Решение № 297 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7010/2014 г.

Решение № 297 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7010/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кремиковци" АД (в несъстоятелност), гр. София, против Решение № 3142 от 05.03.2014 г. по адм. д. № 13936/2013 г. на Върховния административен съд. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображенията в тази насока са, че за дружествата обявени в несъстоятелност се прилага редът уреден в чл. 22б, ал. 5 от ЗСч., съгласно който предприятията в несъстоятелност са задължени да представят годишен финансов отчет (ГФО) на базата на национален счетоводен стандарт, приет от Министерски съвет. Посочва, че в съотвествие с чл. 221, т. 6 от ТЗ, единствен компетентен орган да назначи и освободи регистриран одитор е общото събрание на дружеството, а не синдикът. Според касатора, назначаването на одитор и заверяването на ГФО за дейността на дружеството би довело до огромен допълнителен финансов разход, чието действие е в противоречие с основния принцип заложен в ТЗ за икономичност на разходването на средства за разноски при дружество обявено в несъстоятелност. Ответникът - Комисия за финансов надзор не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Посочва, че в жалбата не се сочат касационни основания за отмяна, а само несъгласие с постановеното решение. Приема за правилно приетото от съда, че законен представител на дружеството - длъжник, във фазата на производство по несъстоятелност е синдикът, като в негова компетентност е управлението на търговското предприятие, воденето на търговските книги, както и съставянето и обявяването на дължимите по специалните закони счетоводни отчети. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав е било образувано по жалба на "Кремиковци" АД, гр. София, срещу Решение № 586-ПД от 23.07.2013 г. на Заместник - председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", с което на основание чл. 213, ал. 4, във връзка с чл. 212, ал. 1, т. 1 и чл. 215 от ЗППЦК му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), според която дружеството в 7-дневен срок от получаване на решението да представи на обществеността годишен финансов отчет (ГФО) за дейността си със съдържанието по чл. 32, ал. 1 от Наредба № 2 за 2012 г. по начина, предвиден в чл. 43а, ал. 2 от Наредба № 2, чрез избраната от него информационна агенция или медия. С обжалваното решение тричленния състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата и е осъдил дружеството да заплати на КФН, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. За да постанови този резултат е установил, че на 28.03.2013 г. от страна на "Кремиковци" АД е представен ГФО за дейността на дружеството за 2012 г., който обаче не е с изискуемото по чл. 32, ал. 1 от Наредбата за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа съдържание, тъй с него липсва заверен от регистриран одитор ГФО по Закона за счетоводството (ЗСч.), както и одиторски доклад, съгласно изискването на чл. 32, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 43а, ал. 2 от Наредба № 2. Приел е още, че Кремиковци" АД е публично дружество, вписано в регистъра на публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа в КФН, под № РГ-05-355, като в това му качество е поднадзорно на КФН и липсата на заличаване в регистъра обуславя необходимостта от осъществяването на надзор от КФН. В този ред на съждения е посочил, че ГФО на всички акционерни дружества подлежи на финансов одит от регистрирани одитори, което е задължителна предпоставка за приемането му от общото събрание, обявяването му в търговския регистър и на обществеността. Според съда, синдикът притежава изключителната компетентност по управление на търговското предприятие, воденето на търговските му книги и съставянето и обявяването на дължимите по специалните закони счетоводни отчети. Изложил е, че съставянето на удостоверителните годишни финансови документи е част от дължимата отчетност на синдика като управленски орган и в неговите компетенции е да назначи регистриран одитор. Така постановеното решение е правилно. Изложените възражения пред настоящата инстанция са идентични с тези повдигнати пред първоинстанционния съд, по които съдът се е произнесъл обстойно по всяко едно от тях. Настоящият състав споделя изцяло изложените в обжалваното решение мотиви, като в допълнение на това излага и следните съображения. По отношение възражението, че за дружества обявени в несъстоятелност се прилага редът уреден в чл. 22б, ал. 5 от ЗСч., съгласно който предприятията в несъстоятелност са задължени да представят ГФО на базата на национален счетоводен стандарт, приет от Министерски съвет, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството, на независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на предприятия, които са емитенти по смисъла на ЗППЦК. Както е прието в обжалваното решение, като обявено в несъстоятелност дружество, "КРЕМИКОВЦИ" АД е поднадзорно на КФН лице, вписано във водения от Комисията в регистър на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. От изложеното следва, че дружеството е адресат на разпоредбите на специалния закон ЗППЦК и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, в случая Наредба № 2,при което при подаване на ГФО следва да се спазват стриктно приложимите законови изисквания, което в случая не е сторено. Неоснователно е и възражението на касатора, че в съответствие с чл. 221, т. 6 от ТЗ, единствен компетентен орган да назначи и освободи регистриран одитор е общото събрание на дружеството, като това изрично вменено правомощие на Общото събрание, не може да бъде иззето от органите по несъстоятелността. В съответствие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от Закона за Търговския регистър (ЗТР), търговския регистър е публичен, като вписаното в него обстоятелство се смята, че е станало известно на трети добросъвестни лица от момента на вписването. А според чл. 23, ал. 3 от цитирания закон, ако в търговския регистър е посочен ЕИК, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. От справката извършена в търговския регистър с посочения за "Кремиковци" АД ЕИК-831642523 се установява, че с Решение № 41/06.08.2008 г. по ф. д. № 95/2007 г., СГС на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ е обявил неплатежоспособността на "Кремиковци" АД, определил е начална дата на неплатежоспособността 31.12.2005 г., открил е производство по несъстоятелност, назначил е временен синдик като е лишил органите на управление на дружеството от правото да управляват и да се разпореждат с имуществото на същото и е предоставил това право на временния синдик Ана Миленкова. С последващо решение от 31.05.2010 г. по същото дело, СГС на основание чл. 710, във връзка с чл. 711 от ТЗ е обявил в несъстоятелност "Кремиковци" АД, постановил е прекратяване на дейността на дружеството, прекратяване правомощията на органите на същото и е постановил да започне осребряване на имуществото включено в масата на несъстоятелността. При условие, че с решението на СГС от 2008 г. по откриване производство по несъстоятелност на "Кремиковци" АД, с назначаването на временен синдик органите на управление на същото са лишени от правото да управляват и се разпореждат с имуществото на дружеството и това право изрично съдът е предоставил на назначения от него временен синдик а в последствие с решение от 31.05.2010 г., съдът по несъстоятелността е обявил несъстоятелността на "Кремиковци" АД, в съотвествие са разпоредбите на чл. 711, ал. 1, т. 1 и чл. 636, ал. 3 от ТЗ, с обявяването несъстоятелността на длъжника се прекратява дейността на предприятието и се прекратяват правомощията на органите на длъжника-юридическо лице, като същите не могат да извършват нито лично, нито чрез упълномощени от тях лица всички действия, които са предоставени по силата на решенията на съда на синдика. Принудителната административна мярка наложена с Решение № 586-ПД/23.07.2013 г. на зам.-председателя на КФН, ръководещ Управление "Надзор на инвестиционната дейност" на "Кремиковци"АД, предмет на производството по адм. д. № 13936/13 г. на тричленен състав на ВАС, е наложена след отнемане правомощията на органите на длъжника-юридическо лице и предоставянето им изрично на назначения от съда синдик, след обявяване несъстоятелността на дружеството и прекратяване правомощията на неговите органи. При тези обстоятелства, в съотвествие с чл. 658, ал. 1, т. 1, 2 и т. 15 от ТЗ, синдикът е единствения, който представлява предприятието на търговеца, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност, управлява текущите му дела и извършва други предвидени от закона или възложени от съда действия, за каквото следва да се приеме и обявяването на дължимите по специални закони счетоводни отчети. При тези обстоятелства, синдикът разполага със самостоятелни правомощия, включително и тези по чл. 221, т. 6 от ТЗ да назначава и освобождава регистрирани одитори, както правилно по същество е приел първоинстанционния съд. Що се касае до възраженията, че назначаването на одитор и заверяването на ГФО би бил огромен финансов разход за дружеството, както и че е налице противоречива практика от КФН по идентични случаи, следва да се посочи, че първата съдебна инстанция се е произнесла и по тези въпроси, като съображенията й в тази връзка напълно се споделят без да е необходимо тяхно преповтаряне. По изложените по-горе съображения, обжалваното решение на тричленния състав на Върховния административен съд е правилно и обосновано като постановено при отсъствие на твърдяните с касационната жалба доводи, което налага оставянето му в сила а искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия