези въпроси в уведомителното писмо съдът правилно е приел, че е налице съществено нарушение на изискването за форма, което препятства преценката за материална законосъобразност на акта.

Както вече се посочи, от данните по делото е видно, че основната икономическа дейност на земеделския стопанин съгласно КИД-2008 за 2017 г. е с код 55. 10 "Хотели и подобни места за настаняване", които са класифицирани в Клас І. Хотелиерство и ресторантьорство. Този сектор включва предоставяне на средства за подслон и места за краткосрочно настаняване – хотели, апартаменти, мотели, както и предлагане на храни и напитки за непосредствена консумация. В тази връзка съдът се е позовал на решение № 17089 от 12.12.2019 г. по адм. дело № 8104/2019 г. на ВАС, в което е отразено становище на Европейската комисия, че по отношение на услугите в сферата на недвижимите имоти, съзаконодателите са възнамерявали да обхванат инвеститори, (professional property developers), агенции за недвижими имоти (real estate agencies) и физически/юридически лица за управление на недвижими имоти (natural/legal persons managing real estate on a fee or contract basis), които са свързани с дейността на стопанството и е достигнал до извод, че основната икономическа дейност на ответното по касация дружество не попада в обсега на дейност "услуги в сферата на недвижими имот". В разглеждания аспект, в допълнение трябва да се отбележи, че в КИД-2008 е предвиден самостоятелен Клас L. Операции с недвижими имоти, който включва дейности на наемодатели, агенти и/или брокери при покупка или продажба на недвижими имоти, даване под наем на недвижими имоти и други услуги, свързани с недвижими имоти. Следователно е налице широк спектър от икономически дейности, които биха могли да попаднат в определението "услуги в сферата на недвижимите имоти" и съответно органът дължи произнасяне по съдържанието на това понятие. Съдът обосновано е счел, че обстоятелствата, свързани с основната икономическа дейност на кандидата и определянето му като неактивен земеделски стопанин не са били предмет на обсъждане от издателя на акта. На тази плоскост, възприетото от съда съдържание на понятието "услуги в сферата на недвижими имоти", независимо че е изградено на документ, който не е приложен по делото, следва да бъде обсъдено от административния орган при новото разглеждане на преписката. Административният орган е длъжен да изясни кои услуги с недвижими имоти попадат в очертаната сфера на дейност в чл. 38б, ал. 2, т. 1 ЗПЗП, съобразявайки правото на ЕС и национално законодателство. Съществено е също да се посочи релевантността на обстоятелството дали недвижимите имоти, предмет на услугата, се намират или не в стопанството на земеделския производител в светлината на цитирания от съда Тълкувателен документ за прилагането на член 9 от Регламент № 1307/2013 ЕС. В настоящото производство не са изложени мотиви в подкрепа на приетото от касатора, че ответното дружество не е активен земеделски стопанин, което е от съществено значение следва ли кандидатът да отговаря на някое от изискванията по чл. 38б, ал. 3 ЗПЗП. На следващо място, в уведомително писмо е посочено само, че административният орган е разгледал документите по преписката и е установил, че кандидатът не отговаря на нито един от критериите за признаване като активен фермер, цитирайки изискванията по чл. 38б, ал. 3 и 4 ЗПЗП. Съдът правилно е приел, че като е изброил отделните изисквания по чл. 38б, ал. 3 ЗПЗП, без да ги обвърже с конкретни факти, основани на представените писмени доказателства по делото, административният орган не е изпълнил условието за мотивираност на акта. Поради това съдът е извел обоснован извод, че порокът на акта по чл. 146, т. 2 АПК е съществен и е основание за отмяната му. Изложените мотиви по релевантните обстоятелства в касационната жалба не могат да санират отсъствието им в оспореното уведомително писмо, което не позволява и произнасяне по доводите за материална законосъобразност на акта. При новото разглеждане на административната преписка административният орган следва да изложи мотиви по спорните материалноправни въпроси, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в съдебното производство.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответното дружество, ДФ "Земеделие" следва да заплати на "СК Тракиец" ЕООД сумата 500 лв. за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,