Решение № 10924 от 18.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7950/2017 г.

Решение № 10924 от 18.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7950/2017 г., III о., докладчик председателя Жанета Петрова Л. Захариев е подал касационна жалба срещу решение № 2756 от 24.04.2017 г. по адм. дело № 11598/2016 г. по описа на Административния съд – С. град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу решение № 2-753/01.11.2016 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта за установяване на неговата принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени решението на комисията и се присъдят направените по делото разноски. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Административният съд установил, че с писмо № БНБ-88731/05.10.2016 г. до Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия директорът на дирекция "Банкова сигурност и защита на класифицираната информация" към Българската народна банка поискал да се извършена проверка няколко лица, между които и Л. Захариев. Директорът на дирекция "Банкова сигурност и защита на класифицираната информация" към Българската народна банка отправил искането в качеството си на орган по проучване по отношение на лица, за които се извършва проучване за надеждност съгласно Закона за защита на класифицираната информация. Към искането било приложено писмено съгласие от Л. Захариев. На заседание, проведено на 01.11.2016 г., комисията приела решение № 2-753/01.11.2016 г. по протокол № 4, с което установила принадлежност на лица, между които и Л. Захариев, към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Според решението, принадлежността на жалбоподателя е била установена в качеството му на щатен служител в Държавна сигурност - Управление "Безопасност и охрана". От правна страна съдът приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на производствените правила и при наличието на задължителните реквизити относно неговото съдържание, предвидени в чл. 29, ал. 2, т.2 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Административният съд посочил, че съгласно чл. 25, ал.1 ЗДРДОПБГДСРСБНА принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, като в случаите, когато проверката се извършва за щатен служител, принадлежността се установява от личното кадрово дело, щатните разписания или ведомостите за получавани възнаграждения. Съдът заключил, че изпълняваните от провереното лице действителни функции не са обект на преценка, защото законът изисквал принадлежността да бъде установена въз основа на документите, които отговаряли на дефиницията по §1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяването на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и били част от информационните фондове. Издаваните от комисията решения нямали конститутивен ефект, а декларативно установявали и удостоверявали определен юридически факт. С тези мотиви административният съд отхвърлил жалбата на Л. Захариев против решение № 2-753/01.11.2016 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Касационната инстанция намира, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд не е изяснил делото от фактическа страна и неоснователно е отказал събирането на доказателства, поискани от жалбоподателя. Съдът не е взел предвид тълкуването, изразено в мотивите на решение № 4 от 26 март 2012 г. по конституционно дело № 14 от 2011 г. на Конституционния съд на Р. Б., според което съдът е длъжен и без оплаквания на страните да провери за законосъобразност, на всички основания за оспорване, предвидени в чл. 146 АПК, решението на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Законът не ограничава правото на защита на жалбоподателите, които могат да ползват всички, допустими от Гражданския процесуален кодекс, доказателства за доказване на твърденията си. При постановяване на решението си административният съд не е анализирал и оценил доказателствата, въз основа на които е направена констатацията за принадлежност на Л. Захариев към Държавна сигурност. Съдът е подходил формално към решаването на делото и не е извършил пълна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт. Според чл. 29, ал.2 от закона, решението, с което се установява и обявява принадлежност на лице към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА се основава на документи, свързани с кариерното развитие на лицето и структурата и структурите, в които е работило, ако се отнася до щатен или нещатен служител, и структурата или структурите, в които е осъществявано сътрудничеството и качеството, в което е осъществявано сътрудничеството, ако лицето е секретен сътрудник. Противно на възприетото в мотивите на съда, където е посочено, че принадлежността на Л. Захариев към органите по чл. 3ДРДОПБГДСРСБНА е установена въз основа на личното му кадрово досие, включващо заповед № К-224/26.01.1987 г., с която е назначен на длъжност "разузнавач" в Пето управление на Държавна сигурност - Управление "Безопасност и охрана", акт за встъпване в длъжност "разузнавач" в Пето управление на "Държавна сигурност", заповед № 866/06.09.1988 г., с която е преназначен на длъжност "старши разузнавач" при Пето управление на Държавна сигурност, служебна карта обр.4, извлечение от заповед № 182/06.12.1979 г. на заместник-министър на вътрешните работи за утвърждаване на типови длъжностни характеристики в системата на Министерството на вътрешните работи по направление "Държавна сигурност" и направление "Народна милиция", длъжностна характеристика на длъжностите "разузнавач", "старши разузнавач" и "инспектор" в органите на Държавна сигурност, комисията се е позовала на два документа - заповед № К-224/26.01.1987 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 866/6.09.1988 г. на началника на Пето управление на Държавна сигурност. С първата заповед е присвоено звание на Л. Захариев, счетоводител във Финансово-счетоводното отделение, за разузнавач във Ревизионната служба, а с втората заповед лейтенант Б. Нанков и лейтенант Л. Захариев, служители в Ревизионната служба на Пето управление на Държавна сигурнаст, са преназначени от длъжността "разузнавач" на длъжността "старши разузнавач". Съдът незаконосъобразно е счел, че не може да извърши преценка на съдържанието на намерените документи. Декларативният характер на решенията на комисията не означава, че намерените за лицето документи и включената в тях информация не могат да бъдат анализирани и оценявани. Съгласно чл. 9 ЗДРДОПБГДСРСБНА комисията има задължение да анализира и оценява документите, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Такова задължение има и административният съд при упражняване на контрол за законност върху актовете и действията на органите на власт. Административният съд не е изложил мотиви и не е дал отговор на възражението на жалбоподателя, че изпълняваната от него длъжност, макар и в структурите на Държавна сигурност, не е свързана с изпълнението на специфичните задачи на този апарат. Съдът е следвало да подложи на преценка данните, че Захариев е работил като счетоводител и ревизор в Управление "Безопасност и охрана", вида на изпълняваните от него задължения като служител в ревизионната служба и съответствието им с наименованието на заеманите от него длъжности "разузнавач" и "старши разузнавач", които сами по себе си създават впечатление, че той се е занимавал със събиране на разузнавателна информация. Съгласно представената по делото длъжностна характеристика, задълженията, присъщи на длъжностите "разузнавач", "старши разузнавач" и "инспектор" в органите на Държавна сигурност, които са описани като офицерски изпълнителски длъжности, са следните: "..организира и провежда контраразузнавателна дейност в поверения му обект, линия или район, провежда мероприятия за своевременното разкриване, предотвратяване и пресичане на различните форми на подривна дейност против сигурността на страната, установява, изучава и води оперативно наблюдение на потенциалния вражески контингент, вербува, ръководи, обучава и възпитава агентура и резиденти и други...".Между тези задължения и задълженията, обичайно присъщи на длъжностите "счетоводител" и "ревизор", макар и да са военизирани, съществува качествена разлика, която първоинстанционният съд не е констатирал и подложил на обсъждане, въпреки че въпросът относно дейността, с която жалбоподателят е бил ангажиран, да е от решаващо значение за изхода на правния спор. Целта на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е публичното разкриване и оповестяването на информация за органите и лицата, които са извършвали дейност, пряко свързана с функциите и задачите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. В противоречие с тази обществено значима цел би било установяването и обявяването за щатни служители на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, на лица, работили в тези структури, но на експертни или технически длъжности, които не носят техните съществени характеристики. С оглед допуснатите от административния съд съществени процесуални нарушения решението е неправилно и следва да се отмени с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав Тъй като разглеждането на делото продължава, направените от страните разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд