Решение № 347 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13280/2016 г.

Решение № 347 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13280/2016 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на П. И. Х., чрез адв. Стефанова, със съдебен адрес: гр. Д., ул. Г.. К., .№..., ет. ..., офис 3, срещу решение № 1992/17.10.2016 г., постановено по адм. дело № 3873 по описа на Административен съд гр. В. за 2015 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу РА № 081303879/11.12.2013 г. издаден от Началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП-В., потвърден с решение № 30/25.03.2014 г. на Директора на ТД на НАП- В., с който на П. Х. е начислен ДДС за период м. декември 2008 г., в размер на 6 889.04 лв. и лихви за забава върху тази сума. При обжалването се поддържа твърдение, че решението на АС-В. противоречи на материалния и процесуалния закон. Събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват извършването на вътрешно общностна доставка/ВОД/, като неправилен и несъответен на доказателствата е изводът на решаващия състав за неустановена такава. Според касационната жалба неправилно е прието, че в представените международни товарителници не се съдържат всички изискуеми реквизити. Не са обсъдени в съвкупност всички представени по делото доказателства, свидетелските показания и ССЕ. При обжалването за първи път пред настоящата инстанция се излагат доводи за нищожност на РА, като се твърди, че същият е издаден от некомпетентен орган. Иска се отмяна на обжалваното решение, като се прогласи нищожността на РА. Алтернативно се поддържа искане за отмяна на РА като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна - Директорът на Дирекция "ОДОП"- В., при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител в писмен отговор по касационната жалба, изразява становище за неоснователност на същата. Намира постановеното решение от АС-В. за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Излага подробни съображения за това свое искане. Претендира присъждане на разноски. Участвалият по делото представител на Върховна административна прокуратура намира подадената касационна жалба за допустима, но неоснователна. Правилно е прието от АС-В., че представените документи за транспортиране на закупената стока не отговарят на изискванията на чл. 45, т. 2, б. "а" и "б" от ППЗДДС. В частта, с която се иска прогласяване на нищожност на РА, касационната жалба също е неоснователна, тъй като съгласно решение по Тълкувателно дело № 10/2016 г. на ОСК на ВАС, ревизионния акт, който при приложимата след 01.01.2013 г., редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП не е нищожен. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт който подлежи на инстанционен контрол, поради което се дължи разглеждането й по същество. Предмет на разглеждане пред АС - В. е бил РА№ 081303879/11.12.2013 г. издаден от Началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП-В., потвърден с решение № 30/25.03.2014 г. на Директора на ТД на НАП- В., с който на П. Х. е начислен ДДС за период м. декември 2008 г., в размер на 6 889.04 лв. и лихви за забава върху тази сума. Задължението за допълнително внасяне на ДДС е възникнало поради неосъществена на вътрешнообщностна доставка на царевица на "Середан"ООД-Румъния, по фактура № 0...006/17.12.2008 г. Производството пред АС-В. е второ по ред, след отмяна на предходно решение по същия правен спор. С решение № 13984/21.12.2015 г., постановено по адм. д. № 15312 по описа на ВАС за 2014 г., касационната инстанция е отменила решение № 2468/29.10.2014 г., постановено по адм. д. № 1374/2014 г. на АС В.. Основанието за отмяната е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 171, ал. 4 от АПК. В отменителното решение ВАС е дал указания за попълване на делото с доказателства, както и обсъждането им в тяхната свързаност и съвкупност. Указал е и относимото решение на СЕС, към поставения за разглеждане правен спор, което следва да бъде обсъдено от решаващия състав. При повторното разглеждане на спора е прието, че РА е издаден от материално компетентен орган, в законоустановената писмена форма и при правилно прилагане на материалния закон. По същество, АС-В. съобразно указанията на касационната инстанция, е задължил страните да представят доказателства относно твърденията си. Касаторът е следвало да установи осъществяването на ВОД, като в постановеното съдебното решение са обсъдени приложените писмени доказателства в оригинал, както и свидетелските показания и изслушаната по делото ССЕ. Въз основа на това е формиран извод, че не е осъществена ВОД на стоки, т. е. липсва основание за приложението на нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Решаващият състав е приел за съответен на фактите установени по делото, изводът на органите по приходите, че доставката е реализирана на територията на страната, поради което е облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. Въз основа на това е отхвърлил жалбата на П. Х. срещу РА и е приел, че с него законосъобразно са установени допълнителни задължения за ДДС. Така постановеното решение е валидно, допустимо, правилно и обосновано. Направените изводи кореспондират със събраните по делото доказателствата и същите са направени след правилно тълкуване и прилагане на закона. Поддържаното от касатора твърдение е, че доставката е осъществена до гр. К., Румъния, като транспорта е за сметка на румънското дружество и е осъществен от български превозвачи. В този случай, за да се удостовери изпращането и транспортирането на стоките на територията на страната следва да се представят следните документи: транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. В писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето предало стоките. Такива доказателства в хода на ревизионното производство и след това в съдебното не са представени. Приложените ЧМР в оригинал не са оформени по надлежния ред. Липсва подпис на превозвач и получател в съответните клетки на документо. Положен е само печат, но това не е достатъчно основание да се приеме, че транспортния документ е надлежно оформен и може да установи обстоятелствата за които е съставен. В този смисъл е правилна преценката на АС-В., че представените международни товарителници не установяват безспорно осъществяването на ВОД. В товарителниците липсват подписи в кл. 24 от представител на румънското дружество, поставен е само печат, което не е достатъчно. Представените кантари бележки също не могат безспорно да установят транспортирането на стоката. Не е ясно къде е извършено тегленето на стоката, от кого и къде е складирана. От българска страна те са съставени от "Саксфураж " ООД, но не е ясно каква е връзката на тази фирма с доставчика и къде се намира кантара на който е проверявано теглото на царевицата. В кантарните бележки не е посочено къде е товарено и съответно премерена стоката. Като реквизит на кантарната бележка е вписано "Склад/местност", но е отбелязано само - Склад трици. Липсват доказателства това да е склада на касатора находящ се в гр. Т.. Представените кантарни бележки от румънска страна, също не установяват, че царевицата за която е издадена фактура № 0...006/17.12.2008 г. е доставена в Констанца. Върху бележките има само подпис и печат на лицето извършило тегленето, но не и подпис и печат на получателя "Середан " ООД - Румъния.Тези фактически установявания заедно с констатациите, че румънското дружество не е представило никакви счетоводни документи и не е посочило къде има склад и как е получило стоката, са в подкрепа на приетото с оспореното съдебно решение, че не е осъществена ВОД. Тези изводи не се променят и от изслушаните по делто свидетели, които са шофирали посочените в ЧМР товарни автомобили. Този факт не е спорен, същите обаче не са категорични в показанията си, че са товарили от гр. Т. и че това се е случило от склада на П. Х. /св. З.; св. К.; св. Д./ За да се приеме, че ВОД наистина е осъществена, при наличие на съмнение за това, в тежест на жалбоподателя е да представи доказателства, които подкрепят твърденията му. Няма по делото категорични доказателства за осъществен превоз - документи за заплатени винетни такси в Румъния, заплатени такси при преминаване на границата, тахографски шайби или други от които да се приеме, че транспорта е осъществен до Румъния, така както се твърди. Не е безспорно установено по делото, че посочената стока е транспортирана до друга държава членка и в резултата на това транспортиране е напуснала физически територията на България. При липсата на установено основание по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС за облагане с нулева ставка на извършените доставки на стоки се налага изводът, до който е достигнал и решаващият състав на първоинстанционния съд за законосъобразност на РА, с който доставката е приета за облагаема по чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, като върху нея следва да бъде начислен съответния данък. Неоснователни са наведените от касатора в настоящото производство твърдения за нищожност на оспорения ревизионен акт, които не били съобразени от АС-В.. Въпросът относно компетентността на органите по приходите и издадените от тях РА, е разрешен с решение по Тълкувателно дело № 10/2016 г. на ОСК на ВАС, поради което и съображенията посочени при обжалването в този смисъл не следва да бъдат обсъждани. Предвид изложеното Върховния административен съд, Осмо отделение намира, че оспореното решение като валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени и направените разноски в производството, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. определен по реда на чл. 9, ал. 3, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение