Решение № 11464 от 30.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 312/2014 г.

Решение № 11464 от 30.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 312/2014 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петър Искъров Теодоров от гр. София, против решение № 7391/27.11.2013 г., постановено по адм. д. № 3662/2013 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Теодоров против Заповед № П-05/27.02.2013 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). С последната, на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, е прекратено служебното му правоотношение на длъжността "директор" на Дирекция "Финансово-стопански дейности и управление на собствеността" в Обща администрация на ДАМТН, с ранг II младши. Недоволен от решението, Теодоров го обжалва. Счита същото за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът по жалбата - председателят на ДАМТН, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му е правният извод на АССГ за неоснователност на първоначалната му жалба против заповедта на председателя на ДАМТН. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно установено от фактическа страна е, че Теодоров е бил назначен за първи път като държавен служител със Заповед № Н-441/30.11.2012 г. на председателя на ДАМТН на длъжността, служебното правоотношение за която е прекратено. С обжалваната Заповед № П-05/27.02.2013 г. на председателя на ДАМТН, е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл, считано от 1.03.2013 г. Спорът по делото е за приложението на материалния закон. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл дава право на органа по назначаването при назначаване за първи път на държавна служба, в рамките на едногодишен срок, да прекрати служебното правоотношение без да са налице условията на чл. 103 ЗДСл. В случая са налице и двете комулативни предпоставки по чл. 12, ал. 1 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Теодоров е назначен за първи път на държавна служба, а прекратяването на служебното му правоотношение е станало преди изтичането на едногодишния срок съгласно ЗДСл от първоначалното назначаване. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон се развива в няколко насоки: Първият довод е за нищожност на заповедта, развит според касатора още в първоначалната му жалба. Въпреки не съвсем ясното му формулиране, той касае факта, че обжалваната заповед е "съгласувана" с други длъжностни лица, различни от издателя й. Този факт, според Теодоров води до нейната нищожност, предвид компетентността единствено на последния да прекратява служебните правоотношения на работещите държавни служители в тази администрация. Доводът е неоснователен. Съгласуването на акта с началниците на Отдели "ЧР" и "ФС" и юрисконсулт от Отдел "ПД" не е променило авторството на документа. Издател е само и единствено органът по назначаване на държавните служители в ДАМТН - нейния председател. Мнението на посочените длъжностни лица, приподписали заповедта, е само информативно и подпомагащо дейността на издателя на акта, без да е задължителен елемент от нейното съдържание, поради което тя не е нищожна. Доводът в тази насока е изцяло неотносим към валидността на акта, поради което и АССГ не го е разгледал преди тези за неправилност на акта. Този довод е копиран и дословно повторен в т. 1.1, т. 1.2, т. 2.1 и т. 3.1 от касационната жалба. Неоснователен е и доводът за нарушение на закона, изразяващо се в липса на мотиви на административния акт. Той също е копиран и повторен няколко пъти (т. 1.3, т. 1.4, т. 2.2, т. 2.3, т. 3.2 и т. 3.3) в касационната жалба. Видно от текста на Заповед № П-05/27.02.2013 г. (л. 8), в нейната съобразителна част е посочено, че тя се издава "на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, в едногодишен срок от датата на встъпване в длъжност - 30.11.2012 г. ". Изпитателният срок по чл. 12 ЗДСл, за който се назначават държавните служители при първото им постъпване на държавна служба, е изцяло в полза на органа по назначаване. Последният, както многократно се е произнасял Върховният административен съд, не дължи конкретно посочване на мотивите и съображенията си в мотивите на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, вкл. и фактическото основание, мотивирало го да издаде акта. При действията му в условията на оперативна самостоятелност, той е длъжен да установи и докаже пред съда само наличието на законовите основания за издаване на заповедта и спазването на административнопроизводствените правила за това. Както се посочи и по-горе, изискуемите условия за издаване на акт от посочения вид са налице - първо назначаване на служителя като държавен такъв и прекратяване на правоотношението му преди изтичане на едногодишен срок от назначаването. За издаване на акт с правно основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл не са предвидени каквито и да са административнопроизводствени правила, поради което и второто условие е налице. Неправилно и несъответно със смисъла и духа на законовия текст е тълкуването, направено от касатора на текста на Заповед № Н-441/30.11.2012 г. на председателя на ДАМТН, в частта й, с която Теодоров е назначен "... за срок на изпитване: една година от датата на назначаването...". Тази част от акта се тълкува като назначаване за срок не по-малко от 1 г. от датата на встъпването, което е неправилно. В частта е възпроизведен текста на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, който е изрично посочен и в заглавната част на заповедта. В случая е налице не срочен трудов договор за определен срок, а назначаване с изпитателен срок, чиято продължителност може да бъде с продължителност до 1 г., считано от датата на встъпване в длъжност. Както се посочи, изпитателният срок по чл. 12 ЗДСл е изцяло в полза на органа по назначаване, поради което тълкуването, направено в касационната жалба е неправилно и незаконосъобразно. Дори и това да е бил замисълът на председателя на ДАМТН при издаването на Заповед № Н-441/30.11.2012 г., тази клауза като пряко противоречаща на нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, е нищожна. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,