Решение № 12275 от 25.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14145/2012 г.

Решение № 12275 от 25.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14145/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Образувано е по касационната жалба на кмета на Район "Слатина" на Столична община чрез процесуалния си представител юрк. Венета Георгиева, против решение № 4704 от 14.08.2012 г. постановено по адм. дело № 7082/2011 г. на Административен съд София-град, второ отделение, 29 състав. Иска се отмяната на решението като неправилно и незаконосъобразно, поради нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че административният орган, при издаването на административния акт не е бил длъжен да провери дали при прекратяването на наемните отношения ще постави детето в риск, тъй като то не е настанено в жилището по законовия ред. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора подържа жалбата. Ответникът - Еленка Николова Атанасова от гр. София, оспорва жалбата като неоснователна и моли решението, като законосъобразно и правилно да бъде оставено в сила. Ответникът - Агенция за социално подпомагане - Дирекция "Социално подпомагане" - Слатина в социален доклад дава заключение, че в жилището се осигурява стабилност, сигурност и спокойствие на детето. Ответникът - Държавната агенция за закрила на детето при Министерския съвет на Р. България, оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С оспореното решение, в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 46, ал. 5 от ЗОбС, административният съд е прогласил нищожността на заповед РД-09-200/3.08.211 г. на кмета на район "Слатина" на Столична община, поправена с негова заповед № РД-09-219/31.08.2011 г., в частта, с която е отменена заповед № 98 от 17.12.2003 г. на кмета на район "Слатина" на Столична община и е отменил заповед № РД-09-200/3.08.2011 г. на кмета на район "Слатина" на Столична община, поправена с негова заповед № РД-09-219/31.08.2011 в останалата и част. След извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК, настоящата инстанция намира решението, за валидно, допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Заповедта № 98 от 17.12.2003 г. за настаняване под наем в общинско жилище, издадена от кмета на район "Слатина" на основание чл. 43 от ЗОбС представлява конститутивен индивидуален административен акт и след влизането и в сила не може да бъде отменена на основание чл. 46 от ЗОбС, тъй като кметът на района няма материална компетентност. Тази заповед е изчерпала действието си с оглед сключения въз основа на нея договор за наем. При тази хипотеза, заповедта би могла да бъде отменена в производство по реда на чл. 99 и следващите от АПК, каквото настоящото не е. Като е прогласил нищожността на заповедта в тази и част, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Обоснован е изводът на решаващия съд, че в останалата си част процесната заповед е незаконосъобразна и като постановена в нарушение на чл. 35 и 36 от АПК, поради това, че административният орган не е събрал необходимите доказателства и изследвал всички факти и обстоятелства от значение на случая, я е отменил. Установено било, че в жилището живее малолетно дете. Административният орган, без да поиска и получи становището на Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за защита на детето е издал заповедта на основание чл. 46, ал. 2 от ЗОбС за прекратяване на наемното правоотношение, с което малолетното дете се поставя в риск. Не без значение е и факта, че на 1.09.2011 г. дължимите по договора за наем суми са платени, нещо което съдът е отчел при постановяване на решението. Настоящата инстанция намира, за ирелевантен факта, сочен от касатора, че малолетното дете не е настанено в общинското жилище по установения от закона ред и адресната му регистрация не е на този адрес. Не е могло детето да бъде вписано в настанителната заповед, тъй като е родено след нейното издаване, видно от приложените по делото доказателства. Като е прогласил нищожността на заповедта в първата и част и я е отменил в останалата и част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,