Решение № 10354 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 152/2020 г.

Решение № 10354 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 152/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, против решение № 1983 от 17.10.2019 г. по адм. д. № 642 по описа за 2019 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-42 от 07.02.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и разпореждане № [ЕГН]/протокол № 01437 от 13.11.2018 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Пловдив, а административната преписка е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне по заявление с вх. № 2113-15-4539 от 12.09.2018 г. при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за неправилно прилагане на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата И. К. от [населено място] е оспорила касационната жалба в писмена молба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № 2153-15-42 от 07.02.2019 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/протокол № 01437 от 13.11.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж възраст на И. К. от [населено място], в частта, с която е определен размерът на добавката от Учителския пенсионен фонд по реда на чл. 69в, ал. 3 от КСО. За да отмени оспорените административни актове, Административен съд - Пловдив е приел, че придобитият от лицето осигурителен стаж през периода 01.09.1986 г. до 01.06.1990 г. на длъжност "дружинен ръководител" по трудов договор с ОК на ДКМС и за периода от 01.06.1990 г. до 01.07.1992 г. на длъжност "организатор извънкласна и извънучилищна дейност" и "ръководител специалист" към Общински център за работа с деца – Пловдив следва да бъде зачетен за "учителски" по смисъла на чл. 69в, ал. 3 от КСО. Разпоредбите на чл. 19 от НПОС не са приложими при преценката и квалификацията на трудовия стаж, придобит преди влизането им в сила на 01.01.2000 г. Спорният стаж е положен при действието на Закона за народната просвета (обн. - ДВ, бр. 218 от 1948 г. - отм.), Закона за народната просвета (обн. - ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г. - отм.) и Указ № 330 за народната просвета (обн. - Изв., бр. 90 от 1954 г., отм.), които са приложими на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. Дейността на дружинния ръководител, посочен в закона като "ръководител на организацията "Септемврийче", е включвала учителски функции за възпитание на деца от първи до осми клас в различни учебни заведения и затова се е изпълнявала от лица с педагогическо образование, каквото лицето безспорно притежава. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационните доводи за неправилно прилагане на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се преценяват като неоснователни. Трудовият стаж на посочените длъжности е придобит преди действието на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), в сила от 01.01.2000 г. По силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО при пенсионирането на лицата трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г., се квалифицира и категоризира съгласно действащите дотогава разпоредби. Материалноправните разпоредби, действащи след 01.01.2000 г., са неприложими по отношение на осигурителните правоотношения, съществували и приключили преди влизането им в сила. Учителският трудов стаж е обвързан с пълната норма за задължителна преподавателска работа с приемането на чл. 41, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (нов, ДВ - бр. 40 от 21.05.1991 г.) На основание ал. 2 на чл. 41 (нова - ДВ, бр. 10 от 1998 г.) за учителски трудов стаж се счита и трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. Длъжността "дружинен ръководител" фигурира в списъка с № 91-01-168 от 14.09.2000 г., приет от МОН и НОИ, относно длъжностите, за които се признава учителски трудов стаж по смисъла на чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите. Ответницата по касация е представила писмени доказателства – съобщение и преценка за работата й, от които се установява, че е полагала труда си в ОУ "Д. Дебелянов" и ЕСПУ "Симон Боливар" в гр. Пловдив. Положеният труд на пълен работен ден на организационно - педагогически длъжности, сред които е и дружинният ръководител, респ. организаторът на извънкласна и извънучилищна дейност в учебно-възпитателни заведения, следва да се зачете за учителски по аргумент от чл. 15, Раздел "Извънучилищни учреждения и форми на извънкласна и извънучилищна работа" от Указ № 330 за народната просвета (обн. - Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 1991 г.). Прегледът на цялата нормативна уредба, в сила до 1990 г., сочи, че дружинните ръководители са били със статут на учителски кадри (чл. 1 от ПМС № 50 от 02.11.1989 г. за въвеждане на новата система от основни заплати в народната просвета, Правилник за ученическите почивни лагери и екскурзионното летуване на учениците (ДВ, бр. 53 от 6.07.1982 г. и др.). Дружинните ръководители (ръководители на Димитровската пионерска организация "Септемврийче") са сред педагогическите длъжности, свързани с възпитанието на деца от основния курс на образование. Сред педагогическите длъжности, визирани в посочения по-горе списък, са и организаторите на учебната дейност. Длъжностите се били изпълнявани от лица с педагогическо образование и са включвала обучителни функции, поради което придобитият трудов (осигурителен стаж) следва да бъде зачетен за учителски. Като е уважил жалбата и е изпратил административната преписка на компетентния административен орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания, Административен съд - Пловдив е постановил правилно и обосновано решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответницата по касация за присъждане на направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., който е под установения минимум с чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,