Решение № 427 от 30.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1404/2012 г.

Решение № 427 от 30.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1404/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е по Глава ХХХIII от НПК - Възобновяване на наказателни дела, по искане на осъдения Г. Б. А. за изменяване на влязлата в сила и непроверявана по касационен ред присъда № 66/12.III. 2012 г. по нохд 415/2012 г. на РС-Русе като бъде намалено наложеното му наказание. Съображенията му са, че и след намаляването на наказанието от въззивния съд за него то е...."доста завишено" пред вид самопризнанията му и това, че е възстановил щетите. Прокурорът от ВКП е на становище, че искането е допустимо, но неоснователно. След преценка доводите и становищата на страните и проверка материалите по делото ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С влязлата в сила на 18.VI. 2012 и непроверявана по касационен ред присъда № 66/12.III. 2012 г. по нохд 415/2012 г. на РС-Русе, след изменението й с въззивно решение № 88 от 18.VI. 2012 г. по внохд 312/2012 г. на ОС-Русе, в производство по Глава ХХVII от НПК Г. Б. А. е признат за виновен и осъден по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. I-во и т. 4, предл. II-ро, чл. 194, ал. 1 и чл. 58а от НК на 6 (шест) години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип за това, че на 16/17.VIII.2011 г. в [населено място], обл. Русе при опасен рецидив, чрез взлом и използване на техническо средство извършил кражба на чужди движими вещи на обща стойност 256,40 л. От дома на Н. Е.. г. По силата на аргумент за обратното от чл. 346 от НПК въззивното решение на окръжния съд не подлежи на обжалване и съгласно чл. 412, ал. 2, т. 1 от НПК влиза в сила от деня на постановяването му, от когато влиза в сила и изменената първоинстанционна присъда - 18.VI.2012 г. Искането на осъдения, озаглавено "жалба" е постъпило на 29.VI.2012 г., съгласно щемпела на Затвора [населено място], т. е. срокът по чл. 421, ал. 3 от НПК е спазен и го прави допустимо То обаче е неоснователно. Като се има пред вид съдебното минало на осъдения - осъждан, включително и преобладаващо за кражби, търпял и тежки наказания, наказанието по настоящето дело не е очевидно несъответно на завишената степен на обществена опасност на личността му и тази на извършеното от него престъпление. По делото не се установяват основания за повече снизхождение към осъдения Г. Б. А. По тези съображения съдът