Решение № 9084 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3354/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) чрез процесуален представител срещу решение 869 от 23.02.2024 г., постановено по административно дело 1114/2023 г. от Административен съд Хасково, с което е отменено негово уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. с изх. 01-260/6500/2041#4/19.09.2023 г. (УП) в частта му, в която е прихваната сума в размер на 6073,78 лв. от оторизираната сума по схема СЕПП; подмярка 13.1/НР1; подмярка 13.2/НР2 и СЗ КЛЧ за погасяване на санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания за кампания 2020 по СЗ КЛЧ, наложени на основание чл. 19 от Делегиран регламент 640/2020 г. и преписката е върната за ново произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба М. М. Ш. в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му бъдат присъдени направените в производството деловодни разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че административния акт, в оспорената пред него част, е издаден от компетентен орган, но при допуснати нарушения на изискванията за формата му и на предвидените в закона административнопроизводствени правила за издаването му, отделно от това е посочено, че същият е и вътрешно противоречив, което обуславя и материалната му незаконосъобразност. Предмет на проверка пред АС Хасково е било УП в частта му, в която от оторизираните суми в размер на 3106,62 лв. по схема СЕПП, в размер на 1789,95 лв. по подмярка 13.1/НР1, в размер на 287,50 лв. по подмярка 13.2/НР 2 са прихванати изцяло, а от оторизираната сума в размер на 17378,44 лв. по СЗ-КЛЧ е прихваната сума в размер на 889,71 лв. или общо от оторизираните суми по заявлението на Ш. е прихваната сума в размер на 6073,78 лв. Това е отразено в таблица 15 от процесното УП Извършени плащания (в лева), като прихванатите суми са отразени в колона 4, а в обясненията към нея е посочено, че същите са удържани (прихванати) за погасяване на санкции, подлежащи за прихващане от бъдещи плащания за кампания 2020 г. по СЗ-КЛЧ, наложени на основание чл. 19 от Делегиран регламент 640/2014 г. на Комисията, за което жалбодателят е уведомен с уведомително писмо с изх. 02-260-6500/2158/10.08.2022 г., което въз основа на влязло в сила решение по адм. дело 301/2022 г. е отменено, а преписката е върната за ново разглеждане. Въз основа на това е издадено ново уведомително писмо с изх. 02-260-6500/2168#8 от 01.06.2023 г., а съгласно посочената разпоредба от Делегиран регламент 640/2014 г. на Комисията релевантна за налагане на санкцията е годината на констатацията. Посочено е също, че налагането на санкцията за бъдещ период е пряко свързано с отказа за изплащане на финансова помощ по заявлението му за кампания 2020 г. и с установеното наддеклариране на площи, а удържането на сумата става по силата на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 г. на Комисията, който се прилага директно в Република България и се извършва след налагането ѝ. Правилно УП в обжалваната му част е отменено като незаконосъобразно. Като фактическо основание за извършеното прихващане в него е посочено уведомително писмо изх. 02-260-6500/2168#8 от 01.06.2023 г., което обаче няма характера на стабилен административен акт, тъй като е било оспорено от Ш.. Вярно е, че с решение 2122 от 22.05.2024 г., постановено по адм. дело 728/2023 г. на Административен съд Хасково жалбата му е отхвърлена, но на първо място решението е постановено близо 10 месеца, след постановяване на оспорения акт, а на второ липсват данни същото да е влязло в законна сила. При извършена служебно проверка към момента на изготвяне на настоящия съдебен акт се установява, че във ВАС има постъпила на 10.07.2024 г. касационна жалба срещу това решение, при което както към момента на постановяване на обжалваното по адм. дело 1114/2023 г. на АС Хасково УП, така и към настоящия момент уведомително писмо изх. 02-260-6500/2168#8 от 01.06.2023 г., послужило като основание не е породило правните последици, на които органът се е позовал. При това УП, в обжалваната му пред АС Хасково част, е издадено при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до материалната му незаконосъобразност. В случая доколкото липсва стабилен административен акт или както е в конкретен случай потвърден с влязло в сила съдебно решение акт, с който е установено наличието на предпоставките по чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11.03.2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие УП, в обжалваната му част е постановено при липсата на фактическите и правни основания, посочени в него, като послужили за издаването му. Наведените доводи в касационната жалба, че наложените санкции за кампания 2020 г. не са публично държавно вземане и за тях не е предвидено да се издава АУПДВ или какъвто и да е било друг предшестващ ги административен акт са ирелевантни към предмета на спора. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в това производство разноски в размер на 1200 лв., представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение